Това е определение на моят колега Митко Новков. В една своя статия с литературна критика, той каза, че стойностите са в дълбок коматозен сън. Много ми хареса този негов израз, искам да подчертая, че е негов и го заимствах, защото ми се струва изключително вярна тази диагноза. Която и сфера да погледнем в живота на обществото, ще видим, че стойностите са преобърнати, всичко е с главата надолу, реалните стойности като че ли липсват. Забравихме спрямо какво да оценяваме. Това беше създадено някак целенасочено и умишлено. Аз тръгнах по повод на това, че в eдин училищен двор един чалга певец, инсталирал своя екип и започнал да снима клип. Не само, че не е бил изгонен оттам, не само, че учителите и учениците не са излезли на протест, а напротив – някои от ученичките са били избрани дори да участват в клипа. Разположил е свой оркестър, зурните и тъпаните са бумтели, кварталът е бил огласян от неговата музика и всичко това в двора на едно училище. Едно време в училищата се пееше „Върви, народе възродени“, сега се снимат чалга клипове. По-тъжна метафора от това като че ли не може да има?

Разбирам добрите намерения на Жанет 45, това е голямо издателство, насочено към българска литература, с грижа към съвременните автори. Те са го направили изцяло с добри намерения да покажат колко е грозно да се пише на латиница, дори избягвам да произнасям другата дума. Като че ли вместо да се изпишат вежди, обаче, се избодоха очи. В самия жест имаше нещо непремерено, нещо претенциозно, нещо маниерно, нещо, което по нищо не се различава от самото писане на латиница.

Би ми станало неприятно, както ми стана неприятно и с Под игото. Това не довежда до желания ефект, който издателството е целял, по-скоро се получи неприязан, отрицателни бяха реакциите в социалните мрежа. Вижте колко интересно, в една и съща седмица, тази, в която отбелязахме 24 май, два съвсем различни жеста по повод на езика – единият този с Под игото, другият на младия художник Дамян Дамянов, който в НДК направи своята изложба ПОД ЕЗИКА. Той рисува буквите и е предложил на различни участници – писатели, журналисти, художници, да напишат към всяка дума, която започва със съответната буква, кратко определение. Неговите рисунки на буквите са толкова находчиви, толкова лаконични, очарователни, улавя състояния, в които живее съвременния човек. Например при камикадзе, рисува К-то, като взрив отвътре. Рисува бежанец като едната чертичка на Б се е отделила, както сърцето на всеки емигрант остава в неговия дом, а тялото му започва да плува през вълните. Толкова находчивост, толкова е модерно и ненатрапчиво, че когато се сравни с жеста на издателство Жанет 45, става още по-прекрасно. Искам да кажа по какви различни начини може да се каже едно и също. Изложбата на Дамян Дамянов е без язвителност, без озлобление, без крясък, а с една деликатност и добродушна усмивка.

Не, мисля, че не. А и не мисля, че това е някаква трагедия. Езикът винаги е бил атакуван от жаргонни думи и чужди понятия. По времето на тоталитаризма колко много съветски думи се бяха внедрили в езика. Сега се внедряват английски думи и букви, но това ли е страшното?! Не това е страшното, не тази външна част , а вътрешното опустошение, което поражда!

Реакцията на външния министър Екатерина Захариева беше премерена. Не трябва толкова да се втренчваме в тези думи, защото политиката на Русия на Балканите винаги е била да разединява, да скара една държава с друга и ако се подадем на тази провокация, ще е лошо за самите нас. За това трябва да се реагира със спокоен тон, обективност и напомняне.

Книгите не могат да променят обществото, но могат да влияят върху отделния човек. В това е силата на литературата. Тази детска агресия се появява от липсата на любов. Това е крясък на детето, че няма достатъчно любов около себе си, че не му се обръща достатъчно внимание. Едно дете е предопределено да расте в безусловна любов. Не може да се поставят условия за обичта на едно дете, то трябва да расте като безусловен цар на света. То трябва да бъде обградено от внимание, топлота, нежност, празници, радост и тогава то се чувства щастливо и тогава тази агресия потъва и изтича като пясък. Според мен там е коренът в семейството и липсата на любов!

Да, това е социална среда. Такива извращения като чалга клипа станаха норма, станаха нещо нормално. Едно време, когато се е налагала масовата колективизация на селското стопанство е имало отпор, когато се е налагала комунистическата пропагандна система е имало отпор, съпротива, жертви, мълчаливо несъгласие. Сега с мълчаливото си съгласие с лошия вкус, кича, ние като че ли ги легитимираме и, когато децата попаднат в такава среда ,постепенно тази безвкусица се пропива в тях. Но все пак ако растат в една спокойно семейна обстановка, когато техните родители ги учат на стойностите и ценностите, те биха съпротива срещу това.

Всъщност славянската писменост е била създадена, за да може да се преведат служебните книги на славянските езици. Глаголицата се състои от основните символи на християнството – кръстът, триъгълникът(Света Троица) и кръгът. Всъщност създаването на глаголицата преодолява т.нар. триезична ерес, че Божието слово е можело да се проповядва и записва само на трите езика – еврейски, гръцки и латински. Ние не трябва да забравяме за какво най-вече служи словото. Това, че ни е трудно да стигаме до евангелската вест, това е много дълбок проблем.

За мен пътят на един човек до храма е дълбинната траектория на неговия живот, на душевния му живот, най-съкровеното, най-тайнственото и трудно изразимото. Като че ли душата се подготвя дълги години, а има щастливци, на които още от деца им е дадена вярата. Но колко са били тези, особено от моето поколение, което изцяло е израснало, възпитано, образовано във вярата?! Всяка неделя ходя на църква, не се чувствам добре, когато не отида.

Някои казват – храмът е в мен, защо трябва всяка неделя да съм на служба?

Това е добро оправдание. Освен това не е вярно, защото човек не може да живее с вярата в Христос, без да е в църквата. Тялото на църквата е тялото на Христос. Човек има нужда да споделя вярата с другите, които също вярват и така да мине през тайнствата на църквата.