Бъдни вечер е, на площад “Гуанхуамун”, някъде около статуята на крал Седжон, часът е 7 вечерта. Ако не беше огромната коледна елха зад гърба на статуята и къщичките в стил европейски коледен базар разположени успоредно от двете ѝ страни едва ли някой би предположил, че се намираме в този период от годината. Нищо наоколо не припомня за коледните празници в моите източноевропейски православни представи за света – сарми, питки, късмети, тиквеник, високоградусови напитки, високи децибели, разпалени страсти и всичко, което идва като последици от тях.

Корейската Коледа е любопитно изживяване. Макар и страната да е една от малкото в тази част на света, които отбелязват 25 декември като официален празник, то предназначението му е по-различно от това, с което средностатистическият европеец е свикнал.

Южна Корея и християнството

Християнската идея за пръв път достига Корейския полуостров още през Средновековието в лицето на католицизма. Интересът към новата религия, идваща от Западния свят, е незначителен до 18-и, 19-и век, когато новопокръстените християни стават все повече. Паралелно с това по време на династия Чосон в страната корени пускат и идеите на протестантството, което днес е най-популярният клон на християнството в страната.

Според официални данни протестантите в Южна Корея наброяват 8,6 млн. души, а католиците – 5,8 млн. Православието няма почти никакво представителство, като по-голямата част от православните християни са имигранти от Източна Европа.

Православният храм “Св. Николай” в Сеул, фотография: Ванеса Николова

Любопитен факт: Последните двама президенти на Южна Корея изповядват католицизма.

Макар християнството да е формално най-популярната религия в Южна Корея, християните в страната представляват едва 27,6% от населението. 15% от южнокорейците се определят като последователи на будизма, а 56,9% като нерелигиозни. Според преброяване от 2012 г. “убедените атеисти” в страната възлизат на 15%, което нарежда Южна Корея на пето място в света по този показател.

Протестантска църква в близост до най-големия дворец в Сеул – Кьонбоккун, фотография: Ванеса Николова

Коледа в Южна Корея: поредната версия на Свети Валентин

Първите коледни украси в Сеул се появиха още преди Хелоуин, някъде през втората половина на месец октомври. Интензитетът им беше видимо по-голям в кварталите с по-засилено туристическо присъствие.

Коледа не носи белезите на семеен и религиозен празник в Южна Корея освен за една малка част от християнското население в страната. За останалите корейци изживяването “Коледа” по-скоро се доближава до  комерсиалния образ на празника – подаръци, блещукащи светлинки върху десетметрови коледни елхи, белобрад старец в червен костюм и…торти. Да, тук Коледа често се отбелязва като рожден ден, в голяма част от случаите от влюбени двойки или в приятелски кръг.

Фотография: Ванеса Николова

Корейците обичат празниците, посветени на влюбените. Не би било преувеличено да се каже, че Коледа е нещо като зимния Свети Валентин в Южна Корея.

Ако излезете навън на 24-и и 25-и декември по стратегически места в Сеул 80-90% от хората, които ще срещнете, ще бъдат ръка под ръка със своя партньор. Да, ако нямате човек до себе си, но пък имате склонността да се чувствате самотни, то едва ли дългосрочен престой в Южна Корея ще ви се отрази добре. “Къпъл” (от английски: couple – двойка) културата тук е на пиедестал, което определено благоприятства приходите в някои отрасли в търговията.

Фотография: Ванеса Николова

В Южна Корея двойките отбелязват всякакви годишнини – първа среща, първа целувка, 100 дни, 1000 дни и прочее. Друг тренд, възлизащ на стотици милиони вонове печалба за текстилната индустрия, е манията по “къпъл” тоалети. Всички поне веднъж в живота си сме виждали майка да разхожда близнаците си, облечени в идентични дрехи. В Южна Корея близнаците са всъщност гаджета или дори женени двойки, които се разхождат в еднакви дрехи, с което сякаш заявяват пред целия свят: “Ето, това е “моят” човек”.

Фотография: Ванеса Николова

Южна Корея е перфектният жив пример за резултата от сблъсъка на традиция и съвременност и сблъсъка между изконно източноазиатски традиции и такива, внесени от Западния свят. Успешна ли е “сглобката”?

Не бих стреляла толкова смело с етикета за успех, но засега тази симбиоза от толкова различни култури и традиции изглежда устоява на времето и динамично променящите се обстоятелства. Още една причина човек да пропътува няколко хиляди километра, за да изпита лично всички изненади, които Корея е готова да предложи..