Скейтбордингът в Южна Африка не е просто спорт, той средство за трансформация и обединение на младото поколение. Скейтърите на Кейп Таун са активни агенти в конструкцията на идентичности, на символни форми, на креативни постройки, определящи понататъшния им съзнателен зрял живот.

Срещаме ви Юбер ван Щаден, който ни споделя своя опит и наблюдения относно скейтбординга и живота на скейтърите в Южна Африка.

Има ли и икономическа причина в желанието на повече млади хора в Южна Африка да се занимават със скейтборд. Печелят ли се вече повече пари от този спорт?

Да, в известна степен това е точно така. Когато ние бяхме деца, на скейтборда не се гледаше на нещо, от което искаш да бъдаш част. В някакъв смисъл имаше асоциации с дрога, пропаднали младежи. Днес е различно. Много бащи например водят децата си на скейтпарка и дори карат с тях. Сега възприятията са други. Освен това, големи компании като Nike, Oakley, Vans — те наистина припознават скейтборда, това помага за изграждането на определени възприятия за този спорт.

Фотография: Константин Вълков

Какво развива скейтборда в децата?

Има много причини децата да се занимават, ефектите на скейтборда върху развитието им са няколко. На първо място, учи те да паднеш, да се изправиш и да опиташ пак. И пак, и пак. Няма никакъв проблем в това да се провалиш първоначално и после да се изправиш, да опиташ пак. В отборните спортове, сякаш стоиш в една кутия и си просто част от системата. Докато скейтборда те учи да бъдеш много креативен.

Има ли достатъчно момичета, които се занимават със скейтборд?

Да, това се променя, има много повече момичета. Има вече достатъчно на брой състезания, които включват и момичета. Наградният фонд е абсолютно идентичен и за момчета, и за момичета.

Фотография: Константин Вълков

Разкажи ми сега за лайфстайла на скейтърите тук в Кейп Таун?

Това е доста трудно да се опише, тъй като е част от по-големи процеси. От една страна, скейтърите могат да спечелят турнири, да станат много добри, но да изоставят други неща в живота. Да зарежат ученето, да пренебрегнат работата. В някакъв момент, освен скейтборда, трябва да се занимаваш и с други неща.

Кога скейтърите осъзнават, че трябва да работят и нещо друго, за да продължат да се занимават с любимия си скейтборд?

Около 20-21 годишна възраст това става ясно. Имам всякакви приятели — един е пожарникар, друг се занимава с графичен дизайн, аниматори, мнозина са в кино-индустрията, общо взето избират и работи, в които се плаща на ден, за да имат време и възможности. Някои работят в магазини, където се продават скейт принадлежности. Други пък развиват собствени модни брандове, създават дрехи. Такъв е например Салик от Leaf Apparel.

Добре, можеш ли да се издържаш от скейтборда или работейки неща, свързани със скейтборда?

Да, мисля, че можеш. Аз съм такъв пример, голяма част от моите приходи са свързани със скейтборда. Аз работя като тийм мениджър за Vans. Също така се занимавам със Session Magazine, където работя по създаването на списанието и заснемането на много видео неща, свързани със скейтборда. Видеосъдържанието е разнообразно, снимам от състезания до хора на улицата, които карат скейт. Ако само караш скейт, много е трудно да се издържаш само от това, малко са хората в тази страна, които успяват. Дори и тези, на които се плаща да го правят, не изкарват достатъчно. Случва се така, че трябва до 30-те си години да живеят с родителите си примерно, за да съумяват да се издържат. Има някои фотографи, които успяват, Грант Маклахлан е един от тях, но и той трябва да снима и други неща, за да се издържа. Трудно е и се изисква яко бачкане.

Салик Харис
Фотография: Константин Вълков

Защо децата избират скейтборда? Първата причина вероятно, ако разбирам правилно, е работата на много неправителствени организации, които по този начин обучават децата на определени неща. Втората част е лайфстайл частта, забавлението.

Да, неправителствените организации се занимават с доста деца от улицата, които са от бедни квартали. Без скейтборд, те вероятно ще се занимават с доста лоши неща. Много е интересно, понякога като гледаш някой с мръсни дрехи, скъсани дрехи, който кара скейт, си казваш — а, това е дете от улицата, занимава се с лоши неща и кара скейт. А всъщност, тъй като аз работя за Vans и знам за какво става дума, всъщност тези деца се скъсват от каране, за да станат по-добри и съвсем естествено дрехите им са мръсни, скъсани, наръфани. Отстрани изглеждат като хулигани, а всъщност са много добри скейтъри. И не само децата, много по-големи хора, ако имат криза на средната възраст например, скейтборда ги вади от това състояние.

Но защо точно през скейтборда се случва това?

Има няколко причини. На първо място, проваляш се, ставаш, успяваш, незабавно виждаш резултата. Има и още нещо, това е връзката с приятелите. С хората, които карат скейтборд. Именно скейтборда ти дава възможност да прекараш време с други хора. Дава възможности, приобщава хората. Когато се озовеш в тяхната среда, веднага усещаш една добронамереност, че си добре дошъл и съвсем естествено искаш да продължиш да се виждаш с тези хора.

Фотографската изложба “Родени свободни” на Константин Вълков, представя скейтбординга като ключов елемент при изграждането на личността и визията за света. Тя може да бъде посетена в Национална галерия „Квадрат 500“ до 29 октомври.

Добре дошли в Кейп Таун: новото горещо скейт място в Южна Африка

От улични трикове до световната сцена: развитието на скейтбординга

Шарл Йенсел – скейтбордът като смисъл на принадлежност

Скейтборд откровения – Зайън Касуел