Скейтърите на Кейп Таун. За това колко е важна общността, социалните и структурни предизвикателства, с които се сблъскват всеки ден. Мечтите, целите и постиженията им.

Младите скейтъри на Кейп Таун, като всички останали, са забавни, троснати, различни, революционно настроени момчета и момичета. Друг път са сериозни млади хора, прехвърлили отдавна юношеството, на прага на един зрял живот. Как се развиват и излизат от клопката на безпътното детство, как намират своята роля в обществото, в живота, как оцеляват?

Фотография: Константин Вълков

В поредица от интервюта ще ви представим някои от тях, с които станахме истински приятели. В продължение на няколко дни, сутрин, обед и вечер, прекарахме безкрайни часове с тях, докато те практикуват с жар любимото си занимание под жаркото слънце на Африка.

Срещаме ви с Крис Ндериту, 32-годишен скейтбордист от Кения, който е живял в Дърбан преди да се премести в Кейп Таун.

Разкажи ми каква точно е скейтборд културата, какво включва?

Аз започнах да карам скейтборд, когато бях на 12. За да стигна до мястото, където съм сега, преминах през всичко — от състезания, пътувания, инвестирах собствените си пари, за да правя всичко това, направих всички стъпки, изкачих стъпалата, за да бъда там, където бих искал да съм. Онова, което трябва да притежаваш е вяра в себе си и да си мотивиран. Така постигаш в скейтборда онова, което искаш. И точно това е скейтборда. Иначе, какво да ви кажа, като гледаш отстрани, вероятно има много позьори, но вижте какво, децата днес не растат по този начин. И още нещо — няма как да мислиш, че твоят начин на мислене ще бъде същият като на едно дете, родено през 2015 година. Няма как да бъде същото и няма да проработи по този начин. Единственият начин е да се потопиш в нещо, в което вярваш. Скейтборд ли ще е, образование ли ще е, нещо друго ли ще е. Но ако избереш скейтборда, значи искаш нещо повече, свързано и с културата, защото това е скейтборда, предизвикваш се повече и повече. Много виждат финалната част — хубавата част и на стила, и на културата, и на триковете. Но това идва след много време. Важно е изобщо да не те интересува какво мислят другите, а да правиш онова, което имаш необходимост да направиш. Ако хората не харесват това, не е задължително да го харесват. Има една особена ментална, емоционална сила, с която момчетата и момичетата, които се занимават със скейтборд, изпъкват. Не е номерът да тръгнеш и да си кажеш, охо, аз ще стана модерен, готин, аз ще съм cool, аз ще си намеря спонсори, не се получава така. Не е това начинът.

Фотография: Константин Вълков

Какво е влиянието на включването на скейтборда като официална дисциплина в Олимпиадата? Усеща ли се привличането на повече деца, тъй като възможностите за реализация са повече?

Сега наистина вниманието е повече, компаниите могат да правят повече пари от продукти, свързани със скейтборда. Скейтбордът е застъпен сериозно и в музиката. Какво се случва? Когато в толкова много клипове децата виждат скейтбордисти, те естествено искат да го практикуват. Много по-голямо нещо се случва от Олимпийските игри. Игрите просто надградиха случващото се. Но онова, което е интересно е как хората се палят по скейтборда, защото искат да вземат от културата и да направят нещо с нея, от културата около скейтборда. И да я развиват, и те да се развиват. Нещата се движат напред, така е.

Комерсиализацията не влияе ли негативно на нещо, което беше някак сурово, неподправено, естествено?

Аз вярвам, че нещата трябва да се развиват. Ако просто искаме скейтборда да бъде онова, което беше, това е стъпка назад. Преди нямаше социални мрежи, нямаше хора, които искат да правят пари от това. Тогава наистина скейтборда беше нещо по-просто, но сега, когато нещата се развиват, повече хора се включват и неминуемо нещата се променят. Не мисля, че настоящото развитие е нещо лошо — случва се навсякъде и с всичко.

Фотография: Константин Вълков

Срещам те тук основно с момчета, а къде са момичетата, които се занимават със скейтборд?

Има достатъчно момичета, които се занимават с това. Вижте, в Южна Африка е битка. Всичко е битка. Не става въпрос за пола. За момчетата, за мъжете, за тях също е битка. Онова, което момичетата и жените, които се занимават със скейтборд, трябва да разберат е, какво е скейтбордът като култура. Това е основата. Не можеш просто ей така да се впуснеш в скейтборда, има неща, които трябва да свършиш преди това.

Какво мислите тогава за тези, които се обличат като скейтъри, правят се на скейтъри, но всъщност не са такива?

Няма проблем, нека го правят, защото по този начин те финансират компаниите, които помагат на нас. Нека продължават да купуват всичко. Не съм против това, разберете, това ни помага и на нас, на индустрията да расте. Така компаниите, които работят в тази сфера имат повече пари за деца, които са добри в скейтборда и помагат на развитието им. Спонсорират пътувания и развитието им.

Фотография: Константин Вълков