Години наред Южна Корея е сочена като пример за икономическо чудо редом със своя по-голям съсед Япония. След над три десетилетия на японска окупация и още няколко дузина години на политическа диктатура страната успява да се отласне от дъното на икономическия упадък, да възстанови унищожената инфраструктура по време на Корейската война и да се нареди сред най-силните световни икономики в началото на 21-и век, като представител на развития свят.

Въпреки имиджа на икономически, иновационен и технологичен гигант Южна Корея все още се бори с изкореняването на проблеми по-характерни за развиващите се страни. Един от тях – равенството между половете е ежедневна тема в южнокорейското общество. И въпреки наличието на Министерство на половото равенство и семейството, което функционира като комисия към президента от февруари 1998 г. и като министерство от януари 2001 г., страната все още има да измине дълъг път, докато достигне другите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в прилагането на политики за елиминиране на дискриминацията на база пол.

Когато през миналата година настоящият президент на Южна Корея Юн Сок-йол предложи закриването на това министерство, в страната и зад граница се надигна ожесточена съпротива. Организации като “Амнести Интернешънъл” излязоха с официални позиции и петиции срещу идеята на Юн Сок-йол, която би забавила и без това тежкия и бавен процес в областта на правата на жените в източноазиатската страна. На този етап министерството все още съществува, но проблемите в южнокорейското общество остават.

На жената все още до голяма степен се гледа през призмата на консервативния патриархален модел, а яростният стремеж на младото поколение жени в Южна Корея да се откъснат от него се проявява и в рекордно ниската раждаемост, всъщност най-ниска в целия свят.

По данни на ООН към 2021 г. едва 19% от депутатите в южнокорейския парламент са от женски пол. За сравнение средният процент на жени депутати в ЕС е 32,7% (най-висок е в Швеция – 49,6%; а най-нисък в Унгария – 12,6 %).

Макар в рамките на 20 години разликата в трудовото заплащане на мъже и жени в Южна Корея да се е смалила тя все още е много по-висока в сравнение със средния процент за ОИСР.

Шин Саимдан – жената на върха на корейската валута

Въпреки столетията на полова дискриминация, породени и от строго патриархалния ред на конфуцианското общество на Корейския полуостров, корейската жена е оставила своята ярка следа в историята. Днес предстои да се запознаете с една такава високо уважавана фигура. Живяла и творила през първата половина на 16-и век, а днес ликът ѝ стои на банкнотата с най-голям номинал на южнокорейския вон.

Шин Саимдан е корейска писателка, калиграф, поетеса и художничка, живяла на Корейския полуостров по времето на династия Чосон. Тя е родена в Кангнън, провинция Кангуон, а родният ѝ дом е запазен и може да бъде посетен и днес. Родена е в семейството на правителствен служител и дама от уважаван клан в град Йонгин. Именно по майчина линия Шин Саимдан има далечни роднински връзки с кралската фамилия в Чосон в онзи период. Освен със своя собствен принос към корейската култура в родината си лейди Шин е позната и като майката на един от най-популярните конфуциански учени от този период – Ли И. Образът на Шин Саимдан често се използва като образцов модел на висшите конфуциански идеали, а едно от прозвищата, с които е позната, е “мъдрата майка”.

Шин получава образование, до което в онзи период имат достъп почти изцяло деца от мъжки пол на фамилии от висшата класа. Различни фактори допринасят за това благоприятно стечение на обстоятелствата. На първо място статутът на семейството ѝ, на второ място – липсата на братя в семейство, и на трето, но не и последно – силната мотивация на баща ѝ и дядо ѝ да образоват Шин и сестрите ѝ.

Освен в проза и поезия Шин придобива умения в калиграфия, бродерия и рисуване. В писането и рисуването тя проявява особен талант още от ранна възраст.

Източник: Ванеса Николова

Лейди Саимдан е омъжена на 19-годишна възраст за командир от армията на име Ли Уон-су. Двойката има общо осем деца – пет момчета и три момичета. На 33-годишна възраст тя ражда третия си син – Ли И, който след години ще се превърне в един от най-уважаваните конфуциански учени в Корея.

Ли И развива все по-голяма привързаност към майка си с годините и, когато тя се разболява тежко, не успява да преодолее болестта и умира на 46 години, той изпада в период на усамотение и душевни терзания. След смъртта на Шин Саимдан Ли Уон-су води в семейния им дом кисенга (понякога наричани и “корейските гейши”) Куон, с която е имал връзка още преди съпругата му да почине. Куон е непристойна жена, която има и проблеми с алкохола, което прави живота на Ли И и неговите братя и сестри под един покрив с тази жена изключително труден.

Колкото до изкуството на Шин Саимдан, то е известно с изящната си красота. Основни герои в нейните произведения са насекоми, пеперуди, орхидеи, грозде, риби и различни природни пейзажи. Около 40 нейни картини са запазени до днес, макар да се смята, че има още много други, които не са открити или са били унищожени преждевременно.

За съжаление не е запазено много от калиграфската ѝ работа, но стилът ѝ е високо уважаван и ценен от нейни съвременници, които я споменават в свои мемоари от този и по-късни периоди. През 1868 г. управителят на Кангнън подчертава, че “калиграфията на Саимдан е изписана с внимание, благородство и елегантност, спокойствие и чистота, в които прозират добродетелите на самата нея”.

Шин Саимдан е първата жена, чийто образ се появява на южнокорейска банкнота. Банкнотата с номинал от 50 000 вона е пусната в обращение през юни 2009 г., а дизайнът е показан през февруари същата година. От Банката на Корея мотивират избора на Шин Саимдан с това, че тя е “представител на жените артисти от средния период на династия Чосон” и е “човек, който е постигнал забележителни успехи в осъществяването на ролята си на конфуцианска съпруга”. Една от причините за избора на жена за дизайна на новата банкнота е и да се промотира равенството между половете в корейското общество, да се акцентира върху ценности като образованието и семейството.

Противно на очакванията обаче новината е посрещната негативно от някои феминистки организации, според които този избор на Банката на Корея задълбочава още повече проблема с неравенството между мъже и жени в Южна Корея.

Източник: Ванеса Николова

Макар и да не мога да дам оценка по отношение на последното, мога да потвърдя, че всеки път, когато държа в ръцете си банкнота от 50 000 вона и видя образа на Шин Саимдан, се усмихвам, защото фантазията ми започва неумолимо да работи.

На 10 съм. Баща ми ме е взел от училище и пазаруваме в местния клон на “Лоте Март”. Докато се редим на касата оглеждам банкнотата от 50 000 вона, която с голяма доза тръшкане успях да измъкна от портфейла му. Винаги когато видя образа на жената с прическа и дрехи като от исторически сериали по телевизията в областта на корема ми се разлива една приятна топлина. Може би защото жената ми напомня малко на баба. Не знам, но ми харесва. Мама казва, че името ѝ е Шин Саимдан. Била поетеса и художник. И аз обичам да пиша и рисувам. Искам някой ден да бъда като нея. А дали ще сложат и моя образ на банкнота? Дано не ме накарат да си направя същата прическа. Иначе харесвам ханбок (традиционната корейска носия), нямам против да го нося.

Хан-бьол, дай банкнотата на баща си! – внезапно се провиква майка ми и аз се сепвам.
Време е да се разделя със симпатичната баба от оранжевата банкнота.

До скоро, госпожо Шин. До следващия път. Обещавам дотогава да съм написала поне едно стихотворение и да съм нарисувала поне една картина.