Иван Пеев – IvanPif, e 29-годишен франко-български артист, живее в Париж и рисува по цял ден, откакто е на 12 години. Миналият месец обживи витрините на търговски център в сърцето на Париж с известните си илюстрирани герои Травис – неговата втора същност, и Мина – модерен образ, вдъхновен от прапрабабата на художника – Мина Тодорова – любимата на Пейо Яворов. Проектът е в колаборация със световния бранд за дънково облекло Levi’s.

Mладият талант е художник, графичен дизайнер, илюстратор и графити артист. Като дете на български емигранти, от малък има възможността да черпи вдъхновение от културата на френската столица и по-точно, колоритът на 10-ти район. Завършва специалност “Графичен дизайн” в Université du Québec à Montréal (UQAM), Канада. За модерния си стил залага на въображение, молив, акварел, акрил, гуаш. Пилотният проект за кариерата на IvanPif включва изрисуване на витрините на нов бутик на Sonia Rykiel.

За да се запознаем по-добре с Иван, Травис, Мина, творческите проекти и вдъхновения на IvanPif, както и бъдещи проекти в България ви оставяме в разговора ни с младия артист.

Ако трябва да се представиш с точно две думи, кои биха били те?

Хумористичен артист.

Кога разбра, че рисуването е твоето призвание и какво изобразява първата ти творба?

Като тийнейджър много се интересувах от скейт, рок и метал културата. Четях редовно “Clark Magazine” – хумористичните траш илюстрации на Джимбо Филипс, Шон Кливер и Нек Фейс, плакатите и цялостния почерк на Со Ми и Джеф Макфетпидж ме апелираха и в последствие вдъхновяваха. Затова и някак логично първата ми творба беше върху една скейт дъска. За моя голяма изненада се появи и купувач, който плати интересна сума, за да я придобие… това беше знак, че трябва да продължа да рисувам и да превърна хобито в професия.

Как се роди творческият ти псевдоним?

Псевдонимът ми IvanPif е съчетание от първото ми име и името на анимационния герой Pif (Пиф) – кучето от поредицата Пиф и Еркюл. Запазих Иван, тъй като се гордея от българския ми произход и защото във Франция името се изписва и произнася по оригинален начин. А Pif ме нарече преподавателката ми в началното училище, като не успя да произнесе правилно фамилията ми – Пеев. Аз така и не възразих, тъй като бях голям фен на героя Pif и се чувствах специален, носейки неговото име.

Представи ни Травис и Мина. Откъде идват? За какво си говорят?

Травис и Мина са най-близките ми приятели, познаваме се вече близо 10 години. Травис е моето алтер его. Когато бях тийнейджър ми казваха, че приличам на Де Ниро в Тaxi Driver, героят му се казва Травис и заимствах името. А Мина е неговата най-добра приятелка. Тя е много свеж образ и е директно свързана с българското. Тя въплащава по модерен начин и отдава почит на моята прапрабаба Мина Тодорова – любимата на Пейо Яворов.

Започнах да ги рисувам по тетрадките си и улиците без да имат специфично предназначение, просто ми даваха доза позитивен заряд в ежедневието. Постепенно хората започнаха да ги разпознават. Съучениците ми искаха да персонализирам стаите и тениските им с техните усмивки и така благодарение на положителните вибрации, които излъчват, те станаха дори “по-известни” от мен.

Кой е любимият ти проект до момента?

Влагам сърцето и цялото си въображение във всеки един проект, работил съм с много разнородни брандове от спортната индустрията (Nike, adidas) до prêt-à-porter като Sonia Rykiel. Рисувам илюстрациите за кулинарното списание „Bon“ на френския шеф Тиери Маркс, както и лога за артисти и обложки за албумите на музикалните лейбъли Warner и Universal France. Забавлявах се много и когато творях по хумористичната книга „L’art de peter sans se faire gauler” („Изкуството да пърдиш, за да те забележат“) на Елиз Бодур, това беше една от първите ми поръчки.

В момента, най-любимият ми проект е последният, радостта от реализацията му е все още много топла. Колаборирах с Levi’s по случай 150-годишнината на иконичния модел дънки 501® и отварянето на новия корнер на бранда в историческия шопинг център Samaritaine. Част от проекта бяха шестте 10-метрови витрини показващи Травис, Мина и техния приятел Сивел (анаграма на Левис) на централната фасадата на мола. Резултатът беше буквално „видим“, минавайки по централната rue de Rivoli (улица Риволи) просто нямаше как човек да не забележи огромните фрески и да се запознае с персонажите и техните смешни „деним“ истории.

Силно се надявам да продължа колаборациите с международни марки, които не се страхуват да смесват премиум кодовете и street културата.

Как се чувстваш на парижката арт сцена? Имаш ли амбиции за изложба в България?

Арт сцената в Париж е голяма и в същото време много динамична. Има за всеки по нещо, интересна е и богата визуално, но в същото време е една много конкурентна среда. Трябва непрекъснато да работиш върху стила си, да се доказваш и да се бориш за всеки проект, защото на опашката има много жадни за изява таланти. Аз се чувствам непрекъснато стимулиран от динамиката и страшно привилигирован от факта, че трудът ми се забелязва и оценява. Мисля, че чувството ми за хумор има пръст в това.

Много искам да направя изложба в София, да покажа Травис на българската аудитория и най-вече да върна Мина у дома. Мечтая също да изрисувам стената на някоя голяма сграда, защо не читалище или детска градина.

Ще ни издадеш ли бъдеща колаборация?

Предстои първият ми български проект – колаборацията със Stinky Socks. Съвместният продукт ще бъде наличен през есента на 2024 г. . Изключително развълнуван съм, че най-сетне ще мога да покажа изкуството си на родна земя и то в партньорство с толкова готин и уникален, български стрийт бранд.

Привилегия е да работиш с млади и надъхани професионалисти, каквито са основателите на бранда. Да не говорим, че скейтборд културата, както вече споменах, ми е в кръвта и съм фен на Stinky от години.

Най-често графити артистите оставят послания по важни социални теми в градската среда. Коя е твоята?

Чрез изкуството си се стремя винаги да дарявам усмивка, да показвам любов и да говоря за истинското и безвъзмездно приятелство като основа на щастието. В много от проектите ми, позитивизмът на фона на често сивото и прекалено забързано ежедневие е ключов мотив.

Досега най-дръзкият ми проект е продуктовата колаборация с Undiz – една от най-търсените тийн марки бельо във Франция, с която създадохме закачлива колекция по случай 14 февруари под мотото „No love to hide”. Вярвам, че всеки е свободен да обича, когото пожелае без значение религията и сексуалната ориентация.

Опиши ни твоето творческо пространство?

Ателието ми е в центъра на Париж, в бившата сграда на университета La Sorbonne Nouvelle. Учебното заведение се премести в нова постройка, а старата се превърна в инкубатор за млади творци.  Деля ателието с още двама артиста. Аз лично имам голяма бяла стена, където закачам всичките ми скици по настоящите проекти. Обичам да ги гледам няколко седмици преди да избера финалният вариант, който да предложа на клиента.

Kакво за теб е България? Как би я нарисувал?

България е моето детство. Като малък всяко лято и всяка зима се прибирах, за да прекарам време със семейството – бабите, дядовците, чичовците, лелите и братовчедите. Родителите ми, макар и имигранти в Париж винаги са се стремели да не изгубя връзката с близките и да познавам страната и рода си.

Също така българската природата е уникално красива. Много време съм прекарал в Банско, в семейната ни къща и там се чувствам много добре – спокоен и вдъхновен. Ако трябва да нарисувам България, то със сигурност ще нарисувам нашите планини, гори и разбира се морето – с много цветове, с акварел – и ще се усеща нотка носталгия.

Между другото скоро излиза лимитирана колаборация с марка български шоколад, в която илюстрирам любимите ми национални традиции. Stay tuned, лаунчът наближава.