Гърдите са:

·        Големи.

·        Малки.

·        Със силикон.

·        Без силикон.

·        С рак.

И после без гърди.

Ася е на 37 години, когато отива на преглед. След прегледа – отива на 4 операции. За да оживее, гърдите ѝ са премахнати. Понякога историите от чашките на сутиена са на живот и смърт. Природата на женското тяло може да бъде жестока. Всички наши органи, които са създадени, за да дадем живот, после могат да ни убият.

Нека си го кажем честно – всички сме застрашени. До една.

„Не можете да си представите колко много жени има там. Направо е страшно. И няма часове за лекари. Трябва да си запишеш преглед за година напред“, казва Ася за момента, когато попада в мелачката на болницата. Преди година преживява диагнозата рак на гърдата и след нея – мастектомия. Следва тежък следоперативен период. Ася почти не може да се изправя, а майка ѝ ѝ помага за всяко нейно движение.

12 месеца по-късно, малко преди деня на света Анна, вече на собствен ход, Ася влиза в един малък софийски безистен. Факт – тя никога нямаше да попадне там, ако не беше чула диагнозата „рак на гърдата“. Нямаше да попадне там и ако пред една от лекарските комисии, малко преди операциите, тя изрично не е поискала да ѝ бъде оставена кожа. Така тя знае, че ще може след като се възстанови от мастектомията, да си направи реконструкция на гърдата. Подробност, която много жени не знаят. „Спомням си как казах на лекарската комисия, че искам кожа, все пак бях чела какво се случва. Те ми казаха – благодаря, че ни казахте, за да знаем как да ви оперираме“. Т.е. ако не кажеш предварително – никой няма да те пита?

Не, няма. Реконструкцията масово се счита за каприз.

След като успява да се справи  с болестта, Ася започва дългия път по възстановяване на тялото си. В него никой не ти държи ръката. Както в повечето битки на жените, тази не прави изключение – в нея те са оставяни да се оправят сами. Така, след ходене при много пластични хирурзи, Ася успява да открие правилния хирург и една жена с необичайна професия – Анна.

Жената, която чака Ася в софийския безистен пред едно малко дерматологично студио. Анна татуира триизмерни модели на ареоли. Иначе казано – Анна татуира 3D зърна на жените, които са реконструирали гърдите си. Факт – с тях често частично, или изцяло, си заминават и зърната. За жените, преминали през мастектомия, това е огромен шок.

(На снимката – преди и веднага след първата процедура по реконсрукцията)

Веднъж те са се борили за живота си, което е достатъчно травматично изживяване. А след това всеки път, когато се съблекат, там е белегът от това изживяване. Но засега – държавата ни смята психическото състояние и възможността за реконструкцията на тези жени след болестта за глезотия.

Ася е една от многото жени, с които Анна работи. Клиентките ѝ далеч не са на преклонна възраст, напротив. Възрастовата граница пада все по-надолу.

„Жените идват тук от цяла България. Имам клиентки от Варна, от Търново… Всеки идва тук с болката си“, споделя Анна. А аз се чудя – как така човек започва да се занимава с татуиране на зърна?

„Някои неща просто ги знаеш, но не можеш да ги обясниш. Аз винаги съм знаела, че ще правя нещо подобно“, споделя Анна с шумен смях и разказва: „Отначало започнах с медицинските татуировки – със заличаването на белези, стрии и витилиго. Правех процедури, които са свързани повече с медицинската част на дерматологията. Така постепенно в мен се роди и тази идея, даже в един момент се улових, че докато си пия кафето или си говоря с някого, рисувам ареоли.

Но този тип татуировка е много по-различен от стандартната. Защото и самата кожа е много по-различна, тя е увредена. Приема цвета на пигментите по много по-различен начин, защото мястото може да е минало през лъчетерапия. Може да има разрез. Може да има частично оставено зърно, или напълно да го няма.

Аз работя с цветове, свързани с натурални цвят на кожата. Но понякога след лечение, кожата буквално „изплюва цвета“. Това е свързано с фагоцитозата, като вкараш пигмент в този организъм, клетката се пази от чужди тела. Тя възприема боята по този начин.  На повърхността на кожата ни има непрекъснато обновяване. Получава се едно непрекъснато атакуване на пигмента.“

Кога една жена, преминала през диагнозата рак на гърдата може да си направи подобна процедура? Анна разяснява:

„Питам жените дали вече са приключили с терапиите. Преди колко време се е случила диагнозата, предстои ли има да имат още лъче и химиотерапии. Не трябва да има последваща терапия или облъчване. Освен това, дамите е добре вече да имат някакъв вид имплант, защото кожата няма да минава през повече процедури. Ако още няма имплант – формата на ареолата пак може да има нужда от корекции.“

В България тази процедура все още не е популярна. В много страни в чужбина това е не само практика, а практика, поета от държавата, за да могат жените да се почувстват добре в телата си. Има ли много медицински татуисти, които се занимават с това в у нас? Анна работи със специализирана клиника и пластични хирурзи, с които заедно координират работата си. Самата тя е преминала през редица курсове, преди да се заеме с дейността.

Ето какво ни казва още тя:

„Тук практиката на татуиране на ареоли не е масова, но това, което много ме притеснява е, че започват да се правят обучителни курсове, които могат да дадат грешна представа на учениците си. Преподавателите може и да нямат правилната мотивация.

Този вид татуировка е специфична. Кожата е специфична. Това не е нещо, което правиш като прищявка. Там имаш оразмеряване, избор на цвят, за да може човек като се съблече, да се хареса. Трябва да се прави с хирургическа точност.

Това не е само естетическа процедура, а човешка съдба, която аз не мога да пренебрегна. Трябва така да си свърша работата, че една жена като се погледне да си каже: „Аз съм отново цяла“. Т.е. тя е завършена, а не наплескана с неща, приличащи на зърна. Това им връща надеждата, че могат да изглеждат така, както са били преди. Това е деликатен процес.

Плакала съм с всички жени, които са ме посетили. Някои изживяват шок, сякаш не им е реалистично. Първата ми клиентка беше шокирана, че отново е себе си. Беше се примирила с начина, по който изглежда след операцията, защото е жива. Но след като се погледна, беше в шок, попита: „Това аз ли съм… Толкова бях свикнала да се гледам без зърна“.

Какво мотивира Анна да работи с жените, минали през толкова тежък период от живота си? Тя отговаря: „Искам да работя в насока осведомяване на обществото за този вид практика за реконструиране. Мащабът на жените с рак на гърдата е огромен, и не знаеш срещу кого седиш. Те стоят пред теб, изглеждат сякаш всичко е наред, а не знаеш какво се случва под дрехите им.

Тези жени са на ръба. Те са без гърди. Те се чувстват осакатени. Гърдите са отличителните ни белези“.

Как се чувства Анна след като види очите на всички тези жени? „След като видя как се променят очите им като се погледнат в огледалото, през целия ден летя. Това, което усещам е грандиозно“.

Анна се надява повече фондации да помогнат на жените за реконструкцията и следоперативния период, като се запознаят с метода за татуиране на 3D ареоли и поемат този етап от възстановяването на жените.

До момента това се случва основно на доброволен принцип, или с жени, които са видели метода в чужбина.

В България ракът на гърдата е 25% от всички онкологични заболявания, открити при жените. От всички възрасти. Не забравяйте да се прегледате. Подсетете майка си да направи същото. Хванете най-добрата си приятелка и отидете заедно на мамолог. Не забравяйте за себе си.

Защото историите от сутиена понякога са на живот и смърт.