Да, точно така, корейците са непоправими работохолици. Но в същото това време нямат равни в измислянето на всякакви поводи за празник. Особено що се отнася до всичко, свързано с влюбени двойки. Любопитно е как в страната с най-ниска раждаемост в целия свят “къпъл” (от англ: couple – дума, която се използва за романтична двойка, обикновено гаджета) културата е на пиедестал. За пръв път именно в Корея ми се случи да видя двойки носещи еднакви дрехи. Не просто тоалети, които си подхождат един с друг. Става въпрос за идентични дрехи – пуловери, тениски и дори цели аутфити.

Това да бъдеш постоянно във връзка е фикс идея за много корейци и бизнесът се възползва умело от тази уязвима страна на обществото тук. В Корея има не само един Свети Валентин, а цели няколко в течение на годината. Тук изключваме всички други поводи, които двойките тук обикновено отбелязват – годишнина от първа среща, от запознаване, от първа целувка, от заживяване заедно и т.н., и т.н.

А знаете ли, че дори Коледа е считан за празник на двойките в Южна Корея?

Най-популярният от всички тези празници на влюбените е Денят на Пеперо, който се отбелязва ежегодно на 11 ноември. Докато в голяма част от Западния свят този ден се помни с годишнината от края на Първата световна война, в православния свят пък като Деня на Св. Мина, то в Южна Корея на тази дата влюбените си разменят като подарък шоколадови пръчици “Пеперо”, откъдето идва и името на самия празник.

Данпун (단풍) – едно обяснение в любов към есента

Точната причина за възникването на празника не е ясна, но първите сведения за появата му могат да се проследят в една новина от 1983 г. Историята разказва как две момичета в прогимназиална възраст в област Йонгнам си разменят пръчици “Пеперо” на тази дата и си пожелават да станат високи и слаби досущ като формата на пръчиците. Достоверността на тази история обаче е под въпрос. Според повечето хора датата 11/11 е избрана, защото единиците силно напомнят на формата на шоколадовите пръчици.

Въпреки многото въпросителни около историята с двете ученички тя все пак добива завидна популярност, а заедно с нея се разпространява и идеята, че за постигането на максимален ефект в сдобиването със стройна фигура човек трябва да изяде 11 опаковки “Пеперо” на 11 ноември в 11 часа, 11 минути и 11 секунди. От 1997 г. компанията, произвеждаща шоколадовите пръчици – “Лоте”, използва историята с ученичките като претекст за промотирането на Деня на Пеперо и съответно консумацията на снакса.

Истерията по нововъзникналия празник мотивира и други компании да създадат подобни снаксове, с които да участват в състезанието за продажби на 11 ноември. През 2012 г. компанията “Лоте” обявява, че е направила 50% от годишните си продажби в рамките на Деня на Пеперо.

Подлезите на Сеул – паралелният свят на южнокорейската столица

Подготовките за Деня на Пеперо започват още в края на октомври, когато започват да се забелязват изложени пакети с шоколадовите пръчици на видни места във и извън супермаркети и по-малки квартални магазини.

Тази година “Лоте” успя да привлече най-популярната момичешка група в Корея – “Ню Джийнс” (NewJeans), за рекламно лице на своята кампания за Деня на Пеперо. В последно време таргет групата на празника дори се разширява, тъй като “Пеперо” си разменят не само влюбени двойки, а и близки и приятели.

Именно екстремната комерсиализация на Деня на Пеперо е основен аргумент на хората, които се обявяват срещу отбелязването на този празник. Според тях той е просто инструмент за трупането на неимоверни печалби в рамките на само един ден от страна на определен кръг компании, които в същото време промотират консумацията на нездравословна храна. Освен това, за други Денят на Пеперо е и обида към усърдно трудещите се фермери в страната, тъй като Денят на фермерите в Южна Корея също се пада на 11 ноември.

И все пак, въпреки противоречивите мнения около Деня на Пеперо не изглежда популярността му да намалява, а точно обратното. С всяка следваща година рекламните кампании са все по-мащабни. Увеличава се и броят на хората, които го отбелязват.

Кръговратът на едно общество – размисли от една студентска библиотека

Година след трагедията в Итеуон – (не)научените уроци

15-ят етаж на общежитието в Сувон на университета “Сонкюнкуан” също осъмна с пръчици “Пеперо”, залепени на всяка врата – подарък за празника от съседката ни по етаж, Лина от Бруней.

Е, може би все пак не е толкова лошо човек да има много поводи за празник. Особено когато е на няколко хиляди километра разстояние от дома.

Как да се разсърдиш на корейците и многото им празници? 🙂