Сеул е огромен град. Метрополията му се простира на над 12 хиляди квадратни километра и побира в себе си над 27 милиона души – повече от половината население на цяла Южна Корея. През 2014 г. градът е определен като четвъртата най-силна градска икономика в света след Токио, Ню Йорк и Лос Анджелис. Година по-късно е на второ място в Азия по критерия за качество на живот. Славата на южнокорейската столица обаче не е скорошна.

Градът, който е пресечен от притежаващата легендарен статус река Хан, е бил важен център на корейските държави, съществували векове наред на полуострова. Сеул е бил столица на Пекче, Чосон, на кратко просъществувалата Корейска империя. Също така е служил и като втора столица на средновековното корейско царство Корьо.

Денят е 9 октомври, понеделник. В Южна Корея денят е познат като 한글날 – Денят на хангъл, корейската азбука. Преди цар Седжон през 15-и век  да се нагърби със задачата за корейския език да бъде създадена собствена азбука, корейците изписвали езика си с китайски йероглифи. Те от своя страна се използват и до днес. Най-често в надписи, табели и заглавия в медиите. И все пак, макар и човек да може да оцелее в Южна Корея и без да знае ханджа (името на китайските йероглифи, с които се изписват корейски думи), то познаването на основните символи със сигурност би помогнало, особено при по-дълъг престой в страната.

Стъпка 1: От Сувон до Сеул

Денят ми започва с потегляне от Сувон, приютяващ кампусите на няколко престижни университета, някогашен крепостен град и настоящата столица на провинция Кьонги. Намира се на около 30 километра южно от столицата Сеул и е свързан с нея посредством мрежата на метрото. В зависимост от крайната дестинация и часа, в който се осъществява пътуването от Сувон до Сеул, то може да отнеме между 40 минути и 2 часа. Моята спирка днес е експресният терминал за автобуси на юг от реката Хан. До него достигам, след като се прекачвам от първа на девета линия на сеулското метро. Идвам, за да посетя набиращия популярност в социалните мрежи Goto Mall – подземен търговски център, разположен изцяло в подлезите на метростанцията. Съдейки по различни източници на информация броят на магазините варира между 600 и 800. Сред предлаганите артикули могат да се открият дрехи, картини, декорации за дома, домакински съдове, възглавници, одеяла и други спални принадлежности, растения и дори ресторанти и кафенета.

Това, с което подземният мол превъзхожда останалите търговски центрове в Сеул, са привлекателните ниски цени и изкушаващи намаления. Естествено, има и уловки. Дрехите не могат да се пробват. Не са възможни смени или връщания на артикули. Често всеки модел се предлага само и единствено във “фрий сайз” – универсален размер, който макар и да е универсален за корейските мерки, то в повечето случаи трудно би паснал на чуждоземец. Трудно, но не и невъзможно. Затова, не се отказвайте!

Корейската концепция за време – тук и сега

Обикновено идеята за източноазиатските култури винаги включва в себе си думи като съзерцание, търпение, умереност, сдържаност и други подобни, които се свързват с традиционните философии и религии в тази част от света.

Истината обаче е, че корейският нрав по-скоро си прилича със стереотипния балкански “кибритлийски” характер. Достатъчно е човек да се озове на някое публично място с преобладаващо местно население, за да усети фрапиращата разлика между това, което досега си е представял за източноазиатските нации и това, с което се сблъскват всичките му сетива на корейска почва.

Корейците нямат нужда от часовник, защото те винаги има за какво да бързат. Неслучайно една от първите реплики, които научаваш, когато стъпиш на корейска земя, е 빨리, 빨리 или “бързо, бързо”. Корейците нямат търпение, нито време за губене. Често не намират и време да ви се извинят, ако се сблъскате в градския транспорт или да ви благодарят, ако им задържите вратата. Не бързайте да го приемате лично, такива са си. Макар и нетърпеливи, голяма част от тях са любезни към чужденци. Не се учудвайте, ако по средата на улицата ви спре корейска баба и ви даде плод, лакомство или някаква друга храна, която носи в пазарската си чанта. Такива са си.

Докато се оглеждате за изгодни оферти из подземния търговски център на експресната автобусна гара, ще ви се наложи да се сблъскате с корейския нрав многократно. Мястото е пренаселено. Всеки бърза за някъде и няма намерение да ви чака да се отместите от пътя му, дори да се налага да мине безпощадно през вас. Ако сте готови да се справите с това, няма друго, което да ви спре от шопинга в Южна Корея.

Дори и да не планирате обикаляне на подземните и надземните търговски центрове и улици на Сеул, предварителното запознаване с корейския нрав е повече от полезно, особено ако възнамерявате да се придвижвате в час пик с градския транспорт. Не се залъгвайте от редящите се на опашка хора пред вратите на метрото. Веднъж щом те се отворят, борбата за влизане във влакчето и намиране на места за сядане става ожесточена. Ако не държите да подвиете крак, най-добре останете встрани и изчакайте цялата суматоха да премине преди да влезете.

Езотерика по корейски

Прекарали сте два-три часа да обикаляте из стотиците магазини на Goto Mall, най-вероятно сте хапнали токбоки или кимбап (традиционни корейски “стрийт” храни), но все още не ви се иска да си тръгвате. Идеята за возенето в метрото ви изтощава, а и някакъв глас отвътре ви казва, че има все още какво да си вземете от това автентично сеулско изживяване. В същия миг от дясната ви страна се появява стъклена стена със разлепени стоп кадри от телевизионни предавания и светещ в неоново надпис най-отгоре – “гледане на таро карти”. Не се чудете прекалено много. Дори да не влезете в тази стая, няколко метра по-напред ще откриете друга. А дори да излезете отгоре и да тръгнете да се разхождате из сеулските улици, ще откриете още десетки такива места. Може би все някога любопитството ще надделее и ще решите да опитате. На много от местата, особено в туристическите столични райони, гадателките говорят и английски. Бизнес моделът е обработен до най-дребния детайл. Остава само едно – да влезете.

Удобството на първо място – корейската обсесия с кроксове

Заминаването от Южна Корея без поне един закупен чифт кроксове би било равносилно на престъпление. След кратка разходка из улиците на Сеул човек остава с впечатлението, че всеки в родината на кейпопа, кимчито и “Самсунг”, притежава свой персонализиран чифт кроксове. Из магазините ще откриете такива, които няма да видите никъде другаде извън Южна Корея, защото тук обсесията с тези обувки, които в България по-скоро се възприемат като болнични чехли или такива, които носим, като отидем на гости на баба на село, надхвърля всякакви граници.

Корейците са почитатели на отворените обувки от типа на джапанки и чехли. И не се заблуждавайте, че ги носят само през топлите месеци. Много от тях ги обуват в дни, в които вали дъжд и дори сняг. А когато ги видиш да пристъпват боси в локви и снежни преспи, на върха на езика ти се приземява онази реплика, която си чувал толкова често като дете: “Обуй се, ще настинеш”.

Кажи си го, и без това никой няма да те разбере. 🙂