Скейтбордингът е символ на мечтите и възможностите. Включването му като официална дисциплина в Олимпийските игри отразява неговата нарастваща популярност.

Сега, когато стъпват на най-големия спортен форум, скейтърите са готови да покажат на света не само техните умения, но и духа на обединение и творчество, които съпътстват този спорт. Скейтбордингът е вдъхновение за ново поколение спортисти и фенове. Той доказва, че страстта и усърдието могат да преодолеят всяко предизвикателство.

Заедно със скейтъра от Кейп Таун Йън Марк Йоханес се впускаме в света на скейтбординга и ще се запознаем с неговата история и популяризирането на този алтернативен спорт.

Фотография: Константин Вълков

В поредица от интервюта ви представяме скейтърите на Кейп Таун, новото горещо скейт място в Южна Африка

Включиха скейтборда като официална дисциплина в Олимпийските игри. Последва, не само заради това, силна комерсиализация на този спорт. Но от друга страна, мислите ли, че сега е по-атрактивен скейтборда за младите, дори по чисто икономически причини.

Така е, да, също така мисля, че що се касае за достъп до спорта, той наистина е достъпен навсякъде по света. Погледнете например скейтпарковете, има достатъчно скейтпаркове по света. И непрекъснато се строят нови такива. Много от инициативите за строежа им идва от самите скейтбордисти, особено в Южна Африка. Има много скейтбордисти, които са свързани с разнообразни инициативи, част от които са именно за създаване на нови скейтпаркове. Не говорим за големи скейтпаркове, а малки пространства, мини-скейтпаркове. Страстта за развитие на скейтборда е постоянна, тя идва от самите скейтбордисти, някои от тях се състезават, други просто карат за удоволствие. Лично аз се опитвам непрекъснато да развивам скейтборда. Онова, което всички заедно постигнахме е, че скейтборда днес е много по-голям от всичко, което е бил преди. Ако отидем там, в началото, в старта на скейтборда, разликата е голяма. Сега искаме скейтборда да е една платформа, която е равнодостъпна до всички и поставя всички наравно. Да създава еднакви възможности за всеки скейтбордист.

И още нещо, извън достъпа на всички до скейтборда. Важно е да се отбележи, че днес все повече хора възприемат положително скейтборда.

Каква е разликата днес между един аматьор скейтбордист и един професионалист тук в Кейп Таун?

По мое мнение разликата е само в една титла пред името. Защото ако видите някои от децата, които бихте класифицирали като аматьори, те са невероятно добри. И те могат да спечелят много турнири. В скейтборда е важно да видиш името си на дъска, на друг продукт, на нещо свързано със скейтборда, за да бъдеш квалифициран като професионалист и това беше традицията години наред, но днес аматьорите се състезават непрекъснато с професионалистите. Що се отнася до нивото им, до способностите им, няма кой знае каква разлика. Съдя по себе си. Когато бях класифициран като аматьор често съм бил на една сцена с професионалистите.

Фотография: Константин Вълков

Кажи ми за добрите и лошите страни на цялата медийна обсесия около скейтборда. Колко е важно да бъдеш непрекъснато представян в Инстаграм, как да става това, кое е ценното и кое не?

Очевидно социалните мрежи са важни днес, през тях минава всичко в този свят. Важна е целта, с която се използват. Ако това е външният свят да разбере за теб, да бъдеш познат, да бъдеш забелязан, трябва внимателно да видиш кои са онези платформи, които ще ти помогнат да направиш това. Очевидно скейтборда присъства активно в Instagram и в YouTube. Но в същото време, скейтборда е за забавление. Но вижте, за да бъдете забелязани, факт е, че това често става през социалните мрежи. През 2016 година аз тъкмо така бях забелязан за един турнир от световните серии, отидох на турнира и го спечелих. Това е само един пример, че това може да бъде голяма възможност. Тогава това беше единствената ми възможност да се развия.

Някъде четох, че представяш себе си повече като атлет, отколкото като хардкор скейтър. Каква е разлика?

Мисля, че класифицирането ми като атлет е поради следната причина — що се касае за лайфстайл, то аз съм по-скоро ориентиран точно към атлетите. Гововя за дневния ми режим, това което правя през деня. Не съм така специфично скейтър. Вижте, като малък бях доста болен и преживях трудни моменти.

Да се върнем към това време, разкажи ми за детството ти.

Бях роден с хронична астма. В ранното си детство все бях по болниците. До 9-10 годишна възраст това беше постоянно състояние. Само това познавах — влизах и излизах от болниците. И много неща по-нататък тръгнаха от тези ми възприятия. Неминуемо човек започва да губи мотивация, особено на тази възраст, защото си представяш, че това ще бъдат дните ти, така ще бъде до края на живота.

Имаш ли брат или сестра?

Да, и брат, и сестра.

И те бяха навън, а ти в болницата?

Да, точно така. Цялото ми семейство е от атлети, всички. И като личност се борих с много неща. Заради хроничната ми астма. Когато си млад, тези неща ти влияят много. Не знаеш какво да направиш, за да продължиш.

Фотография: Константин Вълков

Какво друго беше важно за теб в онези години, кой ти даде други житейски уроци?

Семейството ми, майка ми, баща ми, особено баба ми всъщност. Тя помогна на майка ми да стане шампион по спортни танци на Южна Африка, тя ни мотивираше, тя работеше за всички нас. Аз бях тоталната противополжност — внук, който няма да може да продължи онова, което правят останалите от семейството. И един ден открих стария скейтборд на майка ми…

Случайно?

Да, случайно.

И какво се случи?

Намерих скейтборда, тогава бях на 9 години. Вече бях виждал как децата карат скейтборд в училище. Не на някакво сериозно ниво, просто се забавляваха. Стори ми се, че е нещо забавно. Просто ей така — стори ми се забавно. Освен това, важно беше, че мога да го правя сам. Защото, така се беше случило, че не ми харесваше да съм в компании, в тълпи. Исках да си бъда сам. Започнах да го карам навън с часове. Започнах да правя трикове. И не съм го изоставял. Започнах да ходя до местния скейтпарк, където ходят останалите деца. Става дума за Кейп Таун. После се случи и първото състезание, и така…

Как така едно срамежливо момче, което кара основно сам, намира сили да се запише на състезание?

Първоначално бях записан от други като някаква шега. Имаше открит шампионат за професионалисти и аматьори, а аз просто отидох да погледам. И едни момчета просто ме записаха като шега. Изведнъж чух името си, всички мои приятели започнаха да се смеят.

Не е било лесно да се справиш с т.нар. приятелите?

Да, беше трудно. Обаче реших да последвам шегата и се пуснах в състезанието. И спечелих. Не знаех какво точно означава това, не знаех какво е да си първи в турнир като този, но получих награди, спонсорство.  Бях на 11 години. Най-важното тогава беше, че получих безплатен скейтборд. Само това ме вълнуваше. Новата дъска. Родителите ми видяха, че съм щастлив, а искаха само това. Той е навън, казваха си, щастлив е, уверен е в себе си.

Какво стана с болестта ти?

Все още я имам. Не е толкова зле като преди. Но все още усещам като се състезавам. Но осъзнах, че трябва да работя по-усърдно, за да се справя. Не просто да карам скейтборд. Трябва да се адаптирам към определен начин на живот. Да върна силата в тялото си. Това лично пътешествие беше много трудно.

Запознайте се с част от скейтърите на Кейп Таун в поредицата от интервюта:

Добре дошли в Кейп Таун: новото горещо скейт място в Южна Африка

Шарл Йенсел – скейтбордът като смисъл на принадлежност

Скейтборд откровения – Зайън Касуел