Скейтбордингът не е просто спорт, той е начин на живот. Много хора, чрез скейтбординга изразяват креативността и индивидуалностт си. За някои, той е и средство за откъсване от трудния път в живота.

Това е историята на Зайън Касуел – млад скейтър от Кейп Таун, който успява да се измъкне от “гангстерската среда” чрез своята страст към скейтбординга. В този разговор, той ни отвежда в своя свят, като разкрива как скейтбордът го насочва към нов начин на живот, отваря вратата към нови възможности и го учи как да преодолява предизвикателствата.

Фотография: Константин Вълков

В поредица от интервюта ви представяме скейтърите на Кейп Таун, новото горещо скейт място в Южна Африка

Ти защо започна да се занимаваш със скейтборд и кога се случи това за първи път?

През 2013 година. Преди десет години. Помня, че бях точно на 13. Помня също така, че точно скейтборда ми помогна да се отскубна от негативната страна на Кейп Таун, от гангстерската среда на този град. Помагаше ми да страня от лошите неща, които ме заобикаляха.

Но скейтборда не се ли асоциира точно с тези негативни неща?

Факт е, че скейтборда се свързва точно с лошите неща, има една особено негативна стигма. Но това беше преди. Всичко се променя, нещата са различни сега. Когато караш скейтборд се срещаш с много хора, които имат различен, много по-широк поглед върху света. Учи се много от това.

Ти как се отскубна от всичко това с помощта на скейтборда?

Виж, аз не бягах от моята общност, но скейтборда ми помогна да изляза от лошата й страна. Даде ми възможност да видя една друга перспектива. Не казвам, че сегашната общност, другите страни на Кейп Таун са по-малко трудни, но възприятията ми се промениха. Скейтборда ми отвори очите, за да видя повече. Започнах да посещавам нови места, да се срещам с нови хора, да виждам света по друг начин. В предишната ми общност не беше така — това бяха хора с ограничен кръг от интереси. Не всички, разбира се, но по-голямата част от тях. Особено децата, които идват от счупени семейства.

Какви бяха тези деца там?

Като дете бях в Страндфонтейн, по-скоро извън града. Намира се на около 45 минути от центъра. Трудно ми е да обясня какви точно бяха хората там, как се случваха нещата, но просто всичко беше объркано.

Фотография: Константин Вълков

Кой първи те запали по скейтборда?

Колкото и да е смешно, дядо ми купи първия скейтборд. Купи ми го като подарък, но по-скоро като някаква играчка. И започнах да карам без изобщо да знам как се прави това. Един друг се провокирахме с приятелите ми и така развивахме умения. След това гледахме много видеа в YouTube. Гледахме какво професионалистите правят, разглеждахме вече измислени трикове, после експериментирахме, адаптирахме.

Рискове, емоционално здраве, психическа устойчивост, лайфстайл, начин на живот, мода — казват, че все са свързани, развиват се благодарение на скейтборда, кое ти беше най-интересно на теб?

Да бъда напълно откровен, много ми хареса лайфстайл частта от скейтборда и това е факт. Но като започвах, когато бях на 13, нямаше кой знае колко лайфстайл, нищо не разбирах от това. Тогава осъзнах колко е важен прогреса. Колко е важно да паднеш и да станеш след това, да продължиш. Беше много забавно. Особено като направиш някакъв трик добре, хората около теб те поздравяват, викат за теб. Цялото вълнение, когато правиш трик и виждаш лицата на хората.

Какво се промени в скейтборда след включването му като официална дисциплина на Олимпийски игри? Може ли човек да се издържа от скейтборд в Кейп таун? Знам, че доходите на добрите сърфисти са достатъчни например.

Знаеш ли, зависи от спонсорите. Има скейтъри, които имат достатъчно спонсори и биха могли да се справят, но за повечето не мисля, че е възможно. Няма достатъчно пари в скейтборда тук.

Фотография: Константин Вълков

Как се чувстваш все пак, това е индивидуален, не е отборен спорт? Не се ли чувстваш странно донякъде?

Не бих казал странно, защото скейтборда ти дава някаква свобода. Защото ти позволява да излезеш от вкъщи и да караш скейтборд, дори и да си сам. Не ти трябват повече хора, но винаги е хубаво като караш с приятели. Аз не обичам да карам сам.

Първите скейтъри, с които започна да караш, какви бяха, как се сприятелихте, разкажи ми.

Скейтърите, с които карах като дете, вече не карат. Повечето от тях. Намериха си други занимания. Работата ги погълна, задълженията. Но на мен продължава да ми помага. Непрекъснато се появяват нови възможности. А и от друга страна ми помага да избягам от работата, защото аз доста работя.

Какво работиш?

Работя в една болница като портиер. Докато съм на работа, единственото, за което си мисля, е как карам скейтборд. Това ме държи жив в някакъв смисъл, не се удавям в работа. Защото имам скейтборда, а скейтборда е изцяло друг живот за мен.

Фотография: Константин Вълков

Опиши ми тогава какъв е лайфстайла на скейтърите тук в Кейп Таун?

Харесва ми цялата тази културна идентичност, която носи със себе си. Важно е, че с помощта на скейтборда ставам част от една общност. Има определена улична култура. Интересно е, че въпреки състезанията, които се случват, въпреки конкуренцията, има едно спокойствие сред скейтърите, не е съревнование на всяка цена. Това ми харесва. Важно е да се забавляваме, да бъдем заедно.

Запознайте се с част от скейтърите на Кейп Таун в поредицата от интервюта:

Добре дошли в Кейп Таун: новото горещо скейт място в Южна Африка

Шарл Йенсел – скейтбордът като смисъл на принадлежност