Сто процента познаваш творчеството на художника Дамян Дамянов. Направил е над хиляда (да, наистина, над хиляда) корици на книги, най-вече за издателство Сиела. И вероятно още толкова илюстрации за великолепни издания като Хиляда и една нощ или пък Малкия принц.

Под езика обаче е негов авторски проект посветен на българската азбука. Дамян прави илюстрации от първите букви на съвременни понятия като БРЕКЗИТ, ЦЕЛУВКА, ГУГЪЛВАМ, МЕРКЕЛ, ЩАСТИЕ, ТРЪМП, ЦЕНЗУРА и т.н.

 

След това кани 60 обществени личности да се включат в езиковата игра и да дадат своите свободни интерпретации на тези думи. Резултатът е проектът Под езика. Както казва художникът – “проект от лабиринтите на рисунката до вавилонската кула на езика”.

Умът трябва да произвежда електричество нонстоп. Статично, активно, пасивно – няма значка! Дори и насън пак мислете! И както повеляват AC/DC: включвайте и изключвайте, пускайте това електричество по мисловните си магистрали, били те прави или обратнопропорционални. Така рано или късно ще дойдете в Интелигентната страна, където винаги е Утро! Добре дошли! Ники Кънчев, журналист, радио- и телевизионен водещ.

 

Ето още за проекта от първо лице. Разказва един съвременен артист, който с чисто сърце можем да наречем гениален.

Дамян Дамянов:

Започнах проекта Под езика като вид почивка от професионалните ми ангажименти, свързани в голямата си част с дизайн на корици на книги във всеки познат жанр, илюстрации на детски (но и не само) книги, както и с преподаване на изброените по-горе неща.

 

Презирач! Яна, 5 г

В началото тази игра беше просто забавна и далеч не целеше създаването на азбука. Първите няколко скици в тефтера ми бяха на букви, които илюстрираха значението на думи, които използваме, или чуваме твърде често. Х като „хейтър“ и К като „камикадзе“ – същинско начало на азбука на омразата.

 

 

 

“Тъга. Божествен вятър, който се носи над Ямато”. Неделя Китаева, преводач, арабист

 

 

След това добавих няколко графични интерпретации на думи от най-новата реч – чуждици, които предпочитаме да ползваме въпреки, че имат български еквивалент.

“Гмуркам се в необятния океан от думи в търсене на информация”. Валентина Стоева, detskiknigi.com

Сред тях са „гугълвам“, вместо „търся“, „зуумвам“ вместо „увеличавам“ и „юзър“ вместо… ами да, няма точен еквивалент на български език, нали?

“Хората имат склонност да се отглеждат в какво ли не, без конкретна цел, но друг път със съвсем определена такава, именно – намират “кусур”. Вечно мрънкащите недоволници увеличават недостатъците и пороците и винаги намират нещо нередно неточно или грешно в изкривено увеличено изображение на реалността. За тях тя е просто “голяма грешка”. Вечно надяващите се оптимисти придават добавена стойност на всичко видяно и то винаги носи надежда. Всеки от нас сам избира какво и как да зуумне, но внимавайте, мили хора, не е нужно да гледате всичко под лупа, понякога е необходимо просто да вървите, за предпочитане напред”. Калина Христова, художник

За баланс добавих графичните решения на няколко букви, които интерпретират значенията на думи като „демокрация“, „журналистика“, както и думи, описващи емоции, които съществуват далеч преди оформянето на езика ни като самостоятелен, като белег за национална идентичност. Думи като „влюбен“, например.

“Животоспасяващо или жизненоопасно жило или жужене, жар, жажда, жега, жици, железни жени с девет живота”. Капка Тодорова, журналист.

Нямах предварително изготвен списък с думи от речника, които да обясня посредством изображение. Подбраните глаголи и понятия идваха съвсем естествено, като филтрирани през нещата, които правя, през киното, което гледам, книгите, които чета, музиката, която слушам. Освен графичните вицове във всяка една буква допълнително удоволствие за мен представляваше и самото измисляне. Една толкова непретенциозна и неизискваща кой знае какви изобразителни материали и ресурси дейност може да се извършва както докато обядваш или пиеш една бира след тежък ден, така и докато например тичаш в парка или дори си заклещен в задръстване. Измислянето си остава трудната, но забавната част в изобразителното изкуство.

 

 

Първоначалната скорост и вдъхновение, с която рисувах идеограмите беше достатъчно мотивираща да взема решение да създам цяла азбука, базирана на думи, които са отскоро в езика ни, но неизменна част от него, такива с непреходно значение, както и думи, които различните хора разбират по различен начин.

Малко множко ме мъчи моето майсторско М. Магически мотив мистериозно мърда между монолитни мастилени магистрали. Мъдра магия, мисля. Май ми мерят (мало)грамотността. Може! Мека Мария минавам. Мърморя максимум миг. (Майтапя се). Междувременно мълча, мотая мързеливи мисли. Май мисля мудно? Малоценност? Майната му. Мълчете, моля! Мирише на месец май! Май мечтая… Дария Карапеткова, преводач

Сигурно няма съвременен гражданин на обществото, който да не говори за „демокрация“ и „демократичност“, но със сигурност всеки би дал различна дефиниция, встрани от заучената етимологична такава.

 

Когато естеството срещна чиновника. Еволюция: кариерата на природата. Георги Гочев, класически филолог

Така се роди идеята, която продължи и разшири границите на проекта – да поканя различни хора, които да дадат свое определение за думите, което може да е съвсем свободно, артистично дори и така да станат част от експеримента, да станат съавтори. Във всичко това имаше и известна доза тръпка, тъй като не бях сигурен дали и колко от поканените от мен хора ще откликнат и участват в нещо, което на някакъв етап може би е изглеждало не дотам изведено концептуално и дори аморфно.

 

За моя радост обаче поканата ми бе посрещната от горещ ентусиазъм от повечето участници. Е, имаше и няколко отказа, по една или друга причина. Разбира се, думите, които очакваха своите дефиниции бяха до голяма степен подбрани съобразно хората, на които са „възложени“ – понякога съвсем директно, друг път малко по-завоалирано. Резултатите бяха изключително различни като посока и пъстри като трактовка – блендата на дефинираните понятия варирарше от речникови конструкции, афоризми и стихове, до много кратки истории, миниатюрни есета и импулсивни словесни реакции.

Всички сме юзъри – консумираме непрестанно все повече и повече дигитално съдържание, понякога доста нискокачествено. Това често ни създава усещане за пренасищане и объркване и подхранва страха ни да не пропуснем нещо (Fear of missing out – FOMO). Понякога е трудно човек да се “откачи” от тази зависимост. Светла Стоянова, PR специалист

Участието на 60 души – писатели, художници, музиканти, актьори, журналисти, преподаватели и др. придаде на проекта истинска значимост.

В началото той започна като графична игра за убиване на свободното време, (което като се замисля нямам), а впоследствие се превърна в социален експеримент.

“Това, от което страдат поне половината от приятелите ви, без значение дали някой е забелязал. Ако имате само един приятел, или Вие, или той/тя страда. Ако нямате нито един приятел, по-важната половина от Вас страда”. Кирил Златков, художник

 

С помощта на участниците построихме вавилонска кула на езика – език, който всички ние споделяме и който ни обединява като нация, език на който говорим един с друг, на който пишем и четем, език на който учим и възпитаваме децата си, но и език, чийто словесни лабиринти могат да ни изведат на неподозирани, красиви, или пък неудобни, неизговорени места.

“Никога самотата не може да е любов. Никога не се заричай, че ще започнеш отначало. Никога музиката не свършва. Никога гневът не може да се повтори. Никога сигурността не може да бъде успех. Никога не се заричай, че ще обичаш по същия начин. “Никога” може да се превърне в “понякога” само ако си готов да се откажеш от това, което имаш”. Георги Тошев, журналист и продуцент

В този вавилонски свят споделянето се превърна в нещо съвсем нормално, повече от необходимо, в него всички ние разбираме когато някой, било то познат или не каже нещо. Дали обаче всеки от нас разбира едно и също нещо?

“Чалга е липсата на хиляди неща. Например на култура, езици, образование, книги, любопитство, хоризонти… Но най-вече на вкус. А той с пари не се купува”. Анна Симеонова, художник

 

“Изневярата е опит за преврат в сърцето – падат жертви и почти никога не завършва добре”. Захари Карабашлиев, писател.

“Scotlaaaaaand! Freedoooooooom!” Стив Адамс, програмист

 

“Когато си единайсет-дванайсетгодишен, когато вече не си дете, но не си и тийнейджър, когато четеш приключенски романи по цяла нощ и на разсъмване излизаш на балкона, замаян от преживянето, когато слушаш утрото, което пристъпва, и виждаш слънцето, което изгрява, и чуваш птиците, които пеят, когато усещаш, че няма да издържиш на потреса, удивлението и възторга, които отвсякъде те заливат, когато не разбираш защо, защо, защо се разплакваш”… Теодора Димова, писател

 

“Безжичен начин да бъде осъществена между хора връзката, която все по-масово и успешно замества сърдечната”. Капка Кънева, художник на книги

 

“Щастието е развързан възел, и този възел си ти”. Зорница Христова, преводач

“Търся своето по-добро себе си. Намирам по-доброто си себе си. Изкачвам се към по-доброто си себе си. Преминавам към по-добра фаза”. Жюстин Томс, граждански ентусиаст за ъпгрейд в обществото

 

“Аз виждам това, което ям” не е съвсем същото като “Аз ям това, което виждам”, както мързеливо отбелязва Шапкаря в “Алиса”. Някои ядат, за да се самоубият, други, за да оживеят. Революцията обаче изяжда децата си”. Райчо Ангелов, поет.

 

“Букинистите по Сена продължават да вадят стари книги и грамофонни плочи, но отскоро наред с тях са започнали да продават и ключодържатели с Айфеловата кула и други подобни джунджурии, защото завръщането в миналото все по-малко привлича. Времето ни е забързано, по един стряскащ начин устремено напред, събрало всичко върху екрана на телефона. Затова и все по-често ми се влиза в антикварните магазини, които понякога са се пръснали на цели улици и ни позволяват да пребродим отминали векове, да влезем в друг вкус, друг стил, друга визия, други животи”. Амелия Личева, поетеса

 

“Много години по-късно, пред взвода за разстрел, Радослав Парушев щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види шистовия газ”. Радослав Парушев, писател

 

“Цензурата, независимо дали е наложена, или самоналожена, издава страх от онова, което те надхвърля”. Георги Ангелов, преводач и журналист

 

Фокусгрупата на живота. Сядам,/въпрос след въпрос/нижат се/ Ставам,/ а отговори/ малко. Филип Бояджиев, графичен дизайнер

 

“Казвайки постистина, говорим не просто за лъжа, а за свят, в който истината вече не означава почти нищо, доколкото хората са изстинали към нея”. Тони Николов, публицист

 

“Омагьосва огънят. Покоят вътре”. Невена Дишлиева-Кръстева, преводач, издател

“Фийдбек, чуждица от английски, буквален превод – “хранене назад”, или така наречената “обратна връзка”. Както личното мнение, така и обратната връзка можем да си я складираме по-назад, щото никой реално не се интересува от нея, освен в много редки случаи”. Боряна Зафирова, дизайнер.

 

“Мути разпери длани. Събра ги, образувайки покрив над общия дом. Разтвори ги смело пред урагана, подавайки щедро ръка към загубилите всичко. Малко преди задалият се ураган да я отнесе, литна в обратната посока, за да се спаси. Жонглираше неуморно с решения, последствия, страхове и нужди. Обещаваше, радваше, разочароваше – надигна огромни вълни по цялото земно кълбо. Но нейната къщичка си остана най-стабилната, дори и с полузатворени врати”. Петя Лунд, преводач, издател

 

“Животът е това, което се случва, докато си губиш времето онлайн. Офлайн е онлайф”. Христо Блажев, книжен блогър.

 

думи написани върху листчета от 22 бежанци в библиотека*

 

желая да бъда свободен

където и да съм

да не съм прикован с белезниците

на простотия на невежество

да няма черен облак в синьото небе

да излиза цвете от цигарения дим

надеждата да не е предател

смъртта да не надживява любовта

нещастие да сполети омразата

баща ми да не е в затвора

да не се римуват бъдеще и загуба

и утре

семейството ми

да е далеч от лъжа

да е до мен

щастието да получа статут

ще е нищо пред това което ще узрее

в зеницата на сърцето

тогава

 

*Стихотворение, създадено единствено с думите, които бежанци и лица, търсещи закрила, написаха в библиотека върху дадените им на входа листчета

Стефан Иванов, поет

Кристо е името на художествен абсолют. В своя световен мащаб той може да бъде характеризиран само през големината на понятието свобода и нищо по-малко. Кристо е синоним на свобода. Кристо е естетически императив. Резултатът от работата му обаче са произведения с безкраен интерпретативен потенциал. Кристо е perpetuum mobile. Двигател, който акумулира кинетична енергия и завихря около сърцето си – природа, политика, икономика, милиони човешки погледи, размисли, спорове, страсти и чисти радости от живота. Кристо е името на изкуство, различно от всичко останало. Кристо е и половината от онази екстатична мантра за щастие, наречена любов. Кристо е крайна фаза на човешкия дух в режим на съзидателност. Даниел Ненчев, журналист

 

Всичко от проекта Под езика е публикувано на страницата на художника Дамян Дамянов във Facebook

 

Ще ти подарим книгата от проекта, която не можеш да купиш никъде, само ако дадеш твоя интерпретация на някоя от думите и авторът я хареса.

В коментар или на лични във фейсбук страницата на егоист.