Нито едно мое интервю за работа не минава без въпроса за силните ми страни. И се почва едно шаблонно изброяване: комуникативност, мотивация, умение за работа в екип и… стресоустойчивост. Да си призная честно, аз съм голям паникьор. И ако първите три определения криво-ляво описват силните ми качества, способността ми за устойчивост към стреса е много, ама много спорна. Запитах се, как другите хора, попадайки в сложни ситуации, запазват самообладание? Защо аз се изнервям, докато другите, ако не в позитивно, остават поне в неутрално състояние? Ето че всеки въпрос си има отговор.

Английските учени заимстват термина устойчивост (resilience) от физиката – свойство на еластичното тяло да възстановява изходната форма след прекратяване на деформиращото въздействие. Психиката ни също може да бъде еластична – тук устойчивостта означава способност на човека успешно да преминава през неблагоприятни обстоятелства, да се съвзема след неуспехи и да се адаптира по-добре към промените.

Способността за лесно справяне със сложни ситуации зависи от много фактори – гени, възпитание, социални възможности и т.н. Природните ни данни силно се отличават. Едни са биологически привилегировани да са по-устойчиви към стреса, други не. Това не означава обаче, че устойчивостта не може да се развие. Докато хората сме по-сложни от саксийните растения, ние можем да изграждаме устойчивостта си през целия живот.

Според нови изследвания, споменати в статия на Forbes, вродената невропластичност на мозъка ни позволява сами да развиваме уникалната си бариера за справяне с препятствия и трудности в живота. Стресоустойчивостта е непрекъснат процес. Ти никога не си твърде стар, твърде слаб или задръстен, за да започнеш да засилваш способността си да се справяш с проблемите, които утре могат да почукат на вратата ти. А да бъдем честни – те ще се появят.

Към какво точно да се стремим обаче? Какво значи да сме стойки към проблемите? Стойкият човек реалистично гледа на живота и добре разбира усещанията си, признава страха, яда, мъката, когато те се появят. Той обаче не позволява емоциите да контролират поведението му, бързо преминава през признание на това, че ситуацията не му харесва към търсене на изход от нея. Стойкият човек не се сравнява с никого и намира колкото се може повече причини да се посмее. Такъв човек вярва, че е достатъчно силен, за да повлияе на неблагоприятните обстоятелства. Хората, лишени от това качество, обикновено започват да обвиняват света около себе си. По този начин оправдават собственото бездействие.

Това не означава, че трябва да поемаме цялата отговорност за всичко, което ни се случва. Природни катаклизми, болести, войни, нивото на престъпността и други подобни неща се намират извън нашия контрол. Във всяка най-сложна ситуация обаче има поне нещо, което управляваме. В книгата си Човек в търсене на смисъл, известният австрийски психиатър Виктор Франкъл, преминал през концлагер, изучава стратегиите, помогнали на другите затворници да оцелеят в чудовищни условия. Оказа се, че най-добре са се справяли тези, които са си измисляли осмислени действия. Например, една жена не е загубила волята си за живот, защото постоянно е следила за състоянието на косата си – малкото, с което е могла да се разпорежда.

Американската психологическа асоциация е разработила списък от 10 съвета за тези, които искат да направят психиката си по-адаптивна и издържлива. Ето някои от тях:

Укрепвай отношенията си в и извън семейството.

Щастливци са тези, които от малки са убедени в подкрепата на родителите си. Такива деца по-смело изследват света около тях, което повлиява на способността към активни действия на по-зряла възраст. Хората, които не са израснали в здрава семейна среда, също имат шанс да изградят психологическа устойчивост, като създадат нежни и грижовни отношения с партньора и приятелите си. Когато настъпят тежки времена, те ще знаят, че не са сами. Подкрепата на близки хора дава допълнителни сили за справяне с проблемите.

Вярвай в силите си.

Това не означава, че е окей да се смяташ за Супермен. Обратното – трябва да поставяш амбициозни, но реалистични цели и да не се отчайваш, след като резултатът не дойде веднага.

Бъди готов да се променяш.

Няма нужда да възприемаш трудностите като нещо необратимо влошаващо живота ти. Всичко зависи от интерпретацията и умението да разделяш това, на което можеш да повлияеш и това, което не зависи от теб. Светът постоянно се променя и понякога се налага да променяш остарели планове и цели. Разочарованието е временно. Често обстоятелствата, които не ни харесват, отварят нови врати и перспективи.

Не забравяй да се грижиш за себе си.

Бъди внимателен към своите нужди и усещания. По-често се занимавай с това, което наистина харесваш и с това, което те отпуска. Грижата за себе си помага на ума и тялото лесно да се справят със ситуации, които изискват издържливост.

Използвай трудностите за урок.

Не винаги може да победиш, но всяка ситуация може да научи на нещо, ако бъдеш достатъчно открит и любознателен. Проблемите не винаги закалят личността, а прекомерната натовареност може да срине и най-силния човек. И все пак трудните обстоятелства могат да помогнат да откриеш нови силни страни. Това няма да се случи в един ден и изисква сериозна работа над себе си.

Разбира се, не съществува универсален план за справяне с всички обрати в живота, особено с тези, които преобръщат света с краката нагоре. Но колкото и да са големи проблемите ни, трябва да вярваме, че сме достатъчно силни, за да ги решим. Хората сме много по-устойчиви, отколкото си мислим, че сме.