В редакцията сме нескрити фенове на фотографията. Не сме водили дори дискусията – изкуство ли е или не, защото за нас е. Тя ни вълнува и вдъхновява. Затова се радваме толкова много от поредното постижение на Свилен Начев в street фотографията. Този случайно минаващ през уличните сцени на живота човек въоръжен с фотоапарат отново е сред финалистите на най-престижния форум в жанра си.

Днес си говорим с него за постиженията, улицата, критиката и какво са му е дали Portfolio Review-тата с различни големи имена в street фотографията.

Фотография: Свилен Начев, Кадърът е финалист на MSPF 2020

Разкажи за тези, които не знаят, какво му е толкова специалното на The Miami Street Photography Festival (MSPF)?

Най-големият фестивал към момента специално в този жанр, винаги с богата програма, с много изложби, уъркшопи и топ участници от цял свят. Провежда се от 2012 г. Най-интересното е, че винаги са поканени за жури или водещи на работилниците членове на агенция Магнум (тази година са трима), а освен тях и други изключителни автори, от които всеки може да черпи вдъхновение и знания.

Всъщност за втори път съм финалист в Маями, предното ми участие беше през 2017 г. и винаги е вълнуващо.

Това, че си сред финалистите вече е голям успех. Имаш ли обаче цел в професионалния си път. Нещо, като достигането на „Оскарите“ във фотографията?

Може да звучи парадоксално, но смятам, че да бъдеш воден само от професионални амбиции в някакво изкуство не винаги е добро нещо. Считам, че това неминуемо ще те доведе до коловоз, до изпълнение на нечия прищявка и неизбежно ограничаване. Искам да снимам така както ми харесва само заради вътрешната необходимост или както казва Василий Кандински – „Всички средства са свети, щом са вътрешно необходими. Всички средства са греховни, щом не идват от извора на вътрешната необходимост.“

Всъщност участвам във фестивали по три причини – да създавам приятелства по света в жанра, да бъда разпознаваем като автор (това е единствения начин да бъде оценена фотографската ти работа от някой, който не е близо до теб) и донякъде, за да сверявам часовника си (къде съм аз в момента), защото знам, че дори най-добрият конкурс, с най-доброто жури е субективно в преценката си.

Фотография: Свилен Начев, Кадърът е финалист на MSPF 2017

Как избираш кой да е кадърът, с който участваш, като изключим основната тема на конкурсите, която е подадена, разбира се?

Избирам най-добрата си снимка, която ме представя като автор в момента. Не се съобразявам никога с това, кой ще ме оценява. Гледам да бъда максимално честен със себе си.

Коя е добавената стойност на една добра фотография?

Ще отговоря на този въпрос с една мисъл на великия полски фотограф Томаш Томашевски, който беше миналата година в България за изложба и открита лекция. Мисъл, която ми беше предадена от моя добър приятел, колега и изключителен фотограф Пенко Скумов:

„Фотографията трябва да съдържа визуална тайна. Да не я консумираме просто ей така… Тя трябва да бъде трудна при прочит. И накрая, тази фотография трябва да притежава идеална форма, да бъде затворена в един идеален кадър. Не знам как да дефинирам „идеална форма“… Може би е това: когато гледам една фотография, да усещам, че всички елементи, които тя съдържа са на точното място.“

Фотография: Свилен Начев

Кои бяха първите хора, на които показваше твоите фотографии, когато откри тази твоя страст?

Моите първи критици са трима – моята съпруга Елена Начева, която също е чудесен фотограф, ние сме фотографско семейство, Ирина Гюрчева – много близък наш приятел, студент по фотография от Университета в Дарби, Англия, редовен доброволец в организацията на един от най-големите фестивали за фотография – Format. Тя пише и текстовете към повечето от фото проeктите ми. Също така и Венцислав Лалев – фотограф, член на BULB Collective, мой много близък приятел и съмишленик. Те са първите, които повярваха в моя талант. И до сега винаги се допитвам до тях, защото те ме познават най-добре и не биха скрили нищо от мен.

Сега си част от BECA | Before Creating Academy и скоро стартирахте кампания около Portfolio Review – една интересна световна практика за разглеждане и коментиране на фотографии. У нас сякаш не е толкова популярна, защо мислиш е така?

Мисля, че много автори изобщо не искат да израстват като такива или просто се страхуват да чуят критика. Трудно е да се срещнеш със себе си, да подложиш работата си на оценка. Запознанството ни с Димитри Стефанов беше по такъв повод. Исках мнението му за проект, по който работих тогава. Много е важно да сме запознати с работата на ревюиращия и да търсим конкретни отговори от него, насоки, знание, но не трябва да забравяме и субективния аспект или както казва Оскар Уайлд – „И най-висшата, и най-низшата форма на критиката е един вид автобиография.“

Фотография: Свилен Начев

На теб, в професионален план, как се е отразило участието ти в Portfolio Review?

Отрезвяващо, утвърждаващо, вдъхновяващо.

Коя е правилната критика и има ли такова понятие във фотографията, която е толкова субективна?

Правилна критика има и тя може да се получи от изключителни и утвърдени автори, които познават добре историята на фотографията, достатъчно са чувствителни към таланта, и не се страхуват да кажат това, което мислят. Вярвам, че лекторите в BECA са точно такива.

Фотография: Свилен Начев

Кой е бил най-добрият съвет, който ти си получавал някога за работата ти?

Един от изключителните автори, при който бях на портфолио ревю, ми каза, че вижда себе си преди време чрез моите снимки, но от сега нататък ми предстои най-трудното във фотографията – да затвърдя моето собствено виждане.

Накъде искаш да гледат твоите курсисти?

Навсякъде. Искам да мислят като хора без ограничения. Искам те да са богати личности и в същото време да останат деца в мисленето си – чисти, вдъхновени, любознателни, безстрашни, смирени…

Свилен Начев Фотография: Пенко Скумов

Накъде гледаш ти през Академията?

Една от моите най-големи цели чрез BECA е да създадем мислене в България, че фотографията като изкуство е нещо изключително значимо. И в частност стрийт фотографията е един безграничен жанр, чрез който можем да се изразяваме в дълбочина, да предаваме чувства и емоции. Тя може да бъде иронична и дори гротескна, социална и абстрактна, може да се занимава с нещо банално по същия начин, както и с нещо значимо.

Коя е твоята отрова във фотографията?

Много неща ме дразнят във фотографията – неискреността, бонбонената фотография, това да искаш да се харесаш на някого на всяка цена… Ненавиждам фетиша по техниката също. Изключително ми е неприятно да виждам как брандовете промотират посредствени, но лесно разбираеми автори с цел да продават повече. Но няма как. Това е днешния свят.

 Поздрави ни с някой кадър, чиято история намираш за важно и да споделиш тук.

Не обичам да натоварвам снимките си емоционално, чрез текст или заглавие. Искам фотографията ми да се възприема възможно най-чисто, необременена от предразсъдъци. Ще ви покажа един кадър, който направих докато минавах, щракнах само един път и подминах мястото (и това понякога се случва, но много рядко) и чак след това видях, че сцената е доста интересна, но и до сега не знам какво точно се случва. Харесва ми това, че всеки може да интерпретира сам този кадър.

Фотография: Свилен Начев