31-ви декември е. Изпращам годината с дълъг обяд в компанията на актьора Китодар Тодоров. Всеки, който го познава, дори и само от екрана, знае колко заразна е усмивката му и благотворно присъствието му. Настаняваме се до огромната витрина с гледка към парк Заимов в Ракета Ракия Бар. А за допълнителна доза наслада спомагат вечно усмихнатите сервитьори и вкусни гозби.

Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…Шапки долу за новата година! Нека бъде по-добра!🚀

Публикувахте от Ракета ракия бар в Сряда, 1 януари 2020 г.

И двата декемврийски дни в разговор с него бяха огрени от слънцето. Говорим си как големият първи от все така някак близкото минало е водил хорото по време на сватбата, на дъщеря си – Людмила Живкова, именно на това място, тогава известно като Малката Варшава. Архивните снимки в ресторанта помагат.

Китодар е първият участник в проекта egoInsta takeover или първият от 12, които ще превземат Instagram профила на егоист.бг за седмица (началото е този петък! 24.01 – 31.01.2020 г.) в помощ на определена кауза. И двамата сме запленени от едни герои на времето. TimeHeroes! Група млади хора, които набират доброжелатели в цялата страна готови да споделят времето си в помощ на нуждаещи се. На тях пък ме представиха други отговорни рицари, които винаги са в подкрепа на кауза – момчетата от Skapto. След тези срещи аз вярвам, че Кито ще открие емпатията. Повече за всички герои ще разбереш от него самия по време на Instagram takeover-а му, а аз ще ти представя тук човекът зад широката заразна усмивка. Какъв прекрасен начин да изпратя старата и посрещна новата 2020 година!

Разговорът ни продължава над 4 часа. Усмивката му е константа. Тонът също не варира. Той винаги излъчва блаженство, вяра и позитивизъм. Защото всичко, в крайна сметка, е наред…

Как отбеляза Рождество Христово?

Семейно. Изповядах се. На 25-ти бях в църква, причестих се. Спрях да постя. Дълго време пропусках това, но личното спасение е тема, която ме вълнува, както и това на повече близки и приятели.

Коя е твоята отрова?

Страстите. Всякакви. Пушене. Компютърни игри. Много са.

Страстта е страдание. Човек страда докато е в страст, когато го завладее някакъв порок. А порокът идва от страх, подобно на агресията. Дори под формата на физическа саморазправа тя си остава рожба на страха. Кражбата е страх, че нямаш, например. Гордост и страх направляват пороците. А, основното и при двете е липсата на вяра.

Кога последно плака?

Мен много ме трогна филмът “Жокер”. Считам, че беше излишно да се набляга на класовото и социално неравенство, богати-бедни, но персонажът е величествен. Имаше няколко бележки, които бяха много приятни, като “Дано след смъртта да е весело.” Тези неща ми влияят. Разочарованието от света е тема, която ми допада също. Огромното неразбиране на света.

Трябва ли да разбираш света за да го приемаш?

Не. Не трябва. Не знам дали децата се опитват да разберат света или просто му се радват. Във всички случаи там някъде трябва да търсим примера. Според мен те просто му се радват такъв, какъвто е без да търсят логика и се забавляват с всичко, което виждат.

Понякога има неща обаче, които са видимо нелогични, нерядко същите са нечестни и това не може да не те натъжи.

Какво е честно?

Да имаш избор. Това е много важно. Най-неприятните ситуации са именно онези, в които нямаш право или опция да избереш. Свободната воля е ключът. Отнета, силово или дори неосъзнато (както в момента), е проблем. В момента си мисля, че тя е подтисната под предлог, че така е по-хуманно и други разни лозунги на съвременния свят, което е вид диктатура. Така вярвам аз, че живеем в диктатура, основно наложена през потребителството и лозунги тип “да бъдем човеци”, а то всъщност е изцяло контрол. При това зловещ. И в крайна сметка нямаш избор.

Какво мислиш за всички организации в защита на планетата, които се борят за промяна на ежедневните навици с цел да я защитят?

Всичко е супер. Ако обаче липсва любовта към хората, не е. Т.е., ако е на всяка цена това само по себе си е отново вид диктатура.

Тази форма на контрол може да е основана на добродетелна идея, но в същността си остава повсеместно наложена посредством отнемане на свободна воля и контрол. “Който не обича другия, ще бъде обесен.” И край. Своеволие, което ощетява другите в крайна сметка. Това е проблем, защото липсва любов към хората и към Бога, основно.

Егоизмът ли управлява страха?

Ако се замислим на нас не ни е мъчно за природата толкова, че ще изчезне някой вид, а те много от малкото останали вече са застрашени. На нас ни е мъчно, че ние ще изчезнем. Тогава обаче Земята ще се възстанови за х-броя години и всичко ще е наред. Ако толкова ни притеснява това. На нас ни е мъчно само за нас. Ние страдаме по нас си. Както липсата по загуба на близък човек. Отново страдаш за себе си. Много по-смислено е да се помолиш за спасението на неговата душа. И това да го правиш често. Както е включено в сутрешните  молитви при православното християнство. Да се молиш за близките си. Мъртви и живи. Молитва за всичко и всички. Народ, власт, военни, свещеници, близки, пътуващи, страдащи и т.н., на които Бог да даде сили. В утринната молитва има пасаж, в който ти се молиш за целия свят. И представи си да правим това повече хора всяка сутрин…

Трябва ли да е канонизирана молитвата?

Не е задължително. Аз ползвам молитвеник от 1989 г. Миналата година за мен големият въпрос беше: Обичам ли Бога? Не бях сигурен и това ме тормозеше. Четейки сутришните и вечерни молитви всъщност в един момент видях, че почти във всяка от тях има момент, в който измолваш от Бога да те научи как да го обичаш. Бях пропускал това години наред. Канонизираните молитви ме карат да се замислям над различни неща и често намирам отговорите именно в тях. Те са писани от големи теолози, мислители, учени на вярата. Те съдържат есенцията на всичко. Има смисъл в тях.

И в крайна сметка отговори ли си на въпроса?

Все още не знам. Но през молитвите си се опитвам да измоля път за обичта си към Бога.

Вярваш ли във възмездието?

Преди това ми беше основна тема. Като дете се наслаждавах на овъзмездяването. Изпитвах силно желание за мъст и възмездие, с които се боря и днес. Това не е християнско в никакъв случай. Особено, ако става въпрос за човек. Не води до по-добро, а до нов тип агресия. Така, че се боря с това, а ми е много силно заложено. Това е патология. Не е готино.

Какво е за теб любовта?

Любовта е даване. Тя никога не е взимане. Тя е чиста. Включително родителската. Тя не може да отнема свободната воля на детето в името на това да го направи съвършен в дадена област. Там има привнесени други чувства.

При любовта няма подозрение. Има вяра. Не можеш да направиш лошо като обичаш.

Дори и да предадеш тялото си на мъченическа смърт, нямаш ли любов не се зачита. Дори да имаш вяра, с която да местиш планини, любов нямаш ли, нямаш нищо. Дори саможертвата в името на Христос, без любов е просто физическо самоубийство. Жертва на тялото. Любовта е всеприобщаваща…Препоръчвам на всеки, който чете това да прочете Химнът на любовта от Апостол Павел.

Тя е облеклото на вярата и надеждата. Без нея те са голи и самоцелни. Тя е най-важната. И това е чудесна формула. Защото Бог от любов стана човек и бе разпънат за да изкупи греховете. От любов. Никакъв друг мотив няма. Толкова обича творението си.

Каква е основната роля на артиста?

Единствената цел на един артист мисля, че трябва да е да забавлява себе си. Той неминуемо обаче ако е честен и сърдечен в това ще увлече и други хора, съмишленици. Било и 5 човека. Достатъчни са. Артистът трябва да е лично удовлетворен от това, което прави.

Проблемът в момента, според мен, е липсата на концентрация. Древните артисти са отделяли изключително много време и внимание към това, което правят. Сега това е твърде трудно, дори да имаш такова желание. Поради хаоса и шума на съвремието, през интернет. Трудно би се родил автор от ранга на Бах, или Толостой, който да прави неколкократни редакции на “Война и мир”. От друга страна съществува и проблемът с консуматорството, което води до това да се правят еднодневки. Направиш парче и пускаш. След ден е вече старо и трябва да наваксваш със следващо за да си на гребена на вълната. Иначе се губиш. Целият този цикъл е в ущърб към изкуството. Трудно се прави филм, за който да се шуми повече от година, две. Подобно на някои стари класики. Съвремието масово произвежда еднодневки.

Би ли могъл да посочиш все пак съвременен филм, който считаш, че ще е актуален дълго?

Слава Богу има все още автори, които са гранични между минало и настояще, като Ларс Фон Триер, който произвежда кино в онзи вид. “Къщата, която Джак построи” e пример, който мога да посоча, наред с цялото му творчество. Все още много автори, които държат на това изкуството да е изкуство.

Спомням си по повод “Междузвездни войни” бяха попитали Лукас за мнение относно новите серии и според него е хубаво да се продължават традициите на сагата, но днес липсват топки. Всеки е подчинен на това да е политически коректен, да използва правилните изразни средства, да включи повече различни етноси. И това е проблем, защото ти всъщност нямаш свобода на израза и волята. Трябва да се съобразяваш с много фактори, които ощетяват изкуството. Прави ми впечатление, че последните серии си станаха тотално за детска аудитория. Предпоследния епизод беше нещо невероятно с онези мечета, които се лепяха по прозорците. Яко Дисни пинизи, които са нелепи в такава сага. Някак е нечестно спрямо старите серии. Спрямо изкуството.

Какво за теб е смирение?

Да победиш злото с добро. Не с агресия. Защото Сам Бог се смири и стана човек. Това е божествено. Mолитвите не рядко са за хората, които са те наранили, да бъдат опростени. Това е величието на смирението и мощта на доброто. Смирението е липса на гордост. Гордостта е войнстваща. Тя е себеизтъкваща се, ти си центъра и трябва да докажеш, че си достоен, най-умния, най-добрия и т.н. Докато смирението е тъкмо обратното.

Смислените хора осъзнават, че ако си признато добър актьор и не си фукльо, и не си единственият такъв според теб самия, имаш голям шанс да предизвикаш много други актьори да те последват. Не само, че не е в твоя вреда, но ти даваш пример. Защото, ако привлечеш още 50 много добри актьори, това е възможност театъра или киното да станат по-гледаеми, да има повече работа. Докато обратният принцип е “аз съм най-великият”, “всички други не стават”, затова дай там трите филма и аз на върха. Това е губещ принцип. Затова евреите са пичове. Те са много в час с това правило. Видят ли талант някъде го бутат на всяка цена, защото той ще повлече след себе си огромно количество други таланти. Разбира се, обратното и някак нашенско, си е ниско самочувствие. Да имаш себе си за велик е всъщност ниско самочувствие. Това е истината. Отворените пичове не претендират за величие. И това е дар. Помниш ли речта на Калоянчев при Слави? Величествена! Всичко е преходно освен любовта. И тя е посоката. И това показва каква велика личност е Калоянчев. Много е хубаво да си съвременник на готини хора. И те правят впечатление. Винаги.

Заразно добро?

Да. То по-бавно заразява или бива привлечено, осъзнато и асимилирано, но е и по-устойчиво, градивно, прогресивно. Докато злото бързо привлича и бързо го пожелаваш, но последиците са гнусни.

На какви добродетели възпитаваш децата си?

Да обичат Бога и хората. Това за мен е най-важното. Всичко друго е придатък. В това число знанието.

Какво те забавлява в момента най-много?

Основно децата ми и това е велико.

Какво научи от тях за себе си?

Синът ми много ми вярва. Това е огромен кеф, но и голяма отговорност.

Аз не съм почитател на отговорността. По-скоро бих се определил като безотговорен. Никога не обещавам 100%. Вярвам, че казаната дума е обещание, но с условието, че гаранция не мога да дам. Влагам цялото си усилие да спазя думата си. Но нещата не са изцяло в наша власт, от там и “но”.

Трябва да сме отговорни, трябва да има отговорност, но отново трябва да е подчинена на любовта изцяло. Особено в отглеждането на дете, където е много особено. Понякога трябва да взимаш решения, давайки си сметка, че грешка би могла да доведе до смърт дори и това е безумна отговорност и страх. Тъкмо през Бога съм преодолявал тези страхове. Защото в крайна сметка животът е негов. Бог си отглежда чедата. Именно това ми дава спокойствието, че взимам правилното решение. Това, че синът ми сам се катери по стълбите на пързалка не е огромен риск от моя страна.

Децата ли са основният ти учител в живота сега?

Основният ми учител в момента е дъщеря ми с нейната радост към живота и забелязване на невероятни детайли. Аз обичам детайла, но при нея е изумително. Обръща внимание на това къде е луната, на цветенцето, на красивата ваза и всичко в пространството, което аз не виждам, а заслужава внимание. При нея много силно заложена е радостта от живеенето. Тя се радва, че живее. Това е велико. Жизнерадостно и много внимателно дете. Тя внимава за другите хора. Да е наред всичко. Мисли за тях. Не пропуска, например, да помисли за брат си, ако взимам нещо за нея и той не е с нас. Дори и да страда един ден заради това си качество, защото е възможно, то е прекрасна част от нея.

Исторически учим ли се от грешките си?

Не. И може би това отново идва от емоцията. Когато човек е в емоция, в страст, някак забравя. Дори и личен лош опит да има, пак се спуска в страстта първосигнално.

В България например никога не е имало абсолютна власт. Крал Слънце. Винаги е имало поне един болярин, който да е в опозиция. И това по някакъв начин е проблем. Близо до София има една крепост, чийто собственик, независимо кой минава през имота му – българи, турци, той си ги граби и това е. Замисли се, колко е типично това за нас. Има там някакъв си закон. Колко го спазиш, колко не. Твоя воля. И си правиш каквото си знаеш. Винаги е било така. Ако много сгазиш лука в даден момент се праща войската като крайна мярка, за да се отреже поне този тумор, от всичките. Та по някакъв много особен начин ние сме много свободни пирати. Плюем си който си искаме, правим си каквото си искаме и обвиняваме всички. Всеки сам за себе си се оправя. Той си има познати. Навсякъде. Има си лекар като си е разболее, полицай като оплеска нещо. И всичко е наред. Тук не е имало глад или студ, от които да умират хората, или стихия, срещу която да се обединят. Гладът обединява и води до революции, сваляне от власт. А, тук всички обединители са били предавани и убити. И след това всеки си прави каквото си иска и то на техен гръб. Цялостната история на пиратска България.

Ти имаш ли пиратско в себе си?

Всички имаме. Тук има един постоянен страх от бъдещето.  Точно поради тази несигурност. Никой не може да предвиди какво ще стане след 10 години дори. Затова бабите хранят до пренасищане, защото утре може и да няма, Затова и като влезе някой в политиката започва да хапва, хапва, че утре не е сигурно. Не се знае. И няма край. Няма насищане този тип мислене.

Възможно ли е в България да има обединител?

Много голяма липса имаме в това отношение. Всички са разединители. Трябва ни някой наистина мощен пират. Може и да е зъл, който да каже “Пичове край”.

Как ще посрещнеш Новата година?

Стриймвайки @КitoGaming.

Миналата нова година я проспах. Много бях изморен. Легнах си, станах рано. Голям кеф. Това напъване да се даде всичко за някакъв празник ми се струва излишно.

Единственото, което много ме кефеше е онази война, която се случва от 23:45 на 31 декември до 00.30 на 1 януари. Веднъж бяхме в един приятел, който живее до ВТУ-Тодор Каблешков на 18-тия етаж. Тогава по новините масово говореха за бомбардировките в Ирак и сцените от екрана бяха зловещи. Е! Пейзажът от балкона в София през тoзи часови интервал беше досущ същият. Някакви хора в двора на ВТУ-то стреляха с оръжия. Викове отекваха отвсякъде. Заря. Беше велико. Страшен кеф. Имаш усещане за война около 45 мин и после мир. От тая гледна точка има нещо приятно в новогодишната нощ. Тая истерия към към тънена на гърмежа.

Коя е песента, която ще звучи на твоето погребение?

Някоя молитва най-добре. В православието всъщност, песнопението по време на погребалните служби е мажорно, молитвите са позитивни. Душата трябва да отиде на по-хубаво място. Но тъй като не е в наша власт да знаем, ни се дава възможност да измолим.

Страховете ли ни пречат и каква е антиотровата?

Всичко е наред, защото е божествено. Ние се страхуваме на много нищожно ниво. Ние сме твърде малки прашинки на една малка планетка в една безкрайна вселена. Нищожни сме, а гордостта ни е колкото цяла вселена. Това не е нормално. Всеки разбира всичко. Всеки знае и може всичко, при това на вселенско ниво. И това е проблем. Това е гордост. Липса на любов и каквото и да било смирение. Но може би това е пътят. И в по-едър мащаб, всичко е наред.

В крайна сметка толкова ли е просто всичко?

Да. Наистина. Взираш се само в доброто с любов. Това е някакъв вид рецепта.

Подкрепи TimeHeroes, купи си мече от сайта или @Skaptobara

egoInsta takeover се осъществява с подкрепата на:

Ракета Ракия Бар, Бар Спутник

Skaptobara

и в подкрепа на TimeHeroes! Отдели време да помогнеш и ти…