Доц. д-р Евелина Стайкова ни гостува в една зимна привечер, за да поговорим за умните градове. Последната й книга “Градски политики и местна демокрация в началото на XXI век” (изд. НБУ) силно привлече вниманието ни и пожелахме да обсъдим с авторката предизвикателствата пред градовете в съвременния свят. Докато подготвим интервюто за публикуване светкавично бързо ни настигна и нуждата да зададем на доц. Стайкова още един въпрос, който не бяхме задали. А трябваше – защото той е бил, е, и ще бъде актуален още дълго време.

Доц. д-р Евелина Стайкова

Доц. Стайкова, в условията на надвиснала нова бежанска криза, каква ще е ролята на градовете от Стария континент, в приемане на бягащите от войната в Украйна хора? 

Евелина Стайкова: Книгата ми започва с почти поетичното заключение, че градовете са звездите на 21 век. Като центрове, концентриращи хора, финанси и знание, те са двигателите на съвременния свят. Това е причината, градовете да се разглеждат като ключови стратегически места, а в актуалния контекст, ставаме свидетели на това как градовете са места за геополитически конфликт. Отвъд безмислието на демагогията, за това как ще се нарече случващото се в Украйна, новините които преобладават днес са свързани с битки за стратегически градове в страната. Военните действия имат множество печални образи, един от най-въздействащите, обаче е този на бягащите от конфликта. Международните организации предвиждат над 5 милиона бежанци да влезнат в ЕС през следващите няколко месеца. Урбанизацията и миграцията са два успоредни процеса, които взаимно се катализират, така че не е изненада, че европейските градове ще бъдат основна дестинация и домакин на бежанците. В този смисъл ролята на градовете, като най-близкото ниво до хората, ще бъде от съществено значение по организирането на приема, настаняването и престоя на бежанците. Има някаква надежда, че този път европейската солидарност и хуманност ще бъдат по-щедри в сравнение с предната бежанска криза. Свидетелства за това вече има. Европейската комисията предлага да се задейства Директивата за временната закрила, за да се предложи бърза и ефективна помощ на хората, бягащи от войната в Украйна. Съгласно това предложение бежанците ще получат разрешение за пребиваване и ще имат достъп до образование и до пазара на труда. Тази директива, създадена през 2001 г., не е използвана до този момент. Освен това има впечатляваща гражданска съпричастност. Множество частни лица и бизнеси се самоорганизираха в извозването на бягащи от войната, с настаняването им във временни жилища, с предоставянето на най-необходимото. Държавните институции също реагират значително по-адекватно, вероятно една от причините е натрупаният опит след почти тоталният им колапс при предишната бежанска криза. Трябва да кажа, че за мен като гражданин, но и като изследовател на миграционният феномен, аналогията с предната криза е постоянна. За съжаление, напълно необходимата солидарност и хуманност, заложена и като ангажимент в съществуващите международни регламенти, която Европа, в частност България, демонстрира по отношение на бягащите от Украйна, засилва наблюдението, че парадоксално на смисъла на тези две понятия, те не са за всички. Нека не забравяме, че конфликтът в Украйна не е единствен. В същия момент, в който някой украинец прекосява границата ни в търсене на закрила е възможно да има и друг, който също търси спасение, но идва от още по-дълъг път.

***

Кога за първи път се заговаря за нуждата от очертаване на градски политики?

Е.С.: Отговорът трябва да започне от раждането на града. Когато това се случва при прехода от събирателство и ловуване към земеделие и скотовъдство, на благоприятни от географска гледна точка места, където се концентрират различни видове занаяти и стоки, всъщност започват да се развиват и нов тип икономически, социални и политически взаимоотношения. Някои от тези взаимоотношения, много приличат на това, което днес разбираме като публични политики на градовете.

Трябва да отбележа, че раждането на градовете има изключително цивилизационно значение. Преходът към градско общество се свързва с една по-сложна форма на социална организация, която предполага по-голяма стратификация и специализация. Възниква нуждата от това да се създадат някакви общи, споделени правила, които да регулират, регламентират и гарантират градския начин на живот. Историята показва, че много преди модерната държава имаме свидетелства за организация на градски власти и съответно политики. Поради концентрацията на талант, смесицата от народи и икономическите възможности в градовете те предоставят плодородна основа за развитието на човешката култура – изкуството, научните изследвания и техническите нововъведения. Може да се каже, че до ден днешен именно градовете са лабораториите на иновации, които водят човечеството към прогрес и формират разбирането ни за света.

А какво влиза под шапката на градските политики?

Е.С.: Веднага ще кажа, че не е възможно да се даде универсален отговор. Тоест, може да се даде и той би бил, че различните градове имат различни градски политики. Градовете са многолик образ  – мегаполиси и малки градове; европейски, азиатски американски и африкански градове; градове с дълга история и традиции, и нови градове и т.н., така че е разбираемо градските политики да се различават.

Политическата организация на съвременните градове се различава в отделните страни. Дори в рамките на една и съща национална държава често се наблюдават значителни контрасти в структурите на градското управление и в акцентите в политиките. В този смисъл не може да се даде универсален отговор на това какво включват градските политики.

Още повече, че макар през последните 40 години децентрализацията значително да увеличи правомощията на общините и отговорностите им в областта на политиката, правомощията на градовете все още са ограничени. За да осъществява своите политики един съвременен град е длъжен да лобира или да работи с други нива на управление. Трябва да се отбележи, че самият термин „местно самоуправление“ се променя, като се разширява разбирането за процеса на вземане на решения като споделено действие с други партньори. Местните власти все повече работят заедно с други организации от публичния и частния сектор в предоставянето на услуги и изработването на политики.

Ето например българският случай. При нас балансът между правомощията и компетенциите на общините и отделни институции на централната власт е различен за всеки сектор. Най-висока степен на централизация съществува в сектор „Сигурност“, а сектор „Благоустройство“ е изцяло децентрализиран, с изключение на начина на финансиране на дейността. В централизираните сектори влизат „Образование“, „Здравеопазване“ и „Социални услуги“, тъй като значителна част от дейностите на общините са делегирани, а не местни, което запазва водещата роля на централната власт. Специфичен модел за разпределяне на функциите и дейностите има и в секторите „Земеделие“, „Туризъм“ и „Транспорт“. Подобно е и състоянието в транспорта. Вярно, и в секторите „Образование“, „Здравеопазване“ и „Култура“ има общинска и държавна собственост, както и частна, но контролът на централната власт в тях е голям и вземането на решения също е силно централизирано. Така се оказва, че градът реализира практически почти всички публични политики. За някои има самостоятелност при формулирането на приоритети, за други по-скоро трябва да се съобрази с рамката, която е зададена на национално ниво.

Подзаглавието на книгата Ви е „Глобални тенденции, европейски перспективи, българска реалност“. Позволете да направим дисекция на всяко едно от понятията – какво означава глобален град?

Е.С.: Глобалният град не е конкретен град, по-скоро това е понятие за пространство, което обхваща множество големи, не толкова големи и малки градове, които спомагат за управлението на световната икономика и информационна мрежа. Глобалните градове са специфични места, чиито пространства, вътрешна динамика и социална структура са от значение. Има различни показатели, които помагат да поставим даден град в категорията на „глобален“. Сред ключовите бих очертала онези, които са свързани с икономическите показатели на просперитет и конкурентноспособност, с иновационния капацитет на града, който от своя страна е свързан с човешкият капитал – запасът от знания, умения, опит и не на последно място с инфраструктурната свързаност, физическа и цифрова, на града. Глобалността на един град е резултата както от осъзнати и добре управлявани процеси, така и някой, които имат по-неконтролируем характер.

Глобалните градове, така както и всички останали градове, крият противоречия и парадокси. Не трябва да ги мислим като утопични места, които съчетават само най-доброто. Действително, привличайки капитали и таланти, глобалните градове предоставят множество възможности за по-добър градски живот. Има и негативи. Един от тях стана особено видим сега, свързан с Ковид- 19 пандемията, защото колкото повече хора живеят в гъсто населени места толкова по-трудно е управляването на пандемията. Пандемията изведе на преден план тежкия проблем със социалните неравенства в градовете. Градовете са много хетерогенни, в тях живеят различи групи от хора с различно качество на живот. Едно е да говорим за качеството на живот на хората в центъра на града, съвсем различно за неговата периферия. Нека си представим какво се случва в гъстонаселените квартали с труден достъп до чиста питейна вода, където по време на пандемия хигиената трябва да е на много високо ниво. Много ясно пандемията показа силата на дигитализацията. Колко бързо и лесно редица сфери от живота ни се прехвърлиха във виртуалното пространство – работа, учене, забавление. Истината е, че много от тези удобни и иновативни решение нямат никаква стойност за хората, които нямат достъп до интернет. Предизвикателствата не спират до управлението на тази криза, предизвикателство е самото устойчиво управление на глобалните градове. Въпроси свързани със замърсяването, неравенствата, достъпът от години са част от ежедневието на глобалните градове.

Доцент Стайкова, няма как един глобален град да не е и умен. Или?

Е.С.: Не бих поставила равен знак между глобален и умен град, така както не слагам равенство между умен и дигитален град. Един град може да бъде глобален поради характеристиките, които споменах, но да не е умен в смисъла, който аз го разбирам. Умният град ще капитализира своята глобалност в позитивен смисъл, той ще я превръща в ресурс, в позитив за себе си. За това казвам, че не всички глобални градове са умни, защото не всички успяват да превърнат своята глобалност в позитив за тяхното развитие. За някои градове глобалността е тегоба, която утежнява начина, по който се управлява и функционира градът.

Умният град е отворен, технологичен, устойчив град. Онова, което показва динамиката на развитие на градовете в последно време е, че е  необходим холистичен подход на управление на града. Не е възможно секторните политики да се случват самостойно, без да имат предвид останалите. В това разбиране умните градове постигат баланс между икономически дейности, които опазват природните ресурси, отразявайки културния контекст, укрепвайки социалната стабилност и гарантирайки гражданското участие при формулирането на решения. За да постигне това, умният град трябва да има на разположение три основни характеристики: мотивиран елит, заинтересовани граждани, подходяща инфраструктурата. Липсата на едно от тези три предпоставки компрометира успехът на каквато и да е инициатива.

София умен град ли е според Вас?

Е.С.: Не бих казала. Нека да отбележа, че индексът за умни градове поставя София на 107 място, от 118 града. Причината е, че София не се справя убедително в много направленията. Качеството на въздуха не се подобрява, проблемите с трафика в града се задълбочават, доверието в управлението на града е ниско, а един от основните показатели на умният град, дигиталната трансформация се бави забележително. Представете си, че процесите на „дигитализация“ на града започнаха преди повече от 15 години, а все още не можем да отбележим значим напредък по отношение на ефективни и ефикасни институции или по-приобщаващо управление. Разочароващо е например, че една симпатична инициатива да се направи нещо различно и значимо, каквото е „Визия за София“ и която в много отношения засяга всички измерения на „умния град“, остава преди всичко на хартия.

Имате ли пример за умен град?

Е.С.: Нямам един пример. Има много градове лидери  – хем няма един, който да изпъква, хем има много градове, които се справят много успешно и са много интересни като модели на управление. Освен това е интересно да отбележа, че умни градове има навсякъде по света. Световните класации извеждат на предни позиции Сингапур, Цюрих, Осло. Това, което наблюдавах последните месеци в контекста на пандемията, показа, че „умните градове“ се справят по-убедително с кризата. Основната причина е изходната позиция, в която ги завари пандемията. Тези градове не осмислиха през 2019 г. силата на дигитализацията или важността на публичните пространства. Но пък бяха отлична демонстрация, за това колко е важно градовете да се управляват с визия за устойчиво развитие.

Къде е мястото на хората редом до технологиите?

Е.С.: Аз преподавам електронно управление и със студентите всеки семестър разсъждаваме върху това. Технологиите могат да бъдат изключително полезни, да действат много ревитализиращо на обществения живот. Като политолог виждам потенциалът на партньорството между процесите на дигитализация и урбанизация. Всъщност се счита че „дигиталната трансформация“ се осъществява най-добре на равнището на местното и регионалното самоуправление. Дигитализацията на местните и регионалните власти е отлична възможност за предоставяне на висококачествени публични услуги на гражданите, създаване на нова среда за консултации и участие, предоставяне на висококачествена информация, анализ на реакцията на обществеността, достигане до отдалечени райони и до гражданите в най-необлагодетелствано положение, инкорпориране на уменията, знанията и експертния опит на гражданите и съвместно изготвяне на политики, които отговарят на техните нужди и очаквания.

Това, което искам да отправя като голямо послание е, че технологиите са средството, а тези които го управляват и ще определят ефекта от това средство са именно хората. Ние изпълваме със съдържание технологията, така че тя би могат да е наистина сериозен позитив в развитието на градовете. Но не трябва да очакваме от технологиите свръхестествени промени и да подценяваме рисковете. Новите технологии предоставят терен за екстремизъм и ксенофобия, за злоупотреба с лични данни и всякакви други престъпни дейности, но те отново са свързани с човешкия фактор. Той е онзи, който превръща технологиите в полза или в заплаха.