Хубаво е да познаваме още един млад ум, който наднича в бъдещето кажи-речи постоянно. Това си личи и в работата му – като продуктов дизайнер, който измисля смайващи форми и функции и като фотограф с фино настроено за пространството око. Добре дошли в абстрактния свят на Атанас Згурев.
Наско, как би обяснил на едно дете твоята професия – продуктов дизайнер?
Атанас Згурев: Представи си, че можеш да пътуваш във времето, да отскачаш за малко в бъдещето и да наблюдаваш какви играчки имат децата там, как си играят с тях, от какво са направени. Можеш и ти да си играеш с тези играчки, но нямаш право да ги взимаш с теб.
Сега си представи, че се връщаш в настоящето. Там имаш един специален молив. Взимаш този молив и започваш да рисуваш това, което си видял, и колкото по-детайлно го нарисуваш, толкова по-бързо то се превръща в реалност.
Кога разбра, че това ще е твоят път на реализация в живота? А кога намери мястото си и фотографията в него?
А.З.: Обикнах продуктовия дизайн, докато следвах в университета. С всяка изминала година там, все повече разбирах същността на тази професия. Участвах в различни международни конкурси и видях, че за да си сред победителите се изисква определен начин на мислене. Да си продуктов дизайнер означава да си визионер, да предвиждаш и разбираш нуждите на хората, да откриваш проблеми в ежедневните неща и да се опитваш да ги решиш чрез предметите, които проектираш.
А колкото до фотографията, с нея вървим ръка за ръка откакто се помня. Чрез нея показвам света през моите очи/ум. Тя е неизменна част от всяко нещо с което съм се захващал и същевременно е самото нещо, което правя. Тя е страст! Всеки момент е кадър, който може да бъде заснет от безброй ъгли!
Какво има отвъд формата, според теб?
А.З.: Отвъд формата сме ние хората – наблюдаващи, анализиращи, усещащи, използващи… По-интересно е какво е скрито във формата. Каква е енергията сътворила тази форма (и защо точно тази форма), какви проблеми решава, каква история разказва…
Ако можеш да изобразиш съвременния наш живот с точно един предмет – какъв би бил той, с каква форма, цвят, от какъв материал е направен?
А.З.: Без да се замисля бих казал телефон, но не какъв да е, а умен телефон. Този умен телефон е изработен от рециклирани материали (защото искаме да сме еко), със стандартна правоъгълна форма и заоблени ъгли (защото искаме да имаме същото като на съседа), но с възможност за избор на цвят (защото все пак сме индивидуалисти). Благодарение на умния телефон ние можем да се обаждаме на близките ни хора, да намираме нови приятели, можем да се снимаме, да проверим пощата си, да работим от разстояние, да си поръчваме храна, можем дори да управляваме умният ни дом и умната ни кола. Нашият умен телефон ни дава свобода и независимост и ни е все по-необходим. Това според мен е предметът, най-добре съчетаващ в себе си динамиката на съвременното общество.
Какво е мястото на технологиите в твоята работа (и дизайнерската и фотографската)?
А.З.: Технологиите са „специалният молив“, който превръща идеите ми в реалност. Независимо в каква сфера на приложение, основната задача на технологиите, поне според мен, е да улесняват живота на хората. Ако трябва да направя класация по важност на процесите, на първо място са процесите протичащи в природата, на второ място са процесите между хората и на трето място са технологичните процеси. Конкретно за продуктовия дизайн има технологии при проектирането, като софтуерни продукти, 3D скенери, таблети и др. чрез които въвеждаме физически данни в дигиталния свят и ги използваме за създавания от нас продукт. След това имаме технологии при производството, като 3D принтери, CNC машини, роботи и други, които ни помагат да „извадим“ нашия продукт от дигиталния в реалния свят. През последните 5 години се забелязва изключително бързо развитие на тези технологии и възможност за създаване на все по-сложни триизмерни форми, което от своя страна променя визуалния облик на жизнената средата.
Относно технологиите във фотографията, в момента наблюдаваме преход от огледално-рефлексни към безогледални камери. Една технология, която дава нови предимства на фотографите. Виждаме също как изкуственият интелект навлиза в тази сфера, основно чрез мобилните телефони и сега е по-лесно от всякога човек, който не разбира нищо от фотография да направи добри кадри. До колко това е добре оставям всеки сам да реши.
Какво според теб значи един град да е умен? Имаш ли за пример такъв град?
А.З.: Според мен един град може да се нарече умен, когато има баланс между природните, човешките и технологичните процеси. Една симбиоза между тези три системи в която всяка една система помага на останалите две. Все още не съм попадал в такъв град но най-близка до моята представа е концепцията на Жак Фреско от преди повече от 60 години. Във филма Future by Design, той разказва за градове базирани на природни принципи, които се управляват от компютри и се строят сами. По онова време това си е било научна фантастика, но сега не изглежда чак толкова странно.
Да се върнем пак на технологиите – те каква част заемат в умния град и до каква степен го определят като такъв?
А.З.: Отново ще дам пример с телефоните, ако един човек има умен телефон, това прави ли и човека умен? Технологиите определят един град като умен до толкова, колкото хората могат да използват тези технологии по разумен начин. Но да технологиите са основна част от умните градове. Има 3D принтери, които принтират сгради, има автономни превозни средства, съществуват системи за генериране на енергия при преминаване на автомобили и хора, съществува изкуствен интелект и хуманоиди…почти сме в бъдещето ☺
Какви „кадри“ ти се иска по-често да виждаш в заобикалящата ни градска среда?
А.З.: Кадърът, който си представям е сниман от пресечката на някой булевард. Изпълнен е с много зеленина и вода, сякаш целият град е парк. По фасадите на сградите има вертикални градини а тук там има по някой водопад спускащ се по стъклените витрини на зданията. Няма високи небостъргачи и залепени една до друга разноцветни сгради. Има достатъчно въздух между обемите, а слънчевата светлина достига и до най-тъмните кътчета. Улиците и тротоарите са чисти, а автомобили почти липсват. Хората се придвижват пеш или с двуколесни превозни средства. тук там някой бърза за работа и усмихнато поздравява останалите.
***
Този кухненски плот генерира холограмен образ с помощта на изпаренията по време на готвене. Проектираният образ служи за екран и може да се гледат уроци за готвене.
Проектът е отличен сред най-добрите и е показан на щанда на Schott_ceran по време на изложението 100% Design London през 2017.
***