…от друга страна всичко което вече е създадено е история и не трябва да бъде разрушавано.

Арх. Явор Панев, снимка личен архив

***

Ако трябва да обясниш що е то „архитект“ на едно дете, какво би му отговорил?

Явор Панев: Архитектът смесва науката и изкуството и с въображението и знанията си представя как ще изглежда сградата в заобикалящата я среда.
Архитектурата е забавлението да правиш замъци от пясък или от конструктор Лего, или от дървени пръчици, но да могат да станат истински сгради. Архитектът е този човек, който рисува къщата, а после в нея влизат инженерите, които я напълват с всички необходими инсталации, за да може тя да работи.
Архитектът е и като диригент – той ръководи целия оркестър от хора, за да може сградата да зазвучи, като музика. Е, понякога музиката не е съвършена или пък не харесва на всички хора, но това е изкуството, не е задължително всички да харесват едно и също. Понякога е трудно да си архитект, защото твоята задача не е да направиш сграда, която да ти харесва само на теб, а по-скоро на този, който е поискал от теб да проектираш сградата за него. Трябва да разбереш какво той харесва, какво му е удобно, как иска да живее, за да направиш неговата сграда, неговия дом или неговия офис. Донякъде влизаш в обувките на човека, който те е избрал да му построиш дом.
Не е лесно да си архитект, понякога е труден баланс, но пък е интересно.

И сградите, както хората, имат своята съдба. Някои, колкото и красиви да са – остават само на снимка. Други – след дълги години на разруха и мизерия, се възраждат за нов живот. В този ред – Бонкърс е култово място във Варна, от къде се яви този импулс да го вдигнете от пепелта?

Я.П.: Имахме шанса или възможността или пък съдбата да попаднем точно в този момент точно в това пространство. Сградата е на повече от 200 години, през нея са минавали много хора, много съдби, много функции. Дълго време беше изоставена, безпризорна, населена с бездомници. Всъщност това е нашата гледна точка, а за тези, които обитаваха „Бонкърс“ може и да не е така – за тях е била дом, място, в което могат да се скрият от света…. Трудна тема.
През 2017 г. община Варна възложи управлението на сградата на сдружение Варна – европейска младежка столица. Първоначално го изчистихме няколко пъти, но за дни отново се връщаха обичайните му обитатели – клошари и зависими хора. Всичко беше в застой, липсваше някаква подправка, която да задвижи процеса. И миналото лято процеса започна.
От къде дойде импулса – Бонкърс е легенда, която се носи в съвременната история на Варна от спомените на това поколение, което е било на 20 през 90-те и помнят легендарния клуб, в който са изживели своите мигове.
С това вдъхновение нещата се случиха. Много хора дариха времето си, енергията си, подкрепата си и вкараха огромните си строителни машини, монтирахме огради, габиони …… пуснахме ток, направихме тоалетни, сложихме дограма ….. имаме най-луксозните капандури, които се отварят и затварят с дистанционно, подарък от известна фирма за покривни прозорци ….. „светнахме“ залата….. Просто се случи.
Било е момента, който за щастие уловихме.
Все още има много неща, които трябва да се довършат, покривът продължава да тече, тухлите се ронят, няма да издавам всички недостатъци на „чисто новата“ сграда на 200 години, но вярвам, че ще се справим. Импулсът продължава да пулсира.

ReBonkers

Представи си за миг Варна и София след 100 години – кои сгради би искал да са още част от живота на града и с каква функция ще са те?

Я.П.: Архитектурата е това, което остава и дълго време след нас ще съществува. Затова смятам, че трябва да се отнасяме много отговорно към това което създаваме, от друга страна всичко което вече е създадено е история и не трябва да бъде разрушавано. Трябва много внимателно и с уважение да се отнасяме към старите сгради и пазим духа им, но в тях да има живот, да не стават „паметници“, а да бъдат внасяни нови функции, които да ги осмислят. Много хубав пример за това са обновените сгради по ул. Преслав и ул. Дръзки във Варна, които се реновираха и се превърнаха в сборно място за хората на града. Усилено работим за позиционирането на т.нар. творчески квартал Таляна, който е наситен с недвижими култури ценности. Въпросът за обновяването, оживяването или т. нар. „социализация“, което е правния термин от закона е тема, която вълнува всички хора с отношение към културното наследство, което имаме в изобилие във Варна.

Таляна

Какво е твоето разбиране за „умен град“? Имаш ли пример за такъв по света, ако да – кой и какъв?

Я.П.: Градът трябва да е приятен и уютен за хората. Пешеходен, зелен, пълен с нормални местенца, където хората да могат да общуват, да се разхождат и да си почиват. Тези условия на живот са задължителни за мен.

Къде е мястото на светлината, водата, въздуха в облика на модерния, умен град? А на хората?

Я.П.: Това са най-важните ценности на града. Опазването на чистотата на водата и въздуха и осигуряването на светлина са от първостепенна важност за всеки град. Умен би бил само град, в който това са приоритети в политиката на управлението му. Разбира се не трябва да забравяме и зеленината, но това се подразбира, за да осигурим светлина, чист въздух и вода в мястото, в което живеем. А най-важните в един град са хората! Градът е за хората, те са най-важните и са от определящо значение.

А как си представяш, че би изглеждал един град символ на технологичната революция?

Я.П.: Не знам дали трябва да има някаква отличителна черта или нещо много емблематично, когато говорим за технологичен град. За мен новите технологии трябва да служат на хората основно за подобряване качеството им на живот, а както вече казах това е свързано основно с осигуряване на природните ресурси, зеленина и удобство на придвижване в града. Разбира се дигитализацията е много нужна и полезна и нейната роля трябва да е да осигурява удобства на хората, да им служи за подобряване на средата, в която живеят.

Ако разполагаш с няколко екологични материали за построяване на къща, кои биха били те?

Я.П.: Най-простите и устойчиви материали за построяване на къщи са известни и много използвани и в съвременното строителство. Сламата и глината са идеални материали и аз често ги използвам и в реалното проектиране. Камъка и дървото е най-използвания материал и в конвенционалното строителство. До скоро работех в архитектурно студио, където сме проектирали цели комплекси от сламени къщи, а един от архитектите си построи и живее в сламена къща, която с нищо не можеш да различиш от монолитните, а удоволствието да обитаваш такава природосъобразна среда е незаменимо.