Традиционният разговор с таксиметров шофьор – реалният социологически инструмент, за който поне знам, че плащам лично аз, а не косвено – с пари на черно, бутнати пак на черно от някоя партийна централа.

Шофьорът /гледа новини на таблет и сумти под нос/: И какво ми говорят за тия избори, поне да кажат кой ще спечели, а не да ми съобщават социологически данни…
Аз: Е, те откъде да знаят кой ще спечели, особено при такива близки стойности на първите две партии.
Шофьорът: Ами така затрудняват – преди казват, че БСП ще спечели, ходя и гласувам за БСП, кажат, че ГЕРБ ще спечели – гласувам за ГЕРБ.
Аз: Е, ама как – то така няма никакъв смисъл, не знаете ли какво искате?
Шофьорът: Знам, че едните като са на власт се опитват да я пазят, а тия дето искат да дойдат на власт се опитват да я вземат. Няма значение за кого гласуваш, важното е тия дето обещават повече да вземат властта, за да може да дадат някой лев…

Прекратявам тоя налудничев разговор, забивайки нос в телефона си. Същевременно изпитвам неистовото желание да забия вилица в сънната си артерия. Или в неговата. Мълчанието продължава не повече от минута и не издържам: “Ама как бе”, започвам аз приятелски: “как ще гласувате за някого ако ще спечели – това ли е водещото”.

Той /сухо/: Да.

Аз: Ама, който и от тия да спечели нищо няма да направи, не виждате ли, че говорят едно и също, почти едни и същи думи ползват.
Той: Еми и аз това казвам…
Аз: В такъв случай не гласувайте за тях.
Той: Че то няма за кой друг.
Аз: Е, как ще няма, глупости.
Той: Еми, няма. Няма избор. Ама като се замисля – патриотите и тоя новия с бензина също може да вземат властта. Народът ги харесва.
Млъквам окончателно.

Прибирам се и не спирам да си мисля защо този човек така убедено твърди, че няма избор. А същевременно винаги избира да бъде с победителите. Т.е. не иска да има загубени избори. И вероятно няма.

Ключът не е в безрадостната му съдба на бакшиш, както после един приятел се опита да ми обясни. А ключът за безрадостната му съдба бе концентриран в няколко изказвания от последните дни. Те, разбира се са на Нинова, Борисов и хидроинженера.

Какво ни казаха те.

Д-р Доган, както почтително го наричат в ДПС твърди в прочувствено: “Няма как да се преборим с бедността, ниският жизнен стандарт и отсъствието на готовност за взаимно доверие, ако в душите ни бушуват разрушителните енергии на разединението, противопоставянето и омразата”. О, нима? Ами Пеевски, който издава анонимни книжки? Той така ли се бори с разделението и омразата? Писмото, разбира се, има друг фокус – дебнещият ни неосманизъм, от който българският Левски а.к.а Доган ще ни спаси.

В смисъла на моя таксиджия – гласуващите за ДПС и ДОСТ са също толкова объркани между двете партии, както шофьорът. Той няма избор. Те също нямат избор. На последните им го налагат. На първия – толкова време са му ги налагали в 60-годишната глава, че вече е свикнал да се справя с тая задача сам.

Вторият етюд: Борисов, който анализира почти с преклонение писмото на Доган. Дори не е необходим цитат, за да се демонстрира страхопочитанието към хидроинженера. Ако лидерът на ГЕРБ скача на всяка реплика, произнесена от Корнелия Нинова – то новият Левски буди очевиден респект у Борисов, който вместо политик, борещ се за гласове, по темата се изяви като дистанциран анализатор.

И да – прав е моят приятел таксиметровият шофьор. Изглежда като да няма избор.

За да затвърдим усещането, че избор няма да видим думите на лидер на демократична партия уж. “Демокрацията много ни взе”, казва Корнелия Нинова.

И наистина изглежда като да няма избор (ако виждаме само Нинова и Борисов). Единият говореше цял мандат за държавата “му”, другата постави под въпрос демокрацията, която ни била ограбила, видите ли.

Всъщност това правят и двамата – и двамата оспорват демокрацията. Помагат им националисти, говорители на модела КОЙ и …. непредубеденият бакшиш, който и без друго смята, че има значение само кой обещава повече, за да получи шанс за някой лев. В тоя смисъл не знам за каква демокрация говорим. Ние сами си я погребваме. “Щото то “няма разлика”. И като гледам Борисов и Нинова – наистина няма разлика. Поне да вземат да кажат на човека по телевизора кой ще спечели, та тая мъка да се свършва и да знае за кого ще гласува.