* Scroll down and enjoy the original text in English.

Когато egoist.bg ме попитаха дали имам интерес към написване на статия за предстоящата церемония по връчване на наградите Оскар веднага приех възможността. Вълнувах се да извадя прашасалия си опит в кино индустрията. Мина известно време… 15 години откакто завърших филмовата си следдипломна квалификация. (Как по дяволите се случи това?)

 

Работила съм във видеотека, прекарах 6 години в изучаване на кино плюс година следдипломна квалификация преди да преподавам писане на сценарий и филмово изкуство. Бях посветена на това да раздробявам на парчета сцени, да изследвам задълбочено диалози, ъгъл на камера, осветление, цялостната mise-en-scene.

 

…След което сякаш всичко спря. Животът ме отнесе в друга посока. Все още обичам да гледам филми, но сега е повече Netflix & чил, вместо аналитична тръпка.

 

За известно време бях обезпокоена от това, че съм оставила нещо, което е било моя страст през половината от живота ми, просто да избледнее. Но разбрах, че не е отминало, а просто различно. Все още съм активен воайор, но днес гледам света през собствените си лещи и анализирам историите, разиграващи се около мен.

 

Днес търся и намирам смисъл, дълбочина и красота скрити в детайлите от мизансцена на живота…, след което ги списвам за egoist.bg в колоната си “България отвън навътре…“. Проверете историите ми за опита, който имам в София. Там се случват всякакви неща от Shibari връзване с въже до любовни писма от Битака в Малашевци!

 

Но да се върнем обратно към историята: egoist. Oскарите. Статията.

 

Направих си списък на “Най-добрите…” в различните категории и планирах епичен филмов маратон. Пуканките бяха налични. Но гледах първия филм и се замислих колко е хубав. Нуждае се от моето внимание. Усещах как спящият филмов зубър в мен потръпва обратно към съживяване.

 

Кой е този шедьовър, питате?

 
Борат 2/ Borat Subsequent Moviefilm.

 

Останете с мен.

 

Обадих се обратно в редакцията на egoist.bg и попитах дали мога да направя материал само за този филм, на което отговорът беше “Да”. Българската връзка от Мария Бакалова помогна със сигурност, но мисля, че моите превъзбудени аргументи относно темата, филмовата теория и многопластовия сюжет всъщност заковаха сделката!

 

Филмът има “обичам го или мразя го” отзвук, но както казвах и на студентите си по филмова теория:

“Не ме интересува кой филм харесвате или мразите докато не можете да ми обясните “защо?“. Точно като на изпит по математика, искам да видя мисловна дейност.”

 

Ето я и моята…

 

Част от проучването ми за филма премина през дискутиране с приятели и сканиране на социалките за общ консенсус. Много любов намерих за изпълнението на Бакалова и заслужено тържество за Оскар номинацията й, но и много негативизъм около стила на хумор, актьорска игра, и ТОЗИ танц.

 

Но точно като в мизансцена на живота, смисълът е в детайлите. И аз ще се заема с педантичното разобличаване на всеки един от тях.

 

Първо – хуморът.

 

Разбира се, хуморът е субективен. Но, ако гледате Борат, очаквайки “нормална” комедия ще бъдете тежко разочаровани. Това не е лекомисления ви rom-com или остроумен холивудски филм за приятелчета. Борат е политическа и социална САТИРА и е изпълнен със смущаващи неща.

 

Стилът е много подобен на телевизионното шоу Офисът, генериращо странен, нервен присмех по-скоро, отколкото приятно хихикане. Ако това не гъделичка сетивата ти, то тогава едва ли и Борат ще успее.

 

Мои приятели споделиха, че не го намират за смешен и са се чувствали неудобно да го гледат. Аз всъщност мисля, че това са позитиви за филма. Защо? Защото темите във фокуса на Борат 2 (женомразство, фашизъм и антисемитизъм) не са смешни. И ако тези неща ни карат да се чувстваме неудобно – е, тогава все още има надежда за човечеството.

 

Други коментари бяха съсредоточени в нехаресването на свръх лудостта, но нелепостта на Саша Барън Коен не е самоцелна. Тя има много по-висока цел. Използването на тази нелепост осмива онези, приемащи за свои и прославящи възгледи, които той намира за идиотски. Целият филм има ефекта на “Черното Огледало”, сякаш Коен го държи към тъмнината и несправедливостта в Американската култура (или аспекти от нея). Грозна картина е, но не е създадена от него, а само отразена, макар и преувеличавайки в рамките на 95-минутен филм.

 

Можете да оспорите факта с аргумента, че той носи някаква отговорност в създаването на този образ, примамвайки хора към определени сюжети (Руди Джулиани). Това от части е истина, разбира се, но грозотата трябва да съществува вече за да може да бъде примамена… (Ще повторя, Руди Джулиани.)

 

 

А, стилът на актьорска игра?

 
Един пост в социалките описва филмът като “пантомима”. Да, преувеличен е, но отново, това е целенасочен подход в избора на стила. Вижте филмът на Коен Процесът срещу Чикаго 7 (, за който той получи кимване от г-н Оскар) и го сравнете с Борат. Виждате, че е различен! Но защо?

 

 

Посредством мейнстрийм киното ние се приспособихме към Методичната актьорска игра или Техниката на Станиславски. Дори да не знаете какво точно включват тези понятия, ние “разпознаваме” практиката като “добра актьорска работа”. Но дали тези стилове, базирани в обхвата на реализма, биха се вписали в прикрития, присмехулен, наполовина измислен и пълен с фарс свят на Борат? Вместо това изпълнението на Коен и Бакалова, под негова режисура, идват от собствената му театрална подготовка с инструктор Моника Пагно, от славния École Internationale de Théâtre Jacques Lecoq и майстора на клоунадата Филип Голие.

 

 

Чрез комбинация от техники на игра (Голие) и движения (Пагно) звездите на Борат стават клоуни от реалния живот.

 
Този тип клоунада е сериозна работа далеч от цирковата игра или странни аниматори от детско парти. Актьорите прекарват месеци, дори години, в изучаване изкуството да поемат рискове, да бъдат раними и освобождават идиота в себе си за да се свържат с публиката откъм глуповатата страна на живота. И е доста по-трудно отколкото изглежда. Всъщност да репетираш с Голие се сравнява със “сърдечна операяция без упойка”.

 

 

За мен, аз съм прероден защитник на клоунадата, след като гледах Снежното Шоу на Слава (Slava’s Snow Show) – едно от най-красивите, магични театрални представления и актьорска игра, които някога съм виждала. До толкова, че отидох втори път на същата постановка година по-късно и отново останах зашеметена.

Приветствайте силата на клоуна!

 

Така, сега относно ТОЗИ танц.

 

Ако сте гледали филма знаете много точно какво имам предвид. Ако не сте, ще се опитам да не издавам много за да изживеете пълния шок. И е шокиращо!

 

Четох един доста изпълнен с доста ярост пост, в който коментатора изразяваше отвращението си и позиция, че благодарение номинацията на Бакалова, България ще бъде завинаги запомнена с тази “гротескна сцена”. Отново, мисля, че това е изключително положително…

 

Гротеската играе важна роля в културата от изкуството на Бош и Бейкън до филмите на Бонюел и Херцог. Няма да навлизам в цялостна лекция посветена на историята на гротеската, колкото и забавно да е! Вместо това ще изтъкна какво прави Борат произведение на изкуството:

 

  • Гротеската е “смесица от смях, страх и отвращение”.
  • Тя се отнася по-малко за действителни сцени (действия, в този случай) и повече е свързана с ответната реакция и емоции, които предизвиква.
  • Това е изкуство, което често е обидно и подтикващо хората да излизат извън зоната си на комфорт, предизвиквайки онова, което е социално приемливо.
  • Тя нарушава границите и поставя под въпрос конвенции.
  • Обичайно включва някакъв “телесен хорър”.
  • И по думите на британския историк изкуствовед Джон Ръскин, гротеската се “иразява посредством духа на идиотската подигравка”.

 

ТОЗИ танц отговоря на всички условия. “Идиотската подигравка” в случая се изразява посредством държането на това Черно Огледало срещу приемлива социална практика, Балът на дебютантите, който под красивия корсаж е гротескна проява на класово разделение и сексизъм. С по-честната си “презентация” Тута и Борат показват именно същността му.

 

Тъй като актьорите в гротеска рядко застават лице в лице със субекта на своята подигравка или с публиката, която възнамеряват да шокират, това което Бакалова направи е изключително смело.

 

Тя постави България на холивудската карта с изпълнение, което изобличава грозната страна на обществото и застава срещу несправедливостта и дискриминацията, които живеят свободно навсякъде около нас и изисква от тях бъде разпозната и осмяна. Искрено вярвам, че тя заслужава номинациите си и дори повече, победата.

 

Толкова много още мога да споделя относно този филм. На повърхността си, той е шантав комерсиален фарс, но веднъж започнали да надниквате под обвивката, разкривате множество и смислени слоеве. Доста неочакван лук, който ви окуражавам да обелите сами.

 

 

The Unexpected Onion

When egoist.bg asked me if I would be interested in writing an article on the upcoming Oscars I jumped at the chance. I was excited to dust off my film and media background. It’s been a while…15 years since I graduated from film school. (How the hell did that happen?)

 
I had worked in a video store as a teen, spent six years studying media plus a post-grad year at film school before teaching screenwriting and film studies. I had dedicated myself to pulling apart single shots, digging into dialogue, a camera angle, the lighting, the entire mise-en-scene, or in other words “everything that goes into the scene”.

 
And then, it seemed to stop. Life took me in a different direction. I still love watching movies, but now it’s more Netflix n Chill instead of an analytical thrill.

 
For a while, it bothered me how I could have let something that had been my passion for half my life, just fade away. But I’ve come to realize that it hasn’t faded, it’s just different. I’m still an active voyeur, but now I’m watching the world through my own lens and analyzing the stories that play out around me.

 
Now, I search for and find meaning, depth, and beauty hidden in the details of life’s mise-en-scene.

 
Then I write about it for egoist.bg on my column, Bulgaria Outside In. Feel free to check out stories about my Sofia experiences. We’ve got all sorts going on from shibari rope bondage to love letters at the Bitaka!

 
But back to this story: еgoist. Oscars. Article.

 
I made a list of the “Best of” categories and nominees and planned an epic movie marathon. Popcorn at the ready. But I got one movie in and thought, this film is too good— it needs my full attention. I could feel my dormant film buff twitching back to life.

 
What was this masterpiece, you ask?

 
Borat Subsequent Moviefilm.

 
Bear with me.

 
I went back to egoist.bg and asked if I could do an article purely on this film, to which they said “Yes”. Having the Bulgarian link with Maria Bakalova helped for sure but I think it was my excited chattering about themes, film theory, and multi-layers that really sealed the deal!

 
The film has had a “love it or hate it” response, but as I used to tell my Film Study students:
“I don’t care what film you love or hate as long as you can tell me why. Just like in a maths exam, I want to see your thought process.”

 
Well, this is mine.

 
Part of my research for this article was discussing the movie with friends and trawling social media to get a general consensus. There’s a lot of love out there for Bakalova’s performance and worthy celebration for her Oscar nomination but there was also a lot of negativity surrounding the style of humour, the acting, and THAT dance.
But just like the mise-en-scene of life, there is meaning in the details. And I’m going to nit-pick every single one of them.

 
First of all, the humour.

 
Of course, humour is subjective. But if you’re watching Borat expecting a “normal” comedy you’re going to be sorely disappointed. This is not your light-hearted rom-com or wise-cracking Hollywood buddy movie. It is political and social SATIRE and it’s cringe-worthy stuff.

 
The style is very much like the hit TV Show, The Office, generating awkward, nervous laughter rather than a feel-good chuckle. If that doesn’t tickle your funny bone, then Borat probably won’t either.

 
A friend of mine said they didn’t find it funny and it was uncomfortable to watch. I actually think these are positive points. Why? Because, the topics covered throughout the film (misogyny, fascism, and antisemitism) aren’t funny. And if those things make us uncomfortable- well then there’s still hope for humanity.

 
Some other commenters didn’t like the over-the-top-craziness but Sascha Baron Cohen’s ridiculousness is not just for the sake of it. It has a higher purpose. In using ridiculousness he ridicules those who harbour and perpetuate views he finds idiotic.
The whole film has a “Black Mirror” effect, as though Cohen is holding up a mirror to the darkness and injustices of American culture (or aspects of it). It’s an ugly image, but one he hasn’t created, only reflected, albeit magnified in the confines of a 95-minute film.

 
You could argue that he does have some responsibility in creating that image by baiting people into certain scenarios (Rudy Giuliani). This is partly true of course, but the ugliness had to already exist in order to be baited…(I’ll say it again, Rudy Giuliani).

 

What about the acting style?

 
One social media poster described the film as “a pantomime performance”. Yeap, it is exaggerated, but again, that’s a deliberate style choice. Look at Cohen’s work in The Trial of the Chicago 7 (for which he’s received his own Oscar nod) then compare that with Borat. You see, different! But why is it different?

 
Through mainstream cinema, we have become accustomed to Method Acting or the Stanislavski Technique. Even if you don’t know what they entail, we recognise the practice as “good acting”. But would these styles based in the realm of realism have fit with Borat’s undercover, mockumentary, half-fictional-full-farcical world?

 
Instead, Cohen’s, and by his direction Bakalova’s performance, comes from his theatre studies with movement instructor Monika Pagneux, from the renowned École Internationale de Théâtre Jacques Lecoq and with master clown, Philippe Gaulier. Through the combined techniques of play (Gaulier) and movement (Lecoq) the stars of Borat become real-life clowns.

 
This type of clowning is serious stuff far removed from your circus act or weird kids’ party entertainer. Actors spend months, even years, learning the art of taking risks, being vulnerable, and releasing the inner idiot to connect with an audience in the foolish side of life. And it’s harder than it looks. In fact, training with Gaulier has been likened to “open-heart surgery without anaesthetic”.

 
For me, I’m a born again clown believer after watching Slava’s Snow Show. It’s the most beautiful, magical piece of theatre and performance art I have ever seen. So much so, I went again the following year to see the exact same show and I was still blown away.

All hail the power of the clown!

 

 

Now, onto THAT dance.

 
If you’ve seen the film, you’ll know exactly what I mean. If you haven’t, I’ll try not to spoil it so that you get full-shock value. And shocking it is.

 
I read one rather angry post in which the commenter was disgusted that thanks to Bakalova’s nomination, Bulgaria would be forever remembered for this “grotesque scene”. Again, I think this is hugely positive…

 
Grotesquerie has played a huge role in culture from the art of Bosch and Bacon to the films of Buñuel and Herzog. I’m not going to go into a full-blown lecture on the history of the grotesque, as fun as that would be! Instead, I’ll pinpoint what makes Borat a work of art:

 

  • The grotesque is a “mixture of laughter, fear, and disgust”.
  • It’s less about the actual images (action in this case) and more to do with the response or emotions they evoke.
  • It is art that often offends or forces people out of their comfort zone, challenging what is socially acceptable.
  • It breaks boundaries and questions conventions.
  • It usually involves some kind of “body horrors”.
  • And in the words of British art historian John Ruskin, the grotesque is “conceived in a spirit of idiotic mockery”.

 

 

THAT dance ticks all the dirty little boxes. The “idiotic mockery” in this case is the act of holding up that Black Mirror to an accepted social practice, the Debutante Ball, which, when you pull back the pretty corsage, is just a grotesque display of classism and sexism. By way of a more honest “presentation”, Tutar and Borat show it for what it truly is.

 


Because artists operating within the grotesque are rarely face-to-face with their subject of mockery or the audience they intend to shock, what Bakalova did was extremely brave.

 
She put Bulgaria on the Hollywood map with a performance that exposes the ugliness of society and stands up to the injustice and discrimination that lives out in the open and demands them to be recognised and ridiculed. I truly believe she deserves her nomination and more than that, she deserves to win it.

 
There is so much more I could say about this movie. On the surface, it’s a goofy comical farce of a film but once you start to pick at the surface, you unveil multiple and meaningful layers. It’s quite the unexpected onion that I encourage you to peel for yourself.