Гласът на младите във Великобритания може да е ключов за референдума относно оставането на страната в ЕС
През януари тази година думите на най-младия депутат от торите – 27-годишният Том Пърсглоув, че неговите връстници ще предрекат бъдещето на страната в ЕС и на Съюза като цяло, за мнозина звучаха смело и екзотично, да не кажем и самонадеяно.
Към днешна дата се оказва, че са били напълно точни. Екзактни, както се казва, когато някой тръгне да излиза от нещо – доказано е – започва да употребява по-често думата “екзактно”. Както и да е.
Резултатите от онлайн анкета на Observer, проведена от Opinium в периода 29 март – 1 април 2016 г. сред 1 996 млади хора, показват, че поддръжниците на излизане на Великобритания от ЕС водят с 43% срещу 39%, като 18% все още не са решили как ще гласуват. Това проучване обаче е важно поради разкриването на пряката връзка между възраст, позиция относно референдума и готовност за гласуване.
Страх, гняв, мотивация, несъгласие – това са само малка част от букета от внушения, с които английските политици се надяват да преборят апатията на младите хора и да ги привлекат към урните за гласуване.
Opinium посочват, че 53% от анкетираните на възраст 18-34 години подкрепят оставането на Великобритания в ЕС срещу едва 29% противници. Обаче само малко над половината (52%) от тези подкрепящи са изявили готовност да излязат да гласуват. Практиката показва, че обикновено реалният брой гласували е още по-малък от предварително изявилите такава нагласа.
Безспорно е, че като цяло младите великобританци са про-европейски настроени и вярват, че бъдещето на страната им е като лидер на ЕС. Според анализаторите проблемът на защитниците на оставането в Съюза е фактът, че подкрепата им е най-силна сред младите, които е по-малко вероятно да гласуват. Така макар и по-малобройна, коалицията на радетелите за напускане на ЕС е по-единна и шансовете й за успех изглеждат по-сериозни.
Политическите съветници в Обединеното кралство изглежда също усещат тези тенденции. Изказванията през последния месец като че ли са насочени именно към най-младите британци. В края на изминалата седмица министърът на образованието Ники Морган направи драматично изказване, в което предупреди, че при евентуално напускане на ЕС младите англичани ще пострадат най-сериозно. Освен към тях, апелът ѝ бе насочен дори крачка по-напред – към техните семейства, които от позицията на разума, опита и авторитета си могат да им повлияят.
До референдума на 23 юни остават малко повече от два месеца. Въпреки редицата анализи и прогнози, до момента едно е сигурно – никой не може да предскаже какво ще реши Великобритания в разгара на лятото. Залогът е висок, няма място за излишни рискове. Ето защо и двата лагера залагат на пламенни послания, които да провокират емоции. Страх, гняв, мотивация, несъгласие – това са само малка част от букета от внушения, с които английските политици се надяват да преборят апатията на младите хора и да ги привлекат към урните за гласуване.
В навечерието сме на един исторически не само за бъдещето на Великобритания, но за Европа референдум. Какъвто и да е резултатът, в Съюза предстоят промени.
Една от тях вече е факт – младите хора най-сетне се превърнаха във фокус на политиците.Управляващите вече осъзнават, че младите могат да вземат важни решения и трябва да се съобразяват с техните нужди, нагласи и вот. Остава ни да проследим дали чрез гражданската си позиция те ще оправдаят своята обществена значимост, или апатията ще се окаже по-силна.
Искрено се надявам и вярвам, че Том Пърсглоув ще се окаже пророк и съвсем скоро политиците в целия Европейски съюз ще проумеят, че младите хора не са проблемът, а решението.