Стилът и дизайнът неизменно са свързани с голяма част от ежедневието ни. Те го определят и исторически. Така например, в периоди на икономически спад, водещата е ролята на функционалността (дизайна) и съответно, при икономически възход процъфтява нерационалното (стилът). Във вселената от нови продукти и съответни стилове, отношението и избора ни обуславят нашата среда, а тя – самите нас.

В разговор с проф. арх. Радев от УАСГ и психоаналитика д-р Владимир Пожарашки търсех отговори на въпросите за ролята на заобикалящата ни среда в усещанията ни и как ние се определяме, чрез пространствата, които усвояваме. Според Marie Kondo отговорът на въпроса: Какво искаш да притежаваш? е същността на: Как искаш да живееш живота си?

„Дизайнът“не започва с индустриалната революция преди 300 години в „машинната ера“, а преди 6 хил. години в долината на Двуречието (между реките Тигър и Ефрат), описан на глинените плочици на Шумер-Акадската писменост. Митологичният герой Тагамеш чертае урбанистичния план на град Ур. След него египетската, гръцката и римската цивилизации ни дават архитектите Ка, Фидий, Витрувий, Хиподам и Виньола – култура известна като „Класика“. След тях и Ренесанса с великите умове на Микеланжело, Брунелески, Леонардо и пр.

Днес художествената критика определя множество „течения“ в стила Модерн (Конструктивизъм, Функционализъм, Брутализъм, Пост-модернизъм и др.) като: моден дизайн, технически дизайн , архитектурен, сграден, градски дизайн, ърбан дизайн, интериорен дизайн и т.н. Цяла плеада от добре или зле обучени и тренирани творци насочват нашия стремеж към адаптация с капризите на климата и общуването., казва проф. арх. Радев от УАСГ.

Quark| copper coffee table от Emmanuel Babled

Do-lo-rez Element Right 207 sofa от Ron Arad from Moroso

Дизайнът е събирателно между средство за израз на идеи и мнения за заобикалящата ни среда, за комуникация през специфичния поглед на твореца и съответствие с цели (индивидуалност, фирмени, институционални и национални). Не рядко, когато трябва да усвоим дадено пространство изпадаме в паника от богатия в днешно време избор, идеи и проекти.

Какво е правилно?

Първата ми лекция по Архитектура в УАСГ преди години проф.арх. Радев започна с основата – опознаването на човека. Този, който се е допитал до нас като професионалисти. Неговите усещания спрямо цветове и форми. Вербалната и невербална комуникация. Неговото ежедневие и какво го балансира.

На въпроса: В случай, че един дизайнер ти допада повече като човек, а друг е намерил по-правилно решение за пространството ти, кой би избрал?, д-р Пожарашки отговори категорично: Вторият. В рамките на поставената цел, по-важно е кой те е усетил и изразил по-добре.

Ние инстинктивно разбираме кое ни прави уравновесени. Анализът на процесите себеопознаване и себеизразяване, д-р Пожарашки започна с понятието усещане, като водещо.

Човек неизменно се съотнася и взаимодейства с външния свят, и това влияние е двупосочно. Можем да усещаме заобикалящата ни среда конфронтационна и некомфортна или комфортна и балансираща ни. Вътрешното ни състояние постоянно търси съотнасяне с външната среда. В случай на хармонизиращо съответствие се наблюдава баланс, тоест усещането е за комфорт. Обратно, когато влиянията са по-скоро стресогенни, конфронтационни, наблюдаваме дисбаланс, дисконфортно усещане. Тогава изходите са два: бягам или се адаптирам. 100% адаптация, разбира се, не е възможна. Голяма роля имат моментните състояния. Психиката е автономна самобалансираща се динамична система, която не е напълно затворена. Разполага с различни канали за комуникация с външния свят, който от своя страна също се променя. Нашата психика има както своят ежедневен ритъм, така подлежи и на смяна на различни емоционални състояния според конкретната житейска ситуация, като например апатия, тъга, гняв, радост и други в различни степени от слабо доловими до афект като динамика. Въпреки всичко във всеки от нас има един основен психоемоционален фон. Именно този дълбинен фон има нужда да се балансира с околната среда. Така например, един фин човек с по-нежна душевност има нужда от меки тонове и овали за да се чувства приет от средата. Агресивната, настъпателна и твърда личност, от друга страна, може да има нужда от по-остри форми за да се балансира с тях, в зависимост от това дали е преминала предела на тези свои черти, след който баланса вече се постига с обратното – мекота. Изключително индивидуално е. Само и единствено усещането на човека за конкретните цветове, форми и детайли можеда даде отговор за дълбоката нужда от баланс на вътрешното/психиката/ във външното/средата, дизайна/.

Себеопознаването е процес, който протича под различниформи и с различни отражения в заобикалящата ни среда & vice versa. “Твоят дом трябва да разказва историята затова кой си и да бъде колекция от това, което обичаш.” Nate Berkus. Талантливи дизайнери като него ни показват, че сивото не е цвета на ежедневието, а на стената,която ще подчертае най-добре произведенията на изкуството. Стилът определяш ти.

LT05 North Pendant Light от Eva Marguerre & Marcel Besau from e15 

***

Защо винаги ще искаме да виждаме съчетанието между Edmund Hollander  и AnishKapoor, между дизайна и арта? Защо Mies van der Rohe и Le Corbusier са непреходни? Колко куул естилът на Ron Arad? Колко достъпен е дизайнът и кои са българите, които гоумеят?

Spaces Х egoist.bg с подкрепата на clippings.com. Столът от заглавната снимка е Cowrie Occasional Chair Made in Ratio.