Малко сигурни неща има на този свят – освен раждането и смъртта, разбира се, това се оказва, че докопа ли Реформаторският блок мандат, то със сигурност сакралното листче хартия няма как да бъде върнато.

Дори се опасявам, че няма да го дадат на президента и в понеделник, какъвто ангажимент пое „автентичната десница“. Опциите какво ще направят реформаторите с мандата са много, но най-вероятен ми се струва сценарият Кунева и Лукарски да си го гушкат вместо плюшено мече нощем. След което хартията, удостоверяваща възможността да бъдат управници ще се рамкира в паспарту и ще бъде окичена до лика на Бойко Борисов, който пък е единственият реален шанс на подобни персони към управлението.

Впрочем, Борисов се оказа единственият шанс за власт и на Яне Янев – помните го, онзи „политик“ чиято кариера тръгна от партньор на СДС, мина през кампания за домашната ракия, поиска ред и законност, закани се, че ще уволни Борисов, а след това му стана съветник? 

Но не ни думата за Яне Янев.

Разказът ще бъде друг. И той е за онези 19 години, в които СДС не е пипан мандат за съставяне на кабинет. Разказът ще бъде за окичването с прозвището „автентична десница“ на хора като Божидар Лукарски, по прякор Трика, на Меглена Кунева, на Даниел Вълчев, на Борислав Великов. И на още изобилно количество знайни и незнайни герои, които присвоиха мечтите на много българи за промяна, и ги превърнаха в път на лична реализация. 

Вчера, когато четирима представители на РБ се наредиха за снимка с мандата, връчен им от президента, една приятелка пита кои са тези хора. Изпаметената жена, незнаеща имената на четиримата костюмари е интелигентна, информирана, четяща и с десни политически убеждения. А костюмарите бяха бивш кандидат-президент на СДС, бивш ръководен кадър в НДСВ, стар седесар (ама от по-новите стари седесари) и представител на БЗНС. Хора, които не просто нямат физиономия, не просто нямат име. Хора, които нямат политически смисъл. Е, как да не се снимат с мандата? Как да не го откраднат и да не го скрият в някой сейф, а в дни на мъка тихичко да му се радват. 

Всъщност това не е снимка от смъртта на Реформаторския блок.

Това е снимка на аутопсията му. Фотото от началната агония е от първия ден на 43-то Народно събрание, когато вече бе печално ясно, че РБ ще отстъпят от заявените от тях принципи и ще подкрепят Бойко Борисов за премиер. Смъртта пък ясно бе запечатана, когато ГЕРБ, БСП и ДПС потъпкаха конституционната реформа, а по-голямата част от т.нар. блок реши въпреки това да остане във властта. Впрочем, думичката власт е ключова в смъртта на “автентичното дясно”, както се наричат те. И не, т.нар. реформатори нямат никаква илюзия, че ще се състави кабинет с техния мандат. Те просто се превръщат в удобната изтривалка, или хайде да го кажем по-възпитано – килимче, по което Борисов да мине, за да остане във властта до края на януари.Защото колкото повече протакват, тупат топката, оглеждат се като обрани евреи или както искате наречете задържането на мандата, толкова по-безсмислено става назначаването на служебен кабинет на Плевнелиев. Така де – кой ще иска да е министър-председател само на Коледа, а след това новият президент да го смени? То за това време една пълна заплата няма да вземе, камо ли да успее да направи качествена далавера. За сметка на това пък, когато управляващите са в оставка, а хаосът е контролиран най-лесно върви властовия алъш-вериш. Ей на – стана ясно, че три министерства за няма и два месеца са раздали почти 3 млн лева на медии. Едната порция преди изборите, другата – ей сега, прясна, прясна. Но има и нещо хубаво, че Реформаторите задържаха този мандат, дето не го били пипали последните 19 години. Няма и да го пипнат повече. Не просто мандат обаче няма да пипнат, а избирателят няма да пипне тяхната бюлетина. Има смърти трагични и ненавременни. Има кончини достойни и достолепни. Има и дълга агония, чийто край почти винаги се посреща с облекчение от живите. Такъв е и случаят с мандата. Прислугването на Борисов наистина е аутопсията на реформаторите Кунева, Лукарски и Москов. 

Така поне избирателят пял някога “Развод ми дай” няма да се налага да го пее и по адрес на СДС. Избирателят не е отново разведен, а овдовял. А както казахме това може да бъде и облекчение.