Настъпи онова време от годината, в което се юрваме зад граница, за да погълнем всичките вурстове на коледния базар, да облещим очи пред Лувъра, да сеоблегнем на кулата в Пиза, да оставим автограф върху Колизеума или поне да сеснимаме до кралското семейство с кофти коледни пуловери. И за да не се препокривашнапълно с образа на обичания Бай Ганьо в чужбина, екскурзоводи дават съвети какда се държиш адекватно на непознати земи. Джули Уийд от The New YorkTimes обобщава образа на добриятурист – човек отворен към нови преживявания, любопитен и уважаващ и другите култури, освенсвоята.

Ето и петте съвета,към които ти препоръчваме да се придържаш:

Постарай се данаучиш някои от най-често срещаните думи или фрази. 

“Здравей”,”Извинете”, “Благодаря” и “Довиждане” са общи любезности,които трябва да се научат на всякацена и да се използват в местния език. Дори и ако погрешно произнасяшдумите, като истински Тарзан, това ежест, който не оставанезабелязан.

Следиезика на тялото.

Постарай се даразбереш повече за страната, която ти предстои да покориш. Особеноважно е при общуването с местните да запазиш добрия тон и да не преминаваш граници, особено що се отнася до невербалния разговор. Някои общества държаточите си унили като знак науважение, особено при възрастните,а прекия поглед може да ти осигуриобида. Имай го предвид.

Облечи сеподходящо за обществото или страната,която посещаваш. 

Ако не си сигурен, че изглеждаш адекватно, наблюдавай стила на местните. Намного места, в случай, че сидама, ще е добре да носиш голям шал за покриване на главата илираменете, ако е необходимо – особено докато разглеждаш обекти с религиозно значение.

Бъди внимателен фотограф. 

Не превземай най-добрите места за снимки – те не са си само твои. Освен, че щеизнервиш групата има голяма вероятност да се отплеснеш и да изостанеш с графиказа деня. И се ограничи сизползването на селфи стикове,които могат да бъдат особено досадни.

Остави по”нещо малко”. 

Дорив страни, където бакшишът нее част от културата, не е грешка дапокриеш сметката с малко отгоре – някои работници разчитат на това.