Когато става дума за глобалното затопляне знаем, че истинският проблем не е само в изкопаемите горива – това е логиката набезкрайния растеж, който е вграден в нашата икономическа система. Ако не сезапази световната икономика, която нараства с най-малко 3% на година, тя щеизпадне в криза. Това означава, че трябва да удвоим размера на икономикатана всеки 20 години, само за да се задържим на повърхността. Този императив заекспоненциален растеж има малко смисъл предвид границите на нашата планета иограничените ресурси, твърди Джейсън Хайкел в The Guardian.

Бързото изменениена климата е най-очевидният симптом на това противоречие, но го виждаме ежедневно под формата на обезлесяването, опустиняванетои масовото измиране и погубване на защитени видове с обезпокоителни темпове.Всичко това се дължи на консумацията ни на естествения свят, която предизвиква тяхнатагибел. Преди десет години това беше немислимо, но днес ставаме все по-наясно с тези кризи, а ситуацията изглежда твърде ясно: нашатаикономическа система е несъвместима с живота на тази планета.

Въпросът е каквода се направи. Как можем да обновим световната икономика, за да я приведем всъответствие с принципите на екологията? Най-очевидният отговор е да се спреизползването на БВП за измерване на икономическия напредък и да се замени спо-внимателна мярка, която възлиза на екологичното и социалното въздействие наикономическата активност. Видни икономисти като носителят на Нобелова наградаДжоузеф Стиглиц призовават за такива промени в продължение на години и е времеда ги заслушаме, пише Хайкел.

Но подмяната на БВПе само първата стъпка. Докато тя може да помогне за пренасочване наикономическите политики върху това, което наистина има значение, то не сеотнася за основния двигател на растежа: дългът. Именно той е причината, икономиката дарасте на първо място. Заради дълга винаги тя расте експоненциално – така чеако един човек, бизнес, или страна иска да плати дълга си в дългосрочен план,те трябва да растат достатъчно, за да бъде поне равно на растежа на техниядълг. Без растеж, дългът се натрупва и в крайна сметка води до икономическакриза. Един от начинитеза облекчаване на натиска за безкраен растеж може да бъде отменянето на дълга. Нотова ще осигури само краткосрочно решение и не би стигнало до корена напроблема.

Това може дазвучи малко странно, но схемата е проста. Когато ходиш в банка, за да вземешзаем, може да предположиш, че банката ти заема пари, които има в резерв – съхраняванинякъде в трезора, например, събрани от депозити на други хора. Но това не еначинът на работа. Банките държат само резерви на стойност около 10% от парите,които отпускат заеми навън. С други думи, банките кредитират от 10 пъти повечепари, отколкото в действителност имат. Това е известно като частичен резерв набанкиране.

Но откъде севземат тези пари? Банките ги създават от нищото, когато дават заеми – те гозаемат в съществуване. Това представлява около 90% от парите, циркулиращи викономиката ни в момента. С други думи, почти всеки лев, който минава презръцете ни представлява дълг на някого. И всеки лев от дълга трябва да се обърнеобратно.  

Решението на пръвпоглед е, че се нуждаем от банките, за да се запази по-голяма част отрезервите, които стоят зад кредитите, които дават. Това ще извърви дълъг пъткъм намаляване на размера на дълга в нашата икономика, което помага занамаляване на натиска за икономически растеж.

Всяка от идеитеима своите врагове, разбира се. Но ако искаме да изградим един по-справедливсвят, по-екологично стабилна икономика, това е битка, за която не можем да сестрахуваме да се борим.