Няма как историите да приключат. Толкова много са. Всеки ъгъл. Всяка пряка. Веднъж е жежка пустинна действителност, друг път е късна нощ исъвсем малко запусната бензиностанция. Трети път е поредица от места, в коитопродават алкохол, а на мен ми се пие кафе. Разни барове, полупразни, със старителевизори, по които – естествено – тече някакво спортно предаване. Местата неса съвършени, пикапите са прашасали, очукани, или току-що купени фордове, согромни решетки отпред, всякакви са, но така ми се карат. Точно тези пикапи.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

По новините съобщават за последните дни от президентската кампания, която днес- когато пиша тези редове – вече е само историческа справка. Навън има новомясто, което искам да видя, само за картофки и вода, няколко зелени чушкихалапеньо, пълни с крема сирене, леко изпържени в тиган, люти са, глупости,изобщо не са люти. В Патагония съм, не живеят дори хиляда души, но някой мибеше казал да мина през това място. И ето ме тук.

А мястото в мястото е Wagon Wheel Saloon, някакъв каубойски бар, мотори отпред,вътре е чаровно, неделя следобед. Червени карирани покривки, червени столове,паяжини по тавана, хелоуински му работи, леденостудена бира, жалко, че съм скола.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

Много е особено – октомври, а лятото не си е отишло. Снощи на бара в хотеламиришеше на бърбън и портокалови кори. Днес, възстар бар, но с другонастроение, навярно изгнил на места, запуснат дори, търсена и намеренамеланхолия на мястото. Навън е толкова топло, че всеки взима вода за колата.

Една минута след този бар въпросната Патагония свършва и започва оназизастиналост на пейзажа, тъй характерна за тази част на Аризона. Изведнъж ти сеприслушват песни от детството. Моторист изпреварва, въпреки че кара бързо,сякаш е по-бавен от теб, защото е толкова топло, а е октомври, при товапоследен ден на месеца.


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia


Фотография: Xperia

По радиото обсъждат кое е барбекю и кое не е в различните региони на Америка.Някакъв странен спор ребърцата барбекю ли са или не. Оглеждам се и наоколо имакъщи, отдалечени една от друга, пълно покритие на мобилния телефон, а симислиш, че няма никаква връзка. Слушам радиото, слушам миналото на тезиместа, докато карам, но не го чувам. Тези хора познават почвата, знаят каквовирее тук, колко надалеч са първите им приятели или неприятели, коя е музиката,къде е пощата, къде е градът. Никога няма да разбера как се случва животът в тезиотдалечени една от друга къщи. Но се случва.

Започва да се стъмва, пътят става по-красив, каньоните около мен,след час ще бъда в Лас Вегас, а след още няколко часа самолетът ще излети заЛондон.


Фотография: Xperia