Предозирането с качествена литература е оная свръхдоза, за която си струва да се умре.

Съблечете връхната си дреха, хвърлете я небрежно на дивана и застанете голи и празни пред голямата литература. Готови за любовна ласка, след която няма да сте същите.

Днес все си придаваме важност с това колко сме заети, колко много работа имаме, как не остава време за приятелите и колко банкноти имаме в джоба си.

Да, ама не.

Важни сме с книгите си. Тези, след които се чувстваме изпразнени, изцедени и безумно лудо влюбени. Тези, които са по-разтърсващи и от най-грандиозния оргазъм. По-замъгляващи ума и от най-тежкия махмурлук.

23 април е световният ден на книгата и авторското право. Датата, на която умира Шекспир. Датата, на която умира и Сервантес. 23 април е датата, в която искаме да изкрещим на света колко сме привлечени от голямата литература и колко е важно да си припомняме най-знаменитите писатели!

Книгата не е тенденция. Книгата не е смях и забавление. Като всяко едно изкуство тя трябва да преобръща, вълнува, удря. Трябва нощем да държи клепачите наполовина отворени. И докато очите бавно започват да сълзят от нощната лампа, а сенките да стигат по бузите, литературата вече да е влязла в ума. Да е придала тежест на всяка мисъл, прелитаща там. Защото има важни книги, които умеят да остойностяват.

Приемаме писатели като Чехов, Превер, Борхес и Вирджиния Улф за нещо, до което винаги ще имаме достъп. Те са оная дебела книга, към която ще посегнем някога, когато имаме достатъчно време, но всички знаем, че това няма да се случи скоро, а пък не е редно да чакаме пенсията, защото никой не ни е обещал, че ще стигнем до нея. Затова Чехов, Превер, Борхес и Вирджиния Улф трябва да бъдат прочетени и изживени днес. Да им дадем да ни променят. Да им позволим да подредят гънките на ума ни и да изградят и вдигнат очаванията и представите ни за света и любовта.

Вместо да броим клети овце нощем, нека поканим под завивките твърдите корици на Чехов, Превер, Борхес и Вирджиния Улф.

Редим се на опашки за театрални билети на постановки по Чехов. Познаваме ли го обаче? Той е тихият и вълшебен майстор на разказа. Създателят на малки и уютни светове, в които улиците са заснежени, под мостовете голи мъже се разхождат с контрабаси, дамите с кученцата изживяват нежно своите любовни трепети и говорят с думи прости за големия живот. Чехов е непоносимо поетичен делник. Разтворен в проза. Поднесен с бомбе и очила. Чехов е любов.

Ако за компания през нощта изберете Чехов, ще почувствате нещо повече от думи. Това ще дъга и сладка целувка с дъх на водка. Това ще са уморени нозе след безкрайно среднощно скитане… Това ще е любов от най-висока класа!

„Страшно ми се иска да живея, иска ми се нашият живот да бъде свят, висок и тържествен – като небесният свод. Слънцето не изгрява два пъти през деня и животът не се дава двукратно – хванете се здраво за останките от вашия живот и ги спасете.“ Антон П. Чехов

Ако се уморите от целувките с дъх на водка и пожелаете класическа любовна среща, то може да прекарате нощта с един от другите много важни и много вечни (не, не звучи странно. Превер не е вечен. Превер е много вечен.) писатели Жак Превер. Тази година се навършиха цели 40 години от смъртта му. 40 години, в които планетата ни е малко по-сива и малко по-непоетична. Поетът, променил изцяло музиката и литературата, успява с най-красивите и крехки, сякаш стъклени, думи да ни отведе във вечно любимия Париж. Онзи малкия. Онзи, по чиито улици смело крачат влюбените и се обичат, шепнейки. Онзи малък Париж, в който цигарите догарят бавно, а виното оставя червени кръгове по масата.

Нощта с твърдите корици на Превер е пепел от цигари по чаршафа, много нежност и дълги часове любовни погледи.

„Милиони и милиони години няма да ми дадат и наполовина достатъчно време, за да опиша онзи малък миг, в който ти прегръщаш мен, а аз прегръщам теб.” Жак Превер

А защо се въргаляме в най-готините си чаршафи, ако там не можем да поканим и едно красиво, умно и изтънчено бижу от нежния пол? Някоя мадама от онези, успели да извоюват свое място сред първите. Тези, чиито глави са изваяни, за да носят короната на словото. Такова бижу е Вирджиния Улф. Тя не може да се чете набързо и защото е модерна. Тя се чете бавно. С наслада. С паузи между изреченията. Като старо хубаво отлежало уиски.

Улф е нежна литературна перверзия без аналог.

„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия. Хората обаче съдят само по заглавието.“ Вирджиния Улф

И винаги, винаги има нужда от майстор. Такъв, който да знае кой емоционален бутон трябва да бъде натиснат. Къде да целуне и как да съблече. Но без да пипа. С думи! Това е Борхес. Гениален и невероятно съвършен магьосник на думите. Някои от изреченията му са така красиви и прецизни, че изискват и втори прочит. И трети. И четвърти. Просто защото са съвършени. Просто защото са късчета литературно богатство, което трябва да пуснем да нахлуе в нас с цяла тежест. Защото тези литератури са интелектуалните инжекции, които всеки ден трябва да си удряме, за да ни пълнят. Да ни наливат със смисъл, какъвто все претендираме, че притежаваме.

„Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват“. Хорхе Луис Борхес

Влизайте в книжарниците и търсете ключовите писатели. Тези, които ще ви отворят. И ако някъде там видите логото VIB (Very Important Books) – това са хората от издателство Colibri. Просто се грижат да помним кои са истински важните. До тях се нареждат и Джон Банвил, Луи Арагон, Джонатан Франзен, Сидони Габриел Колет, Райнер Мария Рилке, Стефан Цвайг, Маргьорит Дюрас, Уилям Шекспир, Милан Кундера, Ричард Фланаган, Кейт Аткинсън, Иън Макюън, Джон Стайнбек и Жозе Сарамаго.

Грижат се да не скучаем нощем и да приютим в леглата си най-големите писатели. И да бъдем само ние и голата литература в най-добрия й вид.