– Е, добре, чужденко, ти говориш чудесно, но като е такъв Ерос, каква полза
принася на хората?
– Това е именно, Сократе, второто нещо, което ще се опитам да ти обясня. Установи се, че такава е природата на Ерос и че така е бил създаден: установи се също, че той е любов към красотата, както ти казваш. Ако някой ни запита: “Какво означава любов към красивото, Сократе и Дитимо?”, или още по-ясно: “Обичащият красивите неща обича – какво обича?”
– Да ги получи – отвърнах аз.
– Отговорът ти – рече Диотима – предизвиква един такъв въпрос: “Какво ще стане на оня, който би получил красивите неща?”
Казах й, че съм твърде затруднен да отговоря веднага на този въпрос.
– Но както ако биха те запитали, заменяйки думата “хубаво” с “добро”: “Хайде, Сократе, обичащият добрите неща обича – какво обича?”
– Да ги получи – отвърнах аз.
– И какво ще стане на оня, който би получил добрите неща?
– Това мога да ти отговоря по-лесно: ще бъде щастлив.
– А с притежаване на добри неща – продължи тя – щастливите са щастливи и повече не е необходимо да се пита: “С каква цел желаещият да бъде щастлив го желае?”                                                                                                                  – Мисля, че твоят отговор изчерпва въпроса.
– Така е – казах аз.
– А това желание и тази любов дали смяташ, че са присъщи на всички хора и че всички желаят да притежават постоянно добрите неща – какво смяташ по този въпрос?
– Така смятам – отговорих аз, присъщо е на всички хора.
– Но ако всички обичат същите неща, и то постоянно, защо в такъв случай не казваме, че всички обичат, а твърдим, че едни обичат, а други не?
– И аз се учудвам – й отговорих.
– Не се учудвай – ми каза тя, – понеже ние просто вземаме една форма на любовта и я наричаме любов, като й даваме названието на цялото, а другите й форми означаваме с други названия. 

* Платон, П И Р Ъ Т, Превод от старогръцки: Георги Михайлов,

в: Платон. Диалози, т. ІІ, С.: “Наука и изкуство”, 1982, с. 419-487

Самолюбие.

Съюз. Ние. Заедно.

Благословение.

Интимност.

Отвъд физическото

или силово в него.

Послания. #spreadthelove , right?

Силна загриженост, въпреки риска от загуба на собствена идентичност.

Прошка. #следикутретому

Любовта към истината, въпреки интимността. #standingovations

Против материалното. #добъротговорСкарлет

Оценяване.

Любовта като дипломaтически подход #moneyissuessolvingattitude

oт нас – актуалните, към вас – обезверените.

Плътска. Животинска,

Натрапчива

И сляпа.

* – Добре, ще ти го кажа по-ясно. Всички хора зачеват, Сократе – каза тя, – и телесно, и духовно, и когато достигнат известна възраст, природата ни желае да роди. Тя не може да роди в грозно, а в красиво. Свързването между мъж и жена е раждане, а то е божествено нещо и в смъртното същество безсмъртието е това – зачеването и раждането…

Любовта към реалността,

в която винаги има емпатията.

Масовата любов.

и тази към победата.

Всеобщата любов към един и трепетните очаквания. #томхарди

Загубената.

И за тази, която ни напуска единствено физически. #любовисмърт

дори и само в нечии смели и грозни мечти.

Посей семето на любовта в сърцето си за нов живот и се наслади на почивните дни.

*– А защо именно раждането? Понеже вечното съществуване и безсмъртието за смъртния е раждането. От това, което вече установихме, щом любовта е стремеж завинаги да притежава доброто, то по необходимост следва, че заедно с доброто тя е стремеж и към безсмъртие.