В сърцето на града аристократичната къща на The Fridge отвори врати за света на френския артист Жулиен Воано. Изложбата “Еротанатос” (18+) представлява съчетание между Ерос и Танатос – двете противоположности, схизмата между двата бога на любовта и смъртта. Това са образи на предизвикателни женски тела, на моменти на съблазняване, но също и образи на чистото насилие, на което човешките същества са способни, от мъчението до атомната бомба.

Снимка: Жулиен Воано – всички права запазени

Откакто свят светува тези основни компоненти раздират човешката природа. Напрежението между двете кара не един философ или поет да търси пропорциите в баланса помежду им. Провокиран от идеята, Воано вече двайсет години работи по серия колажи върху хартия А4, характерни за наричаната днес практика „пост-фотография”, където се борави с намерени снимки. Разхождайки се през колажите, зрителят редува емоции, търси отговори и най-вече хармонията между двете.

Според възпитаника на Сорбоната и куратор на проекта Павлина Кръствева, авторът не противопоставя двата образа, а напротив, слива ги в обсебващ и повтарящ се сюжет от няколко непрекъснати фото линии по стената на изложбената зала, разкривайки допълнимостта и солидарността помежду им, както и че този свят и всичко което той ни казва не страда от прекъсване. Любовта и в смъртта, и смъртта в любовта, това е постоянно и безусловно. Павлина допълва: “Обичаме защото призракът на смъртта интензифицира желанието и разгръща една любов, обсебена от края. Обичаме, за да не умрем и защото ще умрем по някакъв начин.”

Снимка: Жулиен Воано – всички права запазени

Специалният гост на изложбата и известен френски критик Пол Арден пише текст, в който споменава за творбите на Воано като “един двузначен свят на баланс между Ерос и Танатос. Изложените от художника женски тела, приготвени за сексуалния празник, извикват идеята за съединяването на човешките същества, там, където други образи изразяват точно обратното – непоправимото разделение между хората.”

Жулиен Воано следва история и история на изкуството, като паралелно се занимава с електронна музика и експериментално кино. Филмът му “34”, вдъхновен от германския експресионизъм, е показван на международните фестивали за късометражно кино в Оберхаузен, Богота, Меделин и Патагония.

В началото на 2000 г. започва серията от колажи въз основа на намерени в книги и списания фотографии, създавайки от тях съвременна мозайка от образи.

По отношение на изложените творби, артистът уточнява: „Избирам изображения, представящи широк спектър от историята на фотографията – артистична, професионална или любителска, без да ме интересуват йерархиите на жанровете. Изборът цели да бъде представителен за фотографската продукция и за най-разпространените й теми като секса и смъртта, едни в действителност неизчерпаеми сюжети.”

Снимка: Жулиен Воано – всички права запазени

Към изложбата Жулиен създава и музика, която да даде допълнителна дълбочина на образите. Експерименталните звуци напомнят вулканични изригвания, където между спазмите на раждането и появата на новата земя се крие унищожителна сила. Двете крайности вървят ръка за ръка, раждаме се от любов, за да умрем и умираме от любов, за да се родим. А животът е всичко между двете.

Тези две силни противоположни емоции, вибриращи в един ансамбъл ни карат да осъзнаем, че колкото различни, толкова и преплитащи са те. Обичаме със същата сила, с която мразим и обратното. Пол сравнява “пост-фотографията” на Жулиен с пиратството и манипулацията, модата, идваща още от дадаизма, а именно фотомонтажа. “Ефектът на пачуърк е очевиден. Бруталните контрасти във всеки един от фотомонтажите на Воано работят директно. Умът и окото, силно провокирани, скитат из така създаденото изображение, търсейки истината, която няма да бъде казана, но чието изригване, ако се случи, ще бъде изключително разтърсващо”, пише още Пол Арден за изложбата.

Серията със сведена до минимум визуална стойност, наброява стотици образи, без намерение за край. Краят е там, където зрителят сам избере, някъде между любовта и смъртта, което е всъщност животът.

*Изложбата на Жулиен Воано “Еротанатос”, курирана от Павлина Кръстева може да се види до 30 април в The fridge, ул. „Генерал Паренсов“ 6Б, София между 19-21ч.. Там може да прочетете и пълното есе на френския куратор, критик, писател и историк на изкуството Пол Арден.

**Изложбата не е подходяща за лица под 18 години