Къде са новите топ модели, беше писал някой? Няма ги Линда, Наоми, Кристи. Фашън иконите на 90-те.

О не, беше отговорил друг. Има ги, само дето са архитекти. Чували сте за тях, чували сте имената им; чували сте, че ги наричат стархитекти.

Новият гост на Иноваторите обаче е само архитект. Не е стархитект. Колко скромно.

Описан с три думи – той е автор, есеист и архитектурен експерт. Витолд Рибчински е и професор в университета в Пенсилвания, но ако потърсите името му в Google най-вероятно ще се натъкнете на скорошно интервю за американска радиостанция, в което твърди, че архитектите звезди (стархитектите) разрушават градовете ни. Рибчински казва, че съвременните изисквания за работа пращат въпросните стархитекти на места по света, които не познават, а в резултат се строят сгради, които са извън контекста на обкръжаващата среда. Професорът не за първи път защитава местния талант за сметка на внесените отвън архитектурни величия. В ранна утрин намери време да си поговори за бъдещето на архитектурата с егоист.

Ако трябва да възложите на някого да направи проект за къщата ви, кой архитект ще изберете и защо?

–     Добър въпрос. От една страна отговорът зависи от мястото – дали става въпрос за къща извън града, къща в града, дали мястото е малко или голямо. Познавам доста архитекти и сигурно ще избера такъв, когото познавам много добре. Не просто да харесвам работата му, но и да се познавам лично с него. Защото строежът на една къща е нещо лично. Много архитекти, които строят къщи, описват себе си и като психоаналитици. Сигурно е така, защото когато си свършил с проекта, вече би трябвало да знаеш достатъчно лични подробности за собственика. За да е успешен такъв проект би трябвало да си достатъчно близко до клиента си.

В допълнение към всичко това изниква и въпроса за финансирането – колко скъпа ще бъде тази къща. Познавам редица архитекти, които са много добри, но те работят предимно по луксозни къщи. Ако приемем, че се случи най-доброто стечение на обстоятелствата – имам перфектното място и достатъчно пари, ще избера един архитект, който се нарича Марк Апълтън. Той работи в Лос Анжелис и принципно създава традиционни къщи, но една от причините да го избера е, че когато завърши дадена къща желае неговото име да бъде забравено. С други думи – къщата става къща на онзи, който живее в нея. Харесва ми това, че отиваш в дадена къща и не мислиш кой е архитект, а кой живее в нея. Освен, разбира се, ако не правя собствената си къща. Веднъж съм бил архитект на къща, в която живея аз.

Има много архитекти, на които се възхищавам, но не бих живял в тяхна къща. Това е все едно да живееш в къща на Франк Лойд Райт. Винаги ще ти напомнят, че това е къщата на Франк Лойд Райт, не е твоята (смее се).

В каква къща живеете сега?

–     В момента живея в една доста стара къща. Много ми харесва, защото в нея има определени интересни архитектурни идеи. Къщата е на 100 години, но е организирана така, както архитектите организират нещата.

От къщите към градовете. Ако сега ви се наложи да изберете друг град, къде ще отидете?

–     Трудно ми е да отговоря, защото има много градове, които харесвам, но не съм сигурен дали бих живял там. Венеция например. Сигурно ще ми стане зле от непрекъснатия поток от туристи. Харесваше ми да живея в Монреал, въпреки че зимата там е сурова. От друга страна това е един компактен град, съвсем не голям за мащабите на Северна Америка. Можеш да ходиш пеша.

В определени периоди от живота всеки се интересува от различни неща, приоритетите за избор на градове са различни. Току-що се връщам от Маями, бях там за уикенда. Тук във Филаделфия е студено през зимата, докато в Маями климатът е отличен. Но от друга страна Маями е град, в който липсва стабилност – непрекъснато нещо се променя, строителна площадка, кранове. Всеки път, когато отида, нещата се променят. Липсва история. Тъкмо построят нещо, а после разрушават друго в съседство. Няма стабилност. Затова може би ми харесва Филаделфия и живея тук в продължение на 20 години. Улицата, на която живея, почти не се е променила през тези 20 години. Почти нищо ново не е построено или стара сграда да е съборена…

Кой трябва да решава кое да се събори и кое не според вас? В България често тече дискусия за събарянето на нещо, особено на паметници.

–     В крайна сметка всичко опира да политиката и решението е политическо. Зависи от актуалната политическа система и обстановка в страната. В една демокрация, поне теоритично, би трябвало да се вземе предвид мнението на мнозинството. Но това пък крие своите рискове, това не е най-добрият начин да се вземе решение. Тук в Америка движението за запазване на определени архитектурни паметници започна преди 50-60 години и в един момент стана много популярно. Повечето градове имат определен тип законодателство в тази посока. Има сгради, които са напълно защитени. Има публични процеси, комисии. Една от причините това движение да стане популярно е, че то се опитваше да съхрани сгради, които хората харесват.

В Северна Америка сградите, които са построени в началото на 20 век, са доста популярни. В повечето случаи те са много красиви, за построяването им са използвани хубави материали. Когато тези сгради са застрашени има сериозна публична акция в тяхна защита.

На противоположно мнение са хората, когато става дума за сгради, построени в средата на миналия век – те са бетонни, съвсем не са красиви за масовия вкус, поради което е трудно тези сгради да бъдат опазени. Много архитекти се опитват да ги запазят, тъй като в някои от случаите са дело на важен архитект или пък се считат за важни в еволюцията на архитектурата, но хората не ги харесват. И това създава доста проблеми. Отговорите стават по-трудни, става дума за сериозен дебат. Дали сградата може да се адаптира към новите изисквания. Една офис сграда може ли да се превърне в жилищна или обратно. И така нататък.

Въпросът тук е и за сгради, които не са непременно красиви, но носят някакви исторически референции.

–     Мисля, че е по-лесно, когато дадена работа е свързана с историческа личност например. Дори популярен човек да е живял в къщата. Така сградата няма архитектурна, но има културна значимост. По-трудно е със сгради, които не притежават тази архитектурна и културна стойност, а и отгоре на всичко не са популярни сред обществото.

Какво мислите за т.нар. стархитекти – в някакъв смисъл те са популярни като холивудски звезди, но навярно тази популярност и свръхангажираност пречи да се вслушват в мнението на хората, не винаги строят сгради в контекста на съответната местност, на заобикалящата ги среда?

–     Мисля, че стархитектите са част от един феномен. Свързвам стархитектите с глобализацията. Трябва да добавим и маркетинговия ефект – хора, които строят жилищни сгради с известни архитекти и винаги използват имената им, за да продават сградата. Това е силата на бранда – всички знаят кой е Франк Гери или Жан Нувел. Мисля, че точно в това е проблема, защото архитектурата става прекалено глобална. 

Наскоро бях интервюиран от полски журналист, тъй като една от книгите ми излезе на полски. И ако отидете във Варшава, една от значимите нови архитектурни постройки е създадена от финладски архитект. Тъкмо си мислиш, че можеш да видиш местна архитектура, която е различна от това, което би видял в друг голям град. А вместо това отново пред теб е работата на същите световни архитекти. Ако дойдете във Филаделфия ще видите, че последните 5-6 големи музеи, концертни зали, сгради, не са направени от архитекти от града, а от чужденци. И така вместо да имаме архитектура от Филаделфия имаме глобална архитектура. Мисля, че в това е проблема. Не мисля, че има решение за това.

Глобализацията е навсякъде. Тя работи отлично за някои архитекти, които печелят от това. Не искам да кажа, че работите на стархитектите са задължително лоши. Това, което губим е местното очарование на градовете. Ако се върнем 100 години и погледнем към големите европейски градове, например Лондон, тогава ще видите основно работите на английски архитекти. Същото важи и за Париж. Но вече не е така. Промяната е много голяма. 

* Проект Иноваторите на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 67 в проект Иноваторите: Витолд Рибчински, архитект

Повече за Innovation Starter тук: