Колебая се дали да започна този текст с ужасяващата гледка на горящия Роберто Бернал. Или с президента, който чрез птичка общува със загиналия сипредшественик. А защо не с bachaqueros, коитопродават марли на черно.Колебая се, защото всички те са парченца от сюрреалистичния, високооктановпъзел на безумието, наречен Венецуела.

Започвам с младата Мирабел. Тя току-що е продала косата си за екстеншъни награницата с Колумбия в конкуренцията на други двеста венецуелки. Срещускъпоценната си стока Мирабел е получила цели 20 долара. Те днес се равняват наедна месечна заплата във Венецуела – държавата с най-големи нефтени залежи всвета, далеч пред Саудитска Арабия. Сега пред гологлавата Мирабел стоят две алтернативи: Ако обмени доларитеси, тя ще може да напълни огромен сак с десетки хиляди местни банкноти, тъйкато Венецуела е в хиперинфлация, която се очаква да достигне 700% до края нагодината. Докато аз пиша тази статия, най-голямата банкнота от 100 венецуелскиболивара се равнява на точно 6 американски цента. Но с огромния си сак с париМирабел няма да може да си купи дори пакет брашно от хранителния магазин вКаракас, тъй като Венецуела е в хуманитарна криза и храната днес там е лукс.Затова Мирабел ще избере втората алтернатива – със своите 20 долара тя ще сикупи брашно, контрабанда от Бразилия или Колумбия, с 1000 процента надценка.Освен ако зад ъгъла не я причака Роберто Бернал.

Роберто Бернал е тантурест, но пък има пистолет. Благодарение на второто епробвал да измъкне 5 долара от случаен минувач. Благодарение на първото сегалежи на улицата с пукната глава. Ежедневие. Около крадеца се суетят мирниграждани на Каракас. Всички те очакват полицията да пристигне. Всъщност невсички. Човек от тълпата се приближава до Роберто. Изглежда, че му подава ръка,за да се изправи, но всъщност щедро го залива с половин литър от най-достъпнатавенецуелска стока – нафтата. И след секунда Роберто пламва. Но горящото му тялоникак не смущава минувачите – спонтанният линч по венецуелските улици отдавнасе е превърнал в „епидемия“. Истинският въпрос е: Къде, по дяволите, са полицаите?

Демонстрант хвърля коктейл Молотов по Националната гвардия по време на антиправителствена демонстрация на 2 март 2014 г., Каракас, Венецуела, Снимка: John Moore/Getty Images

В държавните болници във Венецуела отдавна няма дезинфектанти, антибиотици идори вода. Ако си болен или ранен венецуелец (вторите са повече), единствениятначин да се сдобиеш с болкоуспокояващи са черноборсаджиите, наречени bachaqueros.Те чакат на входа и продават марли стократно по-скъпо от… бензина, разбира се.И няма как някой да им потърси сметка, защото bachaqueros – това са полицаите.Полицията във Венецуела е официално кредитирана от правителството да контролирадържавните болници и дистрибуцията на лекарства! Но това е само единият отговорна въпроса: Защо полицаите във Венецуела не искат да бъдат полицаи?

Ето го и другият: През2015-та във Венецуела са убити 132-ма полицаи. Година по-късно всеки ден едноченге завършва смяната си в моргата. Целта на всички тези покушения е една исъща – оръжията – най-твърдата валута във Венецуала днес. А ако къмоборудването на застреляното ченге принадлежи мотор или полицейска кола,толкова по-добре за malandros – бандитите. Те разполагат схиляди литри бензин, но имат недостиг на автомобили. А мотото на malandros „Crime is king here” обяснява защо да не сиченге във Венецуела е въпрос на оцеляване. Отскоро Венецуела е вторатанай-престъпна държава в света с 90 убити на 100 000 души. За сравнение в Иракна 100 000 души убитите са 8. Ако обаче погледнем официалната статистика на президентството – престъпност във Венецуела не съществува, убийства в странатане се извършват. Тогава резонно идва въпросът: Що за човек управлява тазидържава?

„It’s time for salsaaaaa!” Всеки ден, по обед, известен диджей водисвоето радиопредаване, посветено на латиноамериканска музика от седемдесетте.Между парчетата той крещи екстатично: „Опозиционерите са отвратителни, немислите ли!?“. Този диджей е Николас Мадуро – президентът на Венецуела. Посъщото време, по улиците на Каракас хиляди „грозни“ опозиционери безуспешно се опитват да сформират референдум за свалянето му от власт. А DJ Мадуро, опиянен от горещата салса,намалява за пореден път цената на бензина в ефир и съвсем не мисли зареферендуми. Той мечтае да повтори подвига на любимеца на нацията, Уго Чавес, ида управлява Венецуела поне… до смъртта си. След кончината на ElComandante, през 2013-та,бившият шофьор на автобус Мадуро разкрива на покрусения венецуелски народсвоята окултна тайна: Посредством птичка, той поддържа връзка с Уго Чавес ототвъдното. И строго спазва заповедите на El Comandante, изчуруликани от птичето. С това Мадуро печели изборите категоричнои започва да имитира предшественика си едно към едно. Дори радиопредаването муе реплика на телевизионното шоу – AlóPresidente, където Чавес е одържавявал сгради и предприятия в национален ефир.За разлика от него DJ Мадуро не разполаганито с харизма, нито с подкрепата на военните. Но все пак стиска в лапите си,като жарка салса партньорка, основния коз на Чавес. Проклятието, чиято лепкавадиря съшива зловещата картина на Венецуела днес – петролът.

Николас Мадуро, Снимка: Spencer Platt/Getty Images

През 1976-та година Венецуела национализира огромните си нефтени запаси и встраната настъпва ерата на петролния популизъм. През следващите две десетилетияцентристките правителства щедро споделят печалбите от „черното злато“ с  хищни американски корпорации. Недоволствотоот тази политика ражда El Caracazo– кървав преврат от 89-та,потушен с цената на хиляди жертви. ElCaracazo пък изкарва на сцената бившия превратаджия и затворник Уго Чавес. През 1999-тагодина Чавес печели всенародно одобрение с обещанието да плюе в лицето наамериканците и да върне петрола на народа. И го прави. С парите от нефтенатапромишленост Чавес започва да субсидиравсички останали производства в страната. Хората получават храни, лекарства ивсякакви услуги на цени, многократно под себестойността им. Държаватаобезпечава производителите с петролните долари, но не им позволява да растат итака всъщност бавно ги убива. И макар петролният популизъм да печели на Чавесчетири последователни президентски кампании и още толкова референдуми, следсмъртта си през 2013-та той оставя една съсипана икономика, увиснала нанефтената примка. Три години по-късно в хранителните магазини във Венецуела можеда се намери най-често нишесте. Днес президентът нямас какво да субсидира хранителната промишленост. Правителството не дава достъпдо житните запаси на частните производители, обвинявайки ги в американсковлияние, но в същото време продава нефта си на САЩ. Петролните долари обачестигат единствено за обслужването на огромния външен дълг на Венецуела къмКитай. Отчаяният ход на Мадуро, да емитира банкноти от 20 000 боливара, според специалистите няма да тушира хиперинфлацията.Венецуела ще фалира сред кръв, болести и мизерия, може би още преди Коледа.

Но дори на дъното на този екзистенциален пъкъл, местнитежители срещат една позната утеха. Точно така – петролът. Литър бензин във Венецуела днес струва 0,01 долара.Най-евтиният петрол на света – това е рожденото право на всеки венецуелец,завещано му от Уго Чавес, чиито очи все още гледат от сгради и билбордове. Единцент – това е стойността на петролнияпопулизъм, държащ Венецуела десетилетия наред в психотропно опиянение. Това еступорът на световния популизъм, страхуващ се от новото, танцуващ безкрайнатаси салса в тресавището на познатото. Това е коледният подарък на Венецуела за света – нейната разруха като възможен сценарий завсички ни. Това е проклятието на петрола.