В края на ноември тази година в София се случи нещо изключително значимо за съвременното изкуство в България –а именно посещението на белгийския колекционери Ален Серве по покана на галерияSARIEVContemporary. Визитата муимаше за цел да го запознае със сцената за съвременно изкуство в страната, даго срещне с художници, куратори и колекционери и да му представи някои отнай-значимите музеи, галерии и институции. Това посещение, макар и с по-скорочастен характер, беше важно, защото колекционери от този ранг и с този опитпо-скоро могат да се срещнат на Арт Базел или The Armory Show от колкото в странакато България, която далеч не е от най-горещите точки на картата за съвременноизкуство. (Между другото, той е в бордовете и на двата панаира).

Престижният сайт ArtnetNews го определя като една от 100-те най-влиятелни личности всъвременното изкуство в световен мащаб за миналата година. Пътят му започва отУолстрийт, където работи като инвестиционен банкер. Преди над 10 години сеувлича по колекционирането на съвременно изкуство, което се превръща в неговастраст и в което влага огромна енергия и подходите си за наблюдаване ианализиране на света, придобити от опита му на банкер. Има впечатляващаколекция, основана върху неговото неспиращо любопитство, отвореност и страстнотърсене на нови идеи. Колекционирането е начин на живот, споделя самият той.

По време на посещениетоси в България той изнесе и публична лекция за колекционирането, част отпоредицата Форум Колекционери и образователната платформа Въведение всъвременното изкуство на фондация Отворени изкуства и галерия SARIEVContemporary. Лекцията се проведе на 26 ноември в СГХГ пред публика от над 120 души всъботния следобед (видео – по-долу).

Имахме страхотната възможност даразговаряме с Ален Серве, който сподели с нас още някои свои мисли заколекционирането като цяло, но най-вече са своя личен подход и търсения, кактои за впечатленията си от България.

Нека да започнем от самото начало – какво е да колекционираш изкуство(днес)? Мисля си за вашата статия в SFAG от 2014 г., която е едно задълбочено изследване на темата, в което същоотправяте и критики към настоящата ситуация на пазара и неговото функциониране.Нещо променило ли се е от 2014 г. насам?
Моята тема е колекционирането насъвременно изкуство, което е много различно от колекционирането на модерно илиантично изкуство. Причината е, че съвременното изкуство създава предпоставка засвързване и разбиране на света, който е около нас,преди да се ангажира с включване в онова изкуство, което е вунисон с времето и мястото.

Колекционирането на съвременноизкуство преди беше много езотерична и маргинална страст. Това драстично сепромени в последните 10 години, защото това „хоби“ стана почти модно катосоциален стейтмънти още по-рисково като инвестиция.

Все още се намираме в динамиката,описана в статията от 2014, но след големия бум през 2002-2011 г. еко-систематаима нужда от консолидация, не само по отношение на цените, но също налегалната, организационна и технологична инфраструктура.

Мейнстриймпазарът се държи до голяма степен като индустрията в луксозни стоки, в коятоедна мода успява за сметка на друга мода. Днес е модно да се обръщаш къмминалото за преоткриване на автори, което се наложи след сериозно преосмислянена спекулативната мода на младите и изгряващи автори.

Художниците Гилбърт и Джордж, които също присъстват и във вашата колекция,казва „Да бъдем с изкуството е всичко, което искаме…“. В този смисъл, виекак сте с изкуството?

Изкуството за мене повече начин на живот отколкото натрупване на обекти. То включва любопитство, задаване на въпроси, отвореност,изненади, ангажимент, споделяне и т.н. – съвсем точно като е при Гилбърт иДжордж, което е и причината те са заемат толкова важно място в моята колекция.

Какъв е животът на едно произведение на изкуството след като стане част от частна колекция? Колекционирането е и инвестиция, но както е необходимо да сезнае след закупуването, за да може тя да се капитализира?
Преди да се „посветя“ на определена творба, се питам далиима шанс хората да чакат за да я зърнат след 30 години. Това е изкуството,което имам интерес да запазя.

Това често предполага, че художникът повече от отделнататворба има значение за социо-политически-икономическия контекст, в който есъздадена. Това означава, че при избора като критерий художникът е по-важен отколкото самата работа.

Така че първо обръщам внимание на този въпрос и тогавагледам цената – не за да направя добра инвестиция, а за да избегна това дапилея парите, които принадлежат и на моето семейство. Искам те да бъдатобезпечени и след смъртта ми дори да нямат желание да запазят това изкуство.

Поради многопричини съм твърдо убеден, че не можем да говорим за изкуството като „актив“, вкойто може да инвестира всеки. Тези,които се опитват да докажат противното, са опасни лъжци.

Но парадоксално, когато някой приложи правилата, коитоспоменах и когато този някой има окото и духа да се ангажира с това изкуство,могат да има и много добра възвръщаемост.

Що за човек е галеристът днес? Дилър? Бизнесмен? Визионер?
До преди няколко години беше достатъчно галеристът да евизионер, близък до творците на неговото време. В последните 10 години това еабсолютно неефикасно, ако не е съпроводен от бизнес нюх, умело преговаряне,вземане на умерени рискове и изграждане на дълбока мрежа от контакти във всичкипосоки.

Това е и причината много талантливи галеристи-визионери вмомента се отказват от играта, която за тях започва да напомня все повече нa луда надпревара, която доскоро са възприемали като част от “външния” свят.

Вие сте в бордовете на панаирите ArtBasel иTheArmoryShow. Какво са панирите днес, каква е ролята им всъвременното изкуство? Можете ли да посочите определени тенденции за тяхнотобъдещо развитие и роля?
Арт панаирите са перфектното средство за постояннозаетото, нямащо никакво време, търсещ социален блясък социално животно, каквотое новият купувач/колекционер на съвременно изкуство в своя интерес запридобиване на творби. 

Панаирите са също и ответът на галериите към събитийноориентирания успех на купуването по търгове. Всъщност, само добреорганизираните панаири карат купувачите да усещат натиск за вземане на решениетоза покупна директно на момента.

Пазарът на съвременното изкуство е може би като всеки друг пазар – товаозначава, че е зависим и много чувствителен към всички глобални феномени. Коиса най-важните политически и социални събития, които в последно време сеотразиха на арт пазара?
Глобализацията, която разшири полетона интерес от няколко световни градове към почти всички кътчета на планетата.Концентрацията на богатство, която позволи да се появят нови купувачи наизкуство наред с високоплатежните купувачи на недвижимо имущество, коли, яхти,бижута, вино, марки, бейзболни картички и др. Но освен това съвременното изкуство има и много силен социаленкомпонент, чрез който парите могат да ти купят и много, много приятели.

Представете ни колекцията си – какво колекционирате, работи на кои авторипритежавате?
Накратко бих казал, че аз колекционирам идеи – които са изразени от художниците, чрезтяхната работа.

Харесва ми да вярвам, че художници създават думи, адумите винаги имат различни значения според контекста. Вероятен контекст саколекцията на колекционера, както и музейната изложба, които аз вярвам правятизреченията от думите (разбира се от своята си гледна точка).

Странно ми е да посочвам имена, защото бих искал да гипознавате, а тогава ще сведем разговора само до добре познатите големи имена.Но тогава пък става малко ексхибиционистко и омаловажаващо, защото някои отхудожниците, които не са толкова известни, развиха в колекцията ми  много важни идеи.

Ето и два примера:

Suicide bomber by Robert Kunec

Contemporary Beast by Renato Garza Cervera

Какво ви кара да колекционирате изкуство? Какво ви кара за купите една нова работа – следвате ли определена стратегия, работите ли с консултанти или епо-скоро на ниво емоция и страст?
Идеите са движещата сила на една колекция. И, разбира се,след като колекцията е дело на колекционера, тези идеи резонират в самия него. Да, в най-добрия случай колекцията отразявъзгледите за света на колекционера.

Същото е и при мен. Има идейни линии, които меинтересуват. Държа на това да не бъде само една-единствена идея или стил исантимент, защото ценя разнообразието на живота, което те води от сълзи досмях, от любов до омраза, от първични инстинкти до мъдрост, от болка до екстаз.

Убеден съм, че колекцията ТРЯБВА да бъде лично начинание.Затова ролята на съветниците трябва да бъде ограничена до това да спестяватвреме на колекционера или да дадат първоначално ключове за изграждане наколекция. Но е от основно значение колекционерът сам да изследва, да задававъпроси, да гледа, да преценя и решава. Що се отнася до мен, да оставиш някойда изгражда колекцията ти, е като да живееш в чужда къща.

Едно последно нещо, което човек трябва да се научи даизбягва, е това да „колекционира себе си“, което означа да колекционирате самовашия собствен образ. Например ако харесвате само черно-бяло или само живопис, или столове, или черепи, или голота. Преди всичко, става скучно за другите, аскоро ще доскучае и на вас.

На каква стойност се оценява колекцията ви?
Това не е ваша работа и какво бипроменило, ако ви кажа, че е 10 000 евро или 20 милиона евро? Това повече ли щеви впечатли? Ще ви накара ли да повярвате, че колекцията е по-добра илипо-лоша, по-малко или повече интересна? Качеството и релевантността на изкуствотоняма общо с парите, което и историята на изкуството е доказвала многократно.

Да, изкуството има нужда от пари, зада съществува, защото художниците имат нужда да се хранят, спят или работят. Замен е предизвикателство да подпомагам художниците, като купувам изкуство.

Но трябва да се съсредоточите върху изкуството и идеитезад него без значение колко струва.

Стойността наизкуството винаги е имала общо с митологизирането, а митовете се изменят многос времето.

Как откривате и купувате изкуство? В галерии и на арт панаири илипредпочитате личния контакт по време на студио визити? Намирате ли работионлайн чрез специализираните платформи и социални медии?
Оглеждам се за изкуство където и дае, но го купувам където сметна че е най-добре.

В този смисъл ще се съгласите с мен,че изкуството изглежда най-добре в правилния контекст и среда, създадена отмузеите и на биеналета. Може да изглежда страхотно и в галерии. Едва ли някойще оспори, че рядко изглежда страхотно на панаири, защото те приличат повече намолове. Така че аз купувам на тези места и в този ред.

Имам възможността да гледам многоизкуство на живо, затова в момента не го правя онлайн.

За хора, които нямат много време и възможност да пътуват, интернет е добравъзможност да открият изкуство, но аз настойчиво препоръчвам НИКОГА да некупувате изкуство без да сте го „преживели“ на живо. За мен това би било като да срещнеш жена си за първи път пред олтара.

Вие сте много активен в социалните мрежи, имате над 4000 последователи в туитър. Кои са художниците, галериите, кураторите или институциите, коитоследвате и от които се информирате за най-новото в света на изкуството?
В туитър е лесно да се види когоследя и ретуитвам редовно. Заповядайте и вижте.

Но бих казал, че в дневната мирутина влиза четенето на медии като NYtimes, Guardian, Artnews, Artsy, Artnet, Hyperallergic. Но това е само основата. Има много добри източници на информация.                                          

Какви са впечатленията ви от България и местната сцена?
Моите впечатления са,разбира се, много предварителни, така да се каже, защото това беше първото мипосещение в България и колкото и интензивна програма да ми бяха направили отSARIEVContemporary, имах все пак само 4 дни.

Като цяло, впечатлениятами са сходни  с много прецизния обзор набългарската арт сцена, който прочетох в края на престоя ми в България – публикацията към проекта Фокус: България на панаира ViennaContemporary 2015. Задължителночетиво.

Рядко съм срещал толковатесен интерес към съвременното изкуство. Може би обяснението е във все ощеограничените финансови възможности в България, но също и в историята на дългигодини централизиран контрол на културата. Въпреки екстремно малките мащаби набългарската сцена, срещнах много силен ентусиазъм и динамика в тази съвсеммалка група от художници, колекционери, куратори и представители на независимиорганизации.

Видях добро качественоизкуство спрямо западните стандарти, но е жалко, че ситуацията на съвременнотоизкуство в България е толкова трудна, че тези хора трябва да прекарат част илицелия си живот в чужбина.

Това е един пороченкръг. За да се промени трябва да се започне от създаването на съзнание впубличните институции за това колко е важно съвременното изкуство заидентичността на една страна. България има належащата нужда музеите да започнатда представят български автори, но също и да отворят България към изкуство отчужбина.

Българската конституцияот 1879 се е базирала върху белгийския модел. Аз бих препоръчал днес да се вземепример от динамичния белгийски модел за развитие и представяне на съвременнотоизкуство.

Истински се насладих напървото си посещение и искам да благодаря на всички, с които се срещнах, затоплото посрещане и интереса им към това, което имах да споделя с тях.


On collecting ideas with Alain Servais

The Belgium collectortalking about the art market and collecting as a way of living

Itis always hard to start talking on collecting contemporary art in Bulgaria. Itis actually hard to talk about contemporary art in general and collecting isalmost an impossible topic. It is just the fact, that here you still need toexplain, really to explain a lot, almost to start from the beginning. Or yourisk to exclude the audience and to address only a very small group of peopleworking and being interested in it. The concept of “art market” and in generalof selling art is still very young in Bulgaria and people (not only the generalaudience, but many professionals as well) still need to adopt the idea that for27 years now we are living in a globalized world in which art is not producedand distributed for and by the state.

Anyways,the fact is that things are moving. More or less. We still cannot talk of a“normal” art market in Bulgaria or of understanding the general concept of“buying art”, but we can at least put it on the table. Let’s talk aboutcollecting contemporary art.

Who buys art and why?Is the art market a market like any other?

SarievContemporary and the Open Arts Foundation are looking for answers to thesequestions with their joint initiative Collectors’ Forum including lectures inthe context of the educational platform Introduction to Contemporary Art. Thisyear they invited Belgian collector Alain Servais to give a public lecture oncollecting.

Somedays ago I listened to a conversation between two prominent Bulgariancontemporary artists, both very experienced on the international art scene.They were talking about Alain Servais’ lecture which took place on 26 November.They were heatedly discussing how important it was, because of his generosityto share so much of views on collecting and the art market and about hispersonal collection of hundreds of works. The event was of big significance forcreating awareness about collecting contemporary art in Bulgaria. So, sorry tosay it, but you lost a lot if you were not among the audience at the lecture… 

Wehad the great opportunity to talk with Alain Servais who shared with us somethoughts about collecting art and his personal approach to collecting.

Alainis an investment banker who has worked on Wall Street, a person who knows a lotboth about art and about the market. He has a significant collection which he started?as a result of his curiosity, open-mindness and passionate search for ideas. Collectingcontemporary is a way of living, he says.

To start from thevery beginning – what is collecting (today)? I am thinking about your article inSFAQ from 2014 which is a detailed study on the topic in which you also shareyour criticism of the current situation. Did something change since then?
– I amtalking about collecting contemporary art which is very different thancollecting modern or ancient art because it implies to connect and try tounderstand the world which is around us before trying to get involvedwith the art in tune with this time and place. 

Collectingcontemporary art used to be a very esoteric and marginal passion. It changeddramatically in the last 10 years because this “hobby” has become almostfashionable as a social statement and also very dangerously as aninvestment. 

We arestill in the dynamic described in the 2014 article but after the runaway boomin the years 2002-2011 the ecosystem is in need of consolidation, not only interms of prices but also in terms of legal, organizational and technologicalinfrastructure. 

The mainstream art market behaves very muchlike the luxury goods industry with fashion succeeding to other fashion. Thetrend today is to look to the past towards re-discovered artists after the seriouscorrection in the speculative fashion towards emerging artists. 

Artists Gilbert andGeorge, who are also represented in your collection, say “To be with art is allwe ask…”. In this sense, how are you with art?

Art is for me more a way of living than anaccumulation of objects. 

– Itinvolves curiosity, questioning, open-mindedness, surprise, awe, sharing,etc. exactly in line with the art of Gilbert&George which is why they havea prominent place in the collection 

What is the life ofan artwork after it becomes part of a private collection? Collecting is also aninvestment, but what is next after buying an artwork in order to capitalizethis investment?
– As faras I am concerned one of the key questions I am asking myself before committingto a work of art is whether it stands a chance, in my opinion, to have peoplewanting to look at it in 30 years time. This is the art I am interested inpreserving. 

Itoften implies that the artist more than the individual work of art hasrelevance in the socio-politico-economic context it is developed in. 

Itmeans that the artist is more important than the work of art in the selectioncriteria. 

So Ilook at this question first and then I look at the price, not to make aprofitable investment but to avoid wasting the money which also belongs to myfamily. I want them to be able to recover something when I die and if they arenot interested in preserving this art anymore. 

I am firmly convinced for many reasons we candiscuss that art is not an “asset class” to invest in by anyone.Those trying to make people believe that are dangerous liars. 

Butparadoxically when one applies the rules I describe above and one has thetwisted eye and spirit to engage with this art it can generate very comfortablereturns. 

What kind of a personis the gallerist today? A dealer? A businessman? A visionary?
– A fewyears ago it was enough for a gallerist to be a visionary most often closelyconnected to the creators of his/her time. In the last 10 years it isabsolutely insufficient if not accompanied by business acumen, smart dealing,measured risk taking and deep network building in all directions. 

This iswhy many talented visionary gallerists are currently quitting the game whichthey perceive as more and more like the rat race they thought was reserved tothe “outside” world. 

You are on the boardsof Art Basel and The Armory Show. What are art fairs today, what is their rolefor contemporary art? Do you see any tendencies for their future developmentand role for art?
– Artfairs are the perfect vehicle for the busy time-limited glamour-seeking socialanimal which the new contemporary art buyer/collector is today in his interestfor acquiring art. 

It isalso the galleries’ answer to the event-driven success of buying at auction.Indeed, only in well organized art fairs do the buyers feel the pressure totake buying decisions hic et nunc. 

The contemporary artmarket is a market like any other – that means interconnected and verysensitive to all global phenomena. What have been the most important politicaland social events that influenced the art market recently?
– Theglobalization which expanded the interest from a few world cities to almostevery corners of the planet. 

Theconcentration of wealth which allowed the development of new buyers of artalong high-level real estate, cars, yachts, jewelry, wine, stamps, baseballcards, etc. but in addition to them contemporaryart has a strong social component where money also buys you many manyfriends. 

Introduce us to yourcollection – what do you collect, which artists do you have?
– I wouldsay in one word that I am collectingideas, those expressed by the artists through their works. 

I liketo believe that artists create a word and like many words it can have manydifferent meanings in different contexts. The collection like a museumexhibition is one of those context and I believe that if the artist creates aword, the collector or the museum creates a sentence from their own point ofview. 

Givingyou names is awkward because it would only make sense if you know those nameswhich would lead me to focus on the “big” names. But then it becomesexhibitionist and reductive because some artists you don’t know have developedin the collection very strong ideas. 

What is your drivingforce for collecting? What makes you buy a new artwork – do you follow a strictstrategy, do you work with consultants or is itat the level of emotion andpassion?
– Ideasare the driving forces of the collection. And as the collection is of coursethe creation of the collector those ideas have a particular resonance forhim/her. Yes, a collection is in the bestcases the world’s view of the collector. 

It isthe same here. There are lines of ideas which interest me. I insist that it isnot one single idea or style or sentiment because I value the diversity of lifewhich moves you from tears to laughters, love to hate, raw instincts to wisdomor pain to ecstasy. 

I am convinced that a collection MUST be apersonal endeavor.Therefore, the advisors or others should have the limited of saving time orinitially giving the keys to collection building. But it is essential that thecollector himself studies, questions, sees, judges and decides  as for me, it doesn’t make more sense to letsomeone build your collection than live in someone else’s house. 

Onelast thing to learn to avoid is “to collect oneself”which means makethe collection to your image if you like black or white or paintings or chairsor skulls or nudity.

Itis boring to the others, first of all, when sharing is one of the greatpleasure of collecting ,and very soon to you too. 

What is the estimatevalue of your collection?
– Thisis none of your business and what would it change for you if it was 10000€ or20 millions€?

Wouldit impress you more? Would it make you believe that the collection is better orworst, more or less interesting?
– Thequality and relevance of the art has nothing to do with money as art historyhas shown so often. 

Yes,art needs money to exist as artists must eat, sleep or work and it is mychallenge to raise the money to support this art by acquiring it. 

But youshould focus on the art and the ideas behind it without being influenced by howmuch it costs. 

Art value has alwaysto do with myth-making and myths change a lot through time. 

How do you find andbuy art? At galleries and art fairs or you appreciate the personal contactduring studio visits? Do you find artworks online through professional sites orsocial media?
– I lookfor art wherever it is and acquire it where I believe it is the best. 

In thatcontext you will agree with me that art looks the best in the right context andenvironment catered by museums or biennials. It also can look great ingalleries. We all agree that it rarely looks great on art fairs when they looklike art shopping malls. 

Therefore,I tend to acquire art in this descending orders of location. 

I havethe chance to see a lot of art in real, so at this moment I don’t look at it alot online. 

For people with less time and ability totravel online can be a good discovery but I would strongly recommend NEVER tobuy a work of art without having experienced it in real. For me it would belike discovering your wife at the church’s altar!

You are very activein social media, you have almost 4000 followers on Twitter. Who are theartists, galleries, curators or institutions you follow to keep you updatedwith the news in the art world?
– OnTwitter it is easy to see who I am following or tweeting or re-tweetingregularly. Help yourself. 

ButI would say that my daily routine makes me read the major influential outletslike NY times, Guardian, Artnews,Artsy, Artnet, Hyperallergic. But this is thetrunk. There is good information from many sources. 

Heis also very active in social media, so don’t forget to follow him on Twitterif you want to find out more and keep updated.

What are you impressionsof Bulgaria and the local art scene?
– My impressions are ofcourse very preliminary because it is my first visit to Bulgaria and i had only 4days despite the very dense program SarievGallery organized for me.

Nevertheless, myimpressions are meeting the very precise review of the Bulgarian art scene i readat the end of my trip in this must-readsupplement at the occasion of theBulgarian focus in ViennaContemporary 2015. 

I hardly ever haveencountered such a narrow interest in Contemporary art. It is probably explained byBulgaria’s still modest wealth but also by those many years under a centralizedcontrol of Culture.

Despite theextreme small size of the Bulgarian art scene, i haveencountered very strong entusiasm and dynamism by this small group ofindividuals involved from artists, to collectors, curators and non-profits.

I have seen goodquality art up to the Western standards but it is sad that the current situationof Contemporary Art is Bulgaria is so difficult that those individuals all have tothink about spending part or whole of their lives abroad

It is a vicious circleand a virtuous circle needs to start from increased awareness by public authoritiesof the importance of Contemporary Art in the definition of a country’s identity.Bulgaria needs decent museums urgently to start with to show Bulgarian Artists butalso open up Bulgaria to art from abroad.

TheBulgarian Constitution of 1879 was based on the Belgian model. I would stronglyrecommend today to look at the dynamic Belgian model for developing andexhibiting Contemporary Art.

Never the less I really enjoyed my first visit and would like to thank all I met for the warmthof the welcome and their very interest in what I have to share.