Ако напоследък смело планирате раждането на наследник или пък появата му е вече факт, стискампалци да сте от разумния и особено спестовен тип семейства, които вече иматоткрита банкова сметка за образованието на безценното си отроче. Ако неразполагате с такава, то тогава вие навярно сте едни щастливи хипи бунтари, накоито не им пука за общественото мнение. А то напоследък не прощава своеволиетодетето ви да не учи корейски като втори език в детската градина или пък да нетренира конна езда. Изобщо, като става въпрос за децата ни, само най-доброто,нали? Трайно забравете за плебейските общински ясли и градини.

Лошото е, че презпоследните години, колкото и саможертви да правите в името на любимия малчуган,изискванията към децата и особено към тяхното образование, стават всепо-недостижими. Колкото и вече да е клише ретро темата и сравненията със соца,преди беше достатъчно да посещаваш кварталната детска градина и началноучилище, а баба ти да маже филии с лютеница през междучасията, докато играешнародна топка. След това се водеше за престижно да влезеш в някоя профилиранагимназия, я езикова, я математическа, и междувременно безгрижно да мъдришнакъде да поемеш в тоя живот.

А какво ставаднес? Тенденциите клонят от едва доловимо до напълно неизживяно детство. Разбира се, научаванетона английски език дори не се коментира, защото той трябва да бъде овладян най-късно в детската градина. Но некатова е най-малката грижа, защото голяма част от българския така или иначе сбързи темпове изчезва, в полза на това да бъдеш вери куул, иф ю ноу уот аймийн. Следващата стъпка е да се насочите към избор на втори чужд език, запредпочитане още в яслата. Важно е изборът да падне върху някой от редкитеезици като китайски, японски и арабски,но все пак трябва да бъдете нащрек, когато детето ви запее детска арабскапесничка на някое оживено място. Винаги съществува и рискът след годиниполиглотските умения на отрочето ви да бъдат преобладаващо търсени от колцентър. Не че в това има нещо лошо,но нека си го кажем направо – вие сте като всички останали родители. Вашетодете е много по-надарено от заобикалящите го, а и солидните ви инвестиции вобразование предполагат една по-добра бъдеща реализация от тази на телефонист сплаващо работно време.

Инвестициите,които се изискват от вас наистина не са малко. Стартирате с месечна такса,която може да гравитира в порядъка на 600-1000 лв. В тази сума не присъстватранспорта на детето до и от учебното заведение, но и това може да се уредисрещу съответната сума. Това ще спести на отрудената ви персона ужасно многобързане, нерви и всевъзможни лъжи пред шефа, за да успеете да вземете малчуганаси в 17.30 от другия край на града. Казвам края на града, защото тенденциитеднес диктуват вашата детска градина или ясла да се намира в покрайнините, такаче да поддържа 11 декара двор с овощна градина, лозя и ферма. Там децатаоткриват връзката си с природата, възстанoвяват вътрешния си мир и хармония,стават дзен и какво ли още не. Естествено, има и занятия по йога.

Освен с йога,вашето дете най-вероятно ще се занимава с редица други допълнителни активности.Сред дългия списък от спортове присъстват карате, таекуондо, плуване, хокей,ски, балет и аеробика. За да сте сигурни, че няма да пропуснете някоянепробудена все още дарба, ще трябва да запишете детето си и на плеяда отмузикални инструменти, рисуване, театър, иконопис и астрономия. Курсът по първапомощ също е доста атрактивен.

Когато говорим запърви стъпки в образователната система, нека минем набързо и преззадължителната програма на обучение. Тя може да включва български език,литература, забавна математика (доколкото това е възможно), природознание,чужди езици и много други. Може да предположите, че учебната програма на всякаясла и детска градина е абсолютно уникална, несравнима с нищо останало иизползва методи и подходи на прочути специалисти, чиито имена не сте чували дотози момент. За да не ви затормозявам, ще спомена само двете големи педагогичнишколи, които сигурно все пак познавате – това са Монтесори и Валдорф. Тезалагат на строго индивидуален подход към всяко дете, използване на сетивниматериали, изразяване на мисли и емоции, изграждане на мнение исамостоятелност. Все неща, които звучат гръмко и приятно, но пък все ощелипсват конкретни доказателства за успеха на тези школи, които явно вече сеподреждат наред с тези на Фройд и Юнг.

Тръгвайки по пътяна частното образование, несъмнено ще останете доволни от добавената стойност,която то предлага. Особено ако вече сте се сблъскали с особеностите наобщинските ясли и детски градини. Дори и да не сте, сигурно сте имали срещи стрепетите на родители, които трескаво събират точки за място в кварталнатаградина и често са готови да се разведат, за да получат допълнителна точка за„дете на самотен родител“. Междувременно, в света на частното образованиедетето ви ще носи спретната униформа, ще бъде обгрижвано от  усмихнати хора, вместо мустакати лелки, адежурните бацилоносители ще бъдат спирани на вратата и тихо изпращани обратновкъщи. С малко късмет пък наследникът ви ще отпътува на лагер през лятото и щеостави изстрадалата ви душа да пие спокойно и неуморно в някой морски бар.

Ако желанието вие детето да отсъства малко повече от вкъщи, вие несъмнено трябва да продължитегимназиалното му образование, избирайки някое нашумяло пансионно училище.Най-хитовите са тези в Швейцария, но имайте предвид, че някои от самитепансиони се класифицират като такива „за милиардери“. Разбира се, има истопроцентови стипендии, в случай че вашият малчуган е гениален и с ненадминатилидерски умения, тоест, обича да командва и да му се ходи по гайдата. 

За да изберетеили не пансионното училище, обаче, парите далеч не са решаващият довод. Замного от родителите отделянето на един тийнейджър от зоркото им око, енеподозирана драма. Вярно е, че ако детето ви е срамежливо и не много социално,изцяло нова среда и култура, не са най-добрият избор. В общия случай, обаче, щедадете на своя разглезен пубер завидно елитно образование, което почти сигурноще го дисциплинира много повече, отколкото вие сте способни. Според историитепансионите имат собствени правилници, които се спазват по-стриктно отконституцията. Учителите живеят заедно с учениците в кампуса на пансиона, такаче забравете за търкалящи се по улицата пияни тийнейджъри. В някои от тезиучилища на родителите не се позволява да пращат пари и всякакви джунджурии надецата си, там те живеят на определена издръжка. Всеки сам контролира бюджетаси, така че да преживее месеца с него. Представете си сега каква контрабанднамрежа щяхме да изградим, ако имаше пансион на българска територия, а? Освентова, на територията на кампусите има изградени спортни съоръжения и зали засъбития, вместо чалга халета и съмнителни бургери, характерни за Студентскиград. Примерно казвам.

Всъщност, каквотои да си говорим, най-добрата реклама за частното образование е държавнотобезхаберие. Образователната ни система накара и най-големите оптимисти да не ѝдоверят децата си, а работещите в сферата са толкова недоволни от заплащането,че откровено мразят и вас, и потомството ви. На всички е ясно, че ще е чисткъсмет едно дете да премине през хаоса на държавното образование и действителнода научи нещо полезно. Нашумелите истории за бой от и над учители, както иразнообразни ученически порно клипове, правят страха от кварталните учебнизаведения твърде обоснован. Така, изборът на частно образование става по-скороединствено решение, колкото и напудрени да са тези учебни заведения, споредкоито е нормално 2-годишното ви дете даговори, и то за мантри и чакри. На вас остава да събирате пари и да се надяватебъдещият милиардер, когото отглеждате, да ви се отблагодари, щом порасне.