Преди година модната индустрия силно ни изненада, след като редица големи дизайнери предпочетоха възрастните жени залица на марките си. Не говорим за супермоделите малко над  30, а за жени от 50 до 80 години. Медиитепобързаха да направят изводи, че ейджизмът в модата е победен и най-накраяиндивидуалността взе надмощие над младостта.

Година по-късно обаче Céline смени 80-годишната писателка Джоан Дидион с 22-годишният модел Вера Ван Ерп. Мястото на 56-годишната Mадона в рекламната кампания на Versace зае 21-годишната Джиджи Хадид. Карл Лагерфелд избра за лице на Chanel 16-годишната Лили-Роуз Деп,а 13-годишната дъщеря на Кейт Мос се появи на корицата на списание Vogue.Това с голяма вероятност ще ѝ донеседоговор с някой голям фешън бранд.


И какво беше това? Две крачки назад след плаха крачка напред? Реалнопогледнато, това не е съвсем така. Маркетинговите екипи на големите брандовеработят на принципа – “за всички по малко”. Аудиторията е толкова многолика, чеединственият начин да не потънеш в огромния поток от информация, е да предложишмножество варианти и да не спираш на типажа – “млада, висока и слаба бялажена”. Да, супермоделът Кендъл Дженър представя роклята на Chanel по време наседмицата на високата мода в Париж, но за Оскарите Лагерфелд облича55-годишната актриса Джулиана Мур със същия тоалет.

Този подход е още едно доказателство, че на първо място модата е историяза печалба, а след това за социална позиция. По този въпрос най-честно сеизказа Миучия Прада. Тя открито призна, че няма смелостта да кани възрастнимодели.

Живеем в епохата на промените, но не трябва да очакваме, че те ще сеслучат веднага, след като няколко бранда едновременно са се сетили за наличиетона бръчки и бели коси. Също така, е уместно да споменем, че зрелите жени врекламите на премиум брандовете приличат на обикновени възрастни жени толкова,колкото и ние приличаме на млади дългокраки манекенки. Не говорим за изключенияот правилото, разбира се. Зрелите жени в рекламата нямат пигментация на кожатаили проблеми с гръбнака. Обратно – те са красиви слаби жени, които изглеждатпотресаващо за възрастта си.

По-адекватно е да говорим за маркетинговата сила на отделните личности,независимо от възрастта им, отколкото за масово променяне на стандартите накрасотата в модата. Силен пример за това е рекламната кампания на Dolce &Gabbana,посветена на 81-годишната София Лорен. Бръчките и белите коси не могат дапопречат на харизмата и успеха на актрисата, образът ѝ ще се продава ииталианските дизайнери са наясно с това.

Дизайнерите разбират, че модата като част от масовата култура иреалността, в която живеем, определено е включена в световната борба свъзрастова дискриминация. Но е глупаво да твърдим, че сме в нова ера накрасотата, след като няколко марки са привлекли красиви зрели жени. Засега смев началото на промените.