Дори анализаторите, специалисти по вътрешнополитическите процеси в Турция, останаха изненадани от опита за военен преврат в петък. При все осезаематаполяризация между поддръжници и подкрепящи ислямистките и автократични елементив управлението на Ердоган, винаги е бил безспорен факт неговият гражданскиконтрол над армията. Ето защо подобен преврат не е бил прогнозиран до момента.

А какво всъщност се случи?

От наличните данни можем да кажем, че превратът е проведен от групавоенноначалници на средно йерархично ниво, не е особено добре планиран иорганизиран, което го обрече на очакван неуспех.

Зад опита за преврат стоят т.нар Гюленисти и Кемалисти. Гюленистите сабивши поддръжници на Ердоган, които през 2010-2011 го изоставиха поради шумниобвинения в корупция. Добре известно е, че те имаха влияние над турската армия,но най-силните им позиции бяха преди всичко в полицейската иправораздавателната институции. През последните години Ердоган предвидливозапочна да ги изтласква от полицията.

Кемалистите от своя страна са националисти, привърженици на гражданскиямодел на управление на Турция и едни от най-яростните и политически изявенипротивници на Ердоган.

Защо превратът не успя?

Историческата справка показва, че през последните десетилетия армията вТурция винаги е действала единно и организирано. Тя успешно контролираше медии,държавни институции, политици и ефективно вкара премиера в затвора.

Докато при петъчните действия стана ясно, че главнокомандващите на армиятане подкрепят преврата и армията в никакъв случай не е единна. Превратаджиитеподозрително неглижираха информационното оръжие. В хаоса се видя, че Ердоган несамо не бе заловен, но и имаше силно медийно присъствие и успя да мобилизира иизведе на улицата хиляди граждани в своя подкрепа.

Станахме свидетели не на контрол иорганизация, а на смут и гражданска война на армия срещу полиция и мирнонаселение. Както през лятото на 1991 г. когато пучистите не посмяха даизползват оръжие, така и снощи армията и опозицията от главно действащо лицедоброволно отстъпиха и приеха мястото на зрител.

А цената на “политическия театър” платиха онези 290 убити, 1 440 ранени инад 6 000 арестувани (по официална информация).

В какво опитът запреврат успя?

Ердоган и бездруго параноично се страхува от всяко отслабване на контролнад инструментите за управление на Турция. Ето защо опитът за преврат по всякавероятност ще му поднесе на тепсия доводи за ускоряване на своята кампания попромяна на Конституцията в полза на президентска република, която да “гарантиразащитата на демокрацията в тези смутни времена”. Ердоган оцеля и ще се опита да бетонирадиктатурата си. Хиляди арестувани за няколко часа, и това е само началото!Ответният удар тепърва започна и ще бъде повече от болезнено жесток.

Вместо епилог

Трезвият анализ на фактите поставя един съвсем основателен въпрос – не смели свидетели на едно инсценирано от Ердоган представление на гърба нанаселението, което удобно да мобилизира неговите поддръжници и да ускори референдумаи приемането на нова Конституция? Трудно ми е да приема, че макар и на среднониво професионални военни биха провели толкова аматьорски опит за преврат. Апри така високи залози няма случайни провали.

Нека не забравяме, че днес при този неуспех за преврат Турция многопо-бързо би станала президентска република, а Ердоган удобно ще легитимира режимаси зад фасадата на спасител на демокрацията в страната.

За съжаление ми се струва, че ще станем свидетели на още по-тежки репресиии диктатура зад етикета “опазване на демокрацията”. Което в днешна Турция епълен оксиморон.

Но победителите никой не ги съди, нали?