Радосвета Кръстанова-Канева е доктор по право и политически науки на Нов Български университет и Университета на Бургундия във Франция, ръководител е на Франкофонски център за академични постижения в НБУ, а темите за кръговата икономика, устойчивото развитие, социалната и солидарна икономика са сред любимите й за преподаване на студентите. Освен това е голям почитател на футбола и Олимпийските игри в Токио. С нея ще поговорим за устойчивото развитие и мястото на умните градове в тази актуална концепция за колективен живот.

Заглавна снимка: @fletcher_pride

снимка: личен архив

Радосвета Кръстанова-Канева

Д-р Кръстанова, благодаря, че ни приехте за този разговор.

Добре сте дошли, тази тема винаги приемам на драго сърце, още повече, че това е нещо, което преподавам, аз съм университетски преподавател вече двадесет години. Какво ли не съм преподавала, но във всичко, което съм правила, е имало една зелена нишка и тя се е наричала „устойчиво развитие“. Така се случи, че се срещнах с устойчивото развитие в едно време, в което правих докторантурата си във Франция и преди това, покрай мои зелени ангажименти. Опитвах се дълго време да прокарам тази концепция, че устойчивото развитие трябва да се вгради в образованието, не просто да бъде в едни европейски директиви, които трябва да се имплементират и ние трябва буквално да ги прилагаме и рапортуваме, без мисъл. Те трябва да дойдат отдолу-нагоре, да тръгнат от образованието и съм много щастлива, че от миналата година имам два курса със студенти, единият е Кръговата икономика, другият е Социална и солидарна икономика, студентите са много адекватни, а по отношение на технологиите и иновациите доста по-напред от мен.

Каква е общото между умен и устойчив град?

Умните градове изплуваха на хоризонта последните години като рожба на концепцията за устойчиви градове. Устойчивото развитие предполага една непрекъсната връзка със средата нещата да не се разглеждат „на парче“, а да се разглеждат съвместно и в баланс, тоест – не можем да смятаме, че само брутния вътрешен продукт ще ни определя идеята за развитие, не можем да мислим, че икономическият растеж ще ни бъде индикатор за развитие или, че можем да пренебрегваме екосистемите и околната среда – планетата има лимити, които ние не можем да прескочим, не можем да променим закона за гравитацията, но – можем да променим обществото, институциите, поведението ни, управлението, комуникациите.

Идеята на устойчивото развитие е да разберем не колко ние още ще можем да въздействаме върху средата, а колко средата ще може да понася нашето въздействие. Когато пояснявам на студентите какво е устойчиво развитие давам следния пример – има два големи модела, единият е ако се сещате трите сфери – обществото, стопанският ни живот и на трето място – голямата система, от която черпим , в която изхвърляме – природата. Всъщност по-радикалната концепция не ги изобразява като три взаимно преплетени кръга, които създават баланс по между си, а като един голям кръг, който представлява голямата екосистема – Земята, в него в по-малък кръг е вписано човешкото общество и най-малкото кръгче е за стопанството. Те са взаимно проникващи се.

С две думи – нашето поколение трябва да посреща своите нужди, без да пречи на бъдещите поколения да посреща техните нужди. Тук вече стигаме до фундаменталния въпрос какво разбираме под нужди? Авторите на този прословут Доклад на Световната комисия
по околната среда и развитието „НАШЕТО ОБЩО БЪДЕЩЕ“, казват, че трябва да дефинираме най-насъщните нужни, но кои са те? За един човек в Лондон, с високо образование и доходи са едни, а за една баба в Танзания вероятно са други? И тук идеята е да се намери най-малкият общ знаменател – онези нужди, които са абсолютно фундаментални, които за всеки един човек на планетата трябва да бъдат удовлетворени.

Има една много интересна британка – Кейт Риуорд, която се прочу с идеята си за „Doughnut Economy” (Икономика на поничката). Тя казва, че умният град, устойчивият град, устойчивото общество не е общество, което гледа от къде идват парите и на къде отиват, нито как и къде се въртят благата, а това е град, който мисли за човешкото благосъстояние. Тоест крайъгълният ни камък е сбъркан – устойчивият модел е да мислим първо за отделния човек и за общността. Не всичко се свежда само до производство и потребление, до икономически растеж. От тази гледна точка устойчивият град е този, който се съобразява със средата, той трябва да се разглежда като жив организъм, където има мозък, сърце и органи. Да кажем, че мозъкът е общинската администрация, например, сърцето е една артистична общност от активни граждани, органите пък са например транспортната, зелената система и т.н. Всеки един елемент трябва да действа в съгласие с другите, да се допълват и подхранват взаимно.

Как би изглеждал и функционирал този град според вас?

­За мен един град може да бъде умен или устойчив ако комуникацията е на достатъчно високо ниво, умен е градът с добро управление.

Има две концепции за умни градове – едната е свързана с прокарването на нови технологии, цифровизация, умен транспорт, 5G, електронни правителства, електронна администрация, улесняване до безкрай, което е изключително полезно и така трябва да бъде, защото не е възможно всичко друго в 21 век да се дигитализира, а градската администрация да продължава да си прехвърля листчета от един кабинет в друг.

Другата концепция е, че умният град е този, който мисли за благосъстоянието на хората – достъп до чист въздух, образование, здравеопазване, достъп до управленски решения, прословутата демокрация на участие, доколко хората могат да се изказват. Град, който мисли за индивида, без това да значи, че на всеки човек трябва да се угажда.

Устойчивостта на града не значи, че ще построим идеалният свят и ще седнем да си почиваме. Това е една динамична устойчивост, в която непрекъснато изникват нови приоритети и те непрекъснато трябва да се набелязват навреме, да се приоритизират, но нито един от тях не трябва да се изпуска от внимание. Добрият управленец трябва да може да борави с неизвестност и с риск. Градовете са мини държави, големи градове като Ню Йорк, Амстердам, Барселона, задават едни модели на поведение, които са много по-видими отколкото политиките на цели национални държави. За това според мен в един град могат да се откроят много по-лесно и грешките, но и плюсовете на управлението.

В умния град на ръководни позиции трябва да има и повече жени, защото ние можем да комуникираме много по-добре и това е доказано.

Има ли град по света, който силно ви е впечатлил със своя ритъм и посока на развитие?

Аз съм впечатлена от Амстердам, който много силно се e повлиял от въпросния модел на Поничката, тоест те се опитват да създадат град, който да сведе до минимум въглеродния отпечатък – електротранспорт, велосипеди, разширяване на пешеходните зони и т.н.

Другият град, в който и съм живяла, е Париж – много хаотичен, доста мръсен, особено лятото, въздухът по мое скромно мнение е дори по-мръсен от този в София, автомобилното движение е кошмарно. Кметът Ан Идалго е подхванала една инициатива за така нареченият „Град на четвърт час отстояние“ – или училище, детска градина, магазин, културно средище, аптека и т.н., зелена площ нуждите за всеки един гражданин да се намират най-много на 15 минути разстояние (с градски транспорт, пеша, с тротинетка или велосипед) от него. Това изисква тотална промяна на урбанистиката.

Радосвета Кръстанова-Канева

А какво ни чака зад завоя?

Говорим ли за града на бъдещето неизменно си представяме футуристичен град в стил, напрмер, Олдъс Хъксли, авторът на научна фантастика – технологиите човекът ги измисля и те на него служат, с технологиите – разумно, не самоцелно и с мисъл за благоденствието на хората.

Умният град пести – произвежда повече с по-малко, повече икономия в добрия смисъл на думата. Умният град прави анализ на разхищенията и ги минимализира.

Времето на егоизма отмина – не егоисти, а “Екоисти” трябва да бъдем. Да мислим повече не само за природата, тя ще се възстанови, но ние как ще живеем в градовете и това, което създаваме? Както е казал Волтер – първо обработвай твоята градина. У дома децата ми са научени на разделно събиране. Ние със съпруга ми не сме имали и нямаме личен автомобил. Личният пример, възпитанието и образованието е много важен.

Индустриалното общество създава потребности, които водят не само до замърсяване, но и до един абсолютно неустойчив, консуматорски, изчерпан модел. Неслучайно ЕС е възприел тази стратегия за кръгова икономика – да се мисли най-напред за дизайна на продуктите, да е такъв, че да предлага качество, да не се стига до боклука, да се преизползва, да се включва отново и отново в кръговрата. Ето едно много умно решение в тази посока – да не се купува продукта, а да се купува неговото използване – ако е автомобил, ти си купуваш 20 000 км возене, не самата кола, в този случай производителят има интерес автомобила му да е траен и качествен, същото се отнася и за пералня, телевизор и т.н. Отговорността се връща при производителя, не при потребителя. Много се говори и за тези общински автономни автомобили управлявани от изкуствен интелект.

Нека се научим да правим повече с по-малко и да общуваме повече с различните типове хора. Нужни са ни самочувствие, комуникация и планетарен поглед.