Арх. Любо Георгиев пристига с велосипед на срещата ни в парка при Царския дворец в София. Сякаш се намираме между страниците на разтворена историческа книга, където едната, вече прочетена глава, е този красив символ на следосвобожденска София – дворецът, последвана от друга глава –  недалеч от нас е партийният дом, в сталинисткия си архитектурен стил и внушения.

Ние обаче ще си говорим не за преди, а за днес, за утре, за умните градове и умните хора.

Заглавна снимка: @Stefan Vladimirov

Любо, пътувал си много, живял си в Китай, учил си и си работил в Италия и Холандия, какво прави един град Умен, според теб?

Контраинтуитивно на първо място това са хората. Контраинтуитивно, защото да кажем в последните пет години, като чуем умен град си представяме само джаджи, кабели, интернет, 5G, всякакви сензори и т.н., които са важна част от инфраструктурата на един град, те ни помагат да имаме очи и уши навсякъде, обаче ако не можем да разберем какво ни казват тези джаджи сме или загубени или биваме манипулирани – много лесно може да се превърне в Big Brother. Така че – умен, умен, ама трябва ние да сме умните, за да знаем какво да го правим тоя град. Умен означава много неща, но на първо място да бъдем критични към средата, да се интересуваме от нея.

Обясни ни по-подробно, какво е мястото на гражданите в цялата картина?

Аз подкрепям идеята, логиката на това, че за да сме по-удовлетворени от живота си трябва да се ангажираме със средата около себе си, това може да значи и физическата среда, политическата, икономическата среда, но това е доказано от хиляди изследвания, че ти се чувстваш удовлетворен и по-спокоен ако имаш някаква връзка, а не си анонимен потребител на средата или в нашия случай – на града. София е град на много анонимни потребители, а поради мащаба на града има и много ангажирани хора, което е големият плюс на столицата. Ако я сравним с много други градове в България, пък и не само, тук има активизъм във всякаква посока и за мен това е супер плюс и се радвам, че живея в такова време. Същевременно има и немалка част от обществото, която се възприема за потребител на всичко и по никакъв начин не се ангажира. Аз мисля, че е по-добре за града и за тези хора, да има някакво ниво на ангажимент и най-лесният за това начин, нещо, което и във „Визия за София“ сме записали като подход – това е ангажиментът на квартално ниво. Ти ако живееш в ж.к. Разсадника, разбира се, няма как да знаеш какви са проблемите или потенциалите в ж.к. Хаджи Димитър, но знаеш, че улицата на пред твоя блок няма къде да се паркира или пък няма дървета, или е разбита и т.н. Ти си знаеш квартала, преживяваш го и ангажиментът на квартално ниво е най-важен.

A какво е мястото на технологичните решения?

Ключово. Като цяло ние хората постоянно си измисляме технологични решения, за да си освобождаваме време, което после си измисляме с какво ново да запълним.

Измисляме много софтуерни решения заместващи повторяемите дейности, които един човек би трябвало да извърши. Тук мога да направя сравнение с общината и администрацията – има огромна част от дейността, която може да бъде автоматизирана и „поумнена“, в контекста на това, че сега огромна част от работата на хората в администрацията е да прехвърлят едни документи на хартия от едно на друго място, търсене на някакво сравняване на факти, които всъщност могат да се сравнят автоматично, няма нужда човешко око да ги гледа, даже по-точно биха били сравнени с машина. Много от тези дейности, ако се автоматизират, служителите ще могат да използват капацитета си не за местене на папки и проследяване на съответствие между два хартиени документа, а с упражняване на мисловна дейност в посока развитието на града, търсенето на комуникация с бизнеса, с гражданите.

Технологиите имат адски голямо място, но отново са свързани с осъзнаването ни – повтарям – най-умен е градът, когато хората са поумнели. Ако ние знаем какво да правим с технологиите, то ще ни е по-лесно и на нас.

Сподели ни за пример за умен град или умен подход, от друга държава, който много те е впечатлил?

Има един много интересен пример, който сме проучвали, говорили сме с хората, които са го движили и се надяваме и в София да приложим нещо подобно – от Тайван идва, казва се “V Taiwan” все едно „В Тайван“ (смее се). И тези хора използват дигитални инструменти, комбинация между online среда и жива среда, за да достигат до консенсус по ключови решения, в техния случай – държавата, в нашия случай би било градът или кварталът. Пример – ролята на UBER и начина, по който да се легализира или не. Също актуална тема обсъждана в Тайван са гей браковете.

Ключовото в цялата система, която те са разработили, е че първо търсят допирните точки между различните страни – тоест ти първо казваш какво мислиш и модераторите откриват къде хората се съгласяват, което е почти противоположно на алгоритмите на социалните мрежи, които почти винаги търсят да извлекат скандалното (както и съвременните медии много често правят). Това е противоположния подход, където първо търсиш допирните точки. Разбира се, ние хората никога няма да се съгласим с всичко, това е илюзия, химера, но колкото повече допирни точки намерим, толкова по-широк консенсус ще постигнем. Тук Умният град може да е много полезен в използването на различни технологични платформи, „V Taiwan“ са направили една цяла екосистема.

Лесно ли хората приемат иновациите?

От скоро в градския транспорт в София може да се плаща и с банкова карта – тоест без хартиен билет, само с безконтактна карта на апарата при качване. Все още виждам млади хора, които отиват и си купуват билетче от шофьора, което е може би страх от това да използваш технологията, може би незнание, макар, че има информационни лепенки навсякъде. Трябва да борим този страх и консерватизъм, който неминуемо го има и не само тук, повечето хора като натура са консервативни, малко ги е страх от новото и различното, но трябва с малки стъпки да вървим – да се питаме – добре, тази технология какво прави?

Добър пример бих дал с Барселона и начинът, по който общината взаимодейства с обществото. Това се развива в контекста на големите дигитални компании, които общо взето ни предлагат услуги в замяна на нашите данни (какъвто е моделът на работа на Google, на Facebook). Уж е безплатно, но после данните се продават на пазарни агенции и политически понякога, за реклама във всякакъв смисъл. Това, което Барселона са въвели е, че данните са собственост на техния производител. Тоест ти като човек имаш дигитален отпечатък в сайтовете, които посещаваш, телефона ти винаги е в теб, праща локация, на това нещо се базира какво виждаш като реклами, какво ти се появява в Google Maps и всякакви други геореферирани послания, които стигат до теб. В този смисъл, те са направили така, че ти като гражданин можеш да кажеш – моята дигитална следа трябва да остане анонимна, но можеш да решиш да я продаваш тази информация, да я заменяш срещу някакви услуги, което за мен е много интелигентен подход, който изисква хората да осмислят поведението си и позицията си в околния свят. Сам ще определиш каква ти е връзката с умния град. Пасивен потребител ли си, консуматор, и елемент в маркетинга или си по-активен участник в тези процеси и дори им влияеш?

Аз съм живял в Китай година и половина до 2014 г., тогава беше началото на тази политика, която в ден днешен действа с пълен размах – тотално видеонаблюдения навсякъде, с лицево разпознаване, официализирана система с бонус точки ако хвалиш комунистическата партия и губиш точки ако си критичен, и с тези точки се определя възможността да използваш самолет и бърз влак, например. Ако имаш малко точки ти се ограничава възможността за физически придвижване…Това вече е – технологиите в смисъла на Big Brother.

А София – Премъдрост – поумнява ли?

Според мен ставаме все по-осъзнати граждани на София. Все повече хора се интересуват от средата около себе си, мислят за ефекта от своите действия, дори погледнато през пазарните признаци – има токова много йога училища, био магазини, използват се електрически коли, тротинетки, велосипеди, това ми говори, че хората не са първосигнални. Да, мисля, че ставаме по-умни, има и елементи на поумняване в общината също.

Предполагам никой не е чувал, но преди две години имаше един пилотен експеримент с датчици за запълването на кофите за смет в район Искър и на базата на данните колите на сметоизвозването обикаляха, за да съберат само запълнените кофи. Това е супер пример за умно технологично решение, който не знам защо не беше продължен. Има още не малко интелигентни примери в развитието на София.

Споменахме вече и Визия за София – какво ново при вас?

Да, това, което правим последната една година е детайлизиране на Визия за София за първите седем години и определяне на основите посоки, където да се инвестират европейски средства. Тоест  – минаваме в по-голяма конкретика на  „къде, какво“ и с какви ресурси.

Да, това, което правим последната една година е детайлизиране на Визия за София за първите седем години и определяне на основите посоки, където да се инвестират европейски средства. Тоест – минаваме в по-голяма конкретика на „къде, какво“ и с какви ресурси. Това е т.нар. Програма за София.

Това, което ние направихме, имайки предвид мащаба на София и бих казал доста иновативно и не е правено до сега  – ние изследваме не цялата община като един монолит (все пак в Столична Община има София и още два града  -Банкя и Бухово, над 30 села, гори, полета и т.н.) От тези милион и половина които живеят тук има бедни, богати, супер образовани, супер мобилни и немобилни, има среди, в които хората живеят разпръснато и среди, в които живеят много на гъсто. Много са големи разликите, за това ние започнахме да анализираме територията по квартали и населени места, например ж.к. Стрелбище е една единица, Орландовци е друга, центърът трета (също разделен на няколко части) и цялата информация, която събираме за града е към тези градоустройствени единици. От два месеца вече функционира онлайн карта с градоустройствените единици – наричаме ги още паспорт – цъкваш на квартала, в който живееш, Гео Милев, Орландовци, Световрачене и т.н. и ти излиза доста подробна информация – демографска структура, доходи, достъп до детски градини, градски транспорт, запечатване на почви, замърсяване на въздуха и др.

Начинът по който ние направихме това прецизиране – на къде трябва да отидат инвестициите за следващите седем години от прилагане на Визия за София, е именно чрез установяване на дефицитите – виждаме кои са тези територии на общината, които са най-далеч от целите (като кръгова икономика, по-добри социални услуги, по-добра мобилност и т.н). Има места които са много зле, има и места, които са много добре и в този смисъл сме направили чувствителни към качествата на територията – анализ, прогноза и предложение за това какво и къде да се прави. Вижте ge.sofiaplan.bg.