*scroll down and enjoy the original English version of the interview.

Г-н Марк Томас е предприемач, бизнес лидер и експерт на тема Умни градове. Той е специалист в развитието на интелигентни градове с фокус мобилност, стратегия е дигитализацията на градска среда, използване на нови технологии, урбанистични икономически възможности и ангажираност на гражданите. Добре познат и виден световен лектор и коментатор по тези въпроси.
Г-н Томас е основател на базираната в Азия и Тихоокеанския регион компания Serviceworks. Бил е член на най-голямата местна власт в Австралия, както и на 3-тия най-добър град за живеене в света – Окланд, Нова Зеландия за период от 6 години.

Носител е на наградата за Лидерство и изключителен принос в сферата на Умните градове на Световния конгрес за Устойчиво развитие (World Sustainability Congres) и е част от топ 50 най-влиятелни лидери в сферата.

Днес продължавам разговора си с него за вас относно глобалната тема за градовете на бъдещето, добрите примери и различни подходи в света, за да знаем…

Важна тема относно умните градове е да се намери оптимален начин за взаимодействие между отделните инстанции, особено в такива с голямо недвижимо културно наследство. Какъв е вашият подход в процеса на дизайн?

Едно от нещата, на които се натъкнах в годините беше иновативната лаборатория към Националния Университет на Сингапур за разработки свързани с умните градове. Швейцарската компания ETH Zurich също има своя единствен, извън държавата, изследователски център там. В лабораторията работят студенти върху своите докторантури, проучвайки и експериментирайки често на база съществуващи, действителни проекти и предизвикателства. Те използват креативни технологични подходи за да проследят как приложенията на базата данни и технологиите могат да спомогнат за прогреса.

В Тайпей, Тайван имат подобен подход. Те използват лаборатории за да изследват и подобрят взаимодействието с почти постоянното състояние на промяна, в което се намира всеки град. Технологиите се променят бързо независимо дали го разбираме или не. Затова създаваме лабораторни среди, където можем да експериментираме с прототипи, но и също подсигуряваме договори с организации – представители на публичен и частен сектори за да се изграждат конкретни проекти и фактически да се решават проблеми. Та, те използват технологиите в експериментална форма, но също така демонстрират достоверност, за да могат да финансират възложена работа посредством договор. Много по-бързо е отколкото традиционните бюрократични системи, които всички имаме.

Съвременните технологии и база данни се свързват с много конспирации поради липса на разбиране и както сам споменахте, стремглавото им развитие. Един от основните обекти на конспирацията, който ще намали значително цената на интернет свързаните технологии е мобилната мрежа от пето поколение или 5G. Независимо от множеството лабораторни и не само доказателства в подкрепа на противното, хората все още се колебаят относно безопасността върху човешкото здраве. Как се възприема имплементирането на мрежата в Нова Зеландия и до какъв етап от въвеждането сте?

И ние имаме елементи на това. Виждам как анти 5G хората глобално са в същата категория като противниците на ваксините, особено сега с Covid. Всеки може да намери множество заключения от изследователска дейност по въпроса за сигурността на 5G. Щатското списание The Atlantic наскоро сподели едно проучване с резултати от 4 различни университета, всички отричащи заблуждението около конспирациите свързани с 5G. Това не означава категорично, че няма доза несигурност. Все още има неща, които не знаем от гледна точка на продължителното въздействие, например.

Въпреки това, трябва да гледаме към науката и да сме информирани за случващото се посредством нея. Това е подходът, който ние имахме в Нова Зеландия с Covid. Затворихме границите и икономиката си на много ранен етап през март 2020, когато имахме само 6 случая на заразени. Covid реално дойде в страната малко по-късно, но наблюдавайки останалата част от света и най-вече северното полукълбо, които решиха, че ще се справят използвайки по-слаб контрол, видяхме пагубният ефект на този подход в много държави. Така, това което ние решихме, подтикнати от научните сведения към момента, е да затворим икономиката си независимо от множеството неизвестни. Реално нашата мантра беше да се заемем максимално рано и действаме максимално бързо. Това е, което технологичните компании и лидерите на всеки град трябва да направят сега – да реализират по-бързо възможности като 5G, давайки нов тласък на икономиката и социалните и екологични ползи ще последват.

Какви са тенденциите в това направление, които бихте предвидили, че можем да очакваме в идните 5 години?

Всъщност е точно това – пускането за масово използване именно на 5G мрежата и разучаването на истинските ползи от нея, автоматизация на превозни средства, да станем повече виртуално интерактивни в здравеопазването и търговията, да имаме възможност за по-бързо справяне с климатичните промени. Тези превантивни действия, както в случая с Нова Зеландия и Covid, ще опровергаят и 5G опасенията.

Бихте ли изброили вашите топ 5 града в света, където развитието в посока умен град е напреднало към момента най-много и да се обосновете, моля?

Това е много оспорван въпрос :), поради множеството различни проучвания и системи за класиране. Всъщност преди 2 години един от университетите в Сингапур направи голямо ново проучване за класиране на умни градове съвместно с IMD Business School. Надяваха се да предоставят окончателен отговор на въпроса ти, но той остана спорен.

Така че, ще отговоря, оставяйки на страна измерващите системи и опирайки се на 10-годишния си опит, като трябва да отбележа, че имам повече опит с Азия и Европа, отколкото с Америка. Моите топ 5 Умни града към момента са:

1.     Сингапур

2.     Дубай

3.     Амстердам следван неотлъчно от Копенхаген

4.     Тайпей

5.     Хелзинки

Оставих на страна градове като Лондон, Ню Йорк, Париж, Токио, Шанхай – големите, защото когато си толкова голям може да е по-лесно да си умен. Не съм включил също Сеул, Мелбърн и Барселона, които са част от много класации. Индивидуални кметове и лидери в тези градове са били шампиони, но трайната природа на техния успех остава да бъде видяна все още.

И така, за Сингапур говорихме вече, в това число и атрибутите, с които разполагат като цялостен подход, силно управление в тази посока, много ангажирано с технологиите население.

Дубай поставям на второ място, защото съумяха да дигитализират правителството си. Свързаните с държавната администрация услуги на правителството към момента са 90% дигитализирани и до края на настоящата година този процент ще е 100%. Те си поставиха амбициозен план преди 5 години и начертаха картата към постигането на успеха. В Дубай също правят много интересни неща свързани с блокчейн, които улесняват достъпа. Ако искаш да си купиш къща в Дубай, например, използваш блокчейн система, която спомага за намаляване времето от процеса двойно и без нужда от адвокати за голяма част от нещата. Ако повече хора видят ефектът лично, ще приемат технологиите далеч по-бързо.

Амстердам беше световният пионер в изграждането на умни градове. Те практически започнаха процеса преди дори термина „умни градове“ да навлезе в масова употреба, установявайки основна рамка за планиране, свързана с разработването на проекти, мониторинг и оценка още до 2007-ма година. Ключово в това ранно начало беше политическата ангажираност и ясна мотивация. В случая с Амстердам конкретно, това беше желанието да използват информационните технологии в разрешаване на екологични предизвикателства (изпревариха времето си!). Копенхаген ги следва плътно с тяхната амбиция да бъдат първият въглерод-независим град до 2025-та година. Амстердам приветства партньорства. Тайпей поде идеята, за да осъзнае, че въпреки убежденията на правителството посредством Taipei Smart City Project Management Orgаnisation „умната платформа“ те никога няма да постигнат същия успех, ако се опитват да контролират и регулират всичко. Те подсигуряват хъба/ центъра, затова може би трябва да посеят семената чрез инвестиции, след което да бъдат катализатора за частния сектор и неправителствени организации, които да се обединят и добавят стойност. Така ще спонсорират иновативни хъкатони, градски лаборатории, кооперативни технологични платформи и пр. като постоянна част от тяхната умна екосистема. Тайван има не добре оценена, доста всеобхватна технологична градска инфраструктура. Не само свързана с функционирането на града, в транспорт и сметосъбиране, но също така в здравеопазването, образованието и движението на хора.

Хелзинки може да е спорен избор за топ 5, но го поставих тук, защото те са водещи в света на идеите свързани с мобилност като услуга в транспорт, тяхната умна туристическа стратегия и програмите им за енергийна устойчивост. Малкият норвежки град използва впечатляващо последователен подход за внедряване на нови технологии в широк спектър от градски услуги и проекти за развитие.

Моля, обосновете и отделете критериите, които използвате за това класиране?

Наистина считам, че всичко се свежда до 3 ключови неща:

1.     Трябва да разполагаш с необходимата инфраструктура. Абсолютно необходим е значителният широколентов достъп за влизане в градската среда или просто няма да се постигне нищо.

2.     Хората трябва да са ангажирани. Тук е идеята за изпускане на част от контрола като така градовете ще станат по-иновативни и креативни. Правителството и частният сектор няма да разрешат големите проблеми в градска среда сами. Те трябва да отворят платформите си с данни, да предоставят информационни услуги на трети страни, да поддържат споделени (в идеалния случай с отворен код) платформи с актуална информация за различни проекти, да позволяват на гражданите да намесват и създават. Например данните, които татко, който остава вкъщи да се грижи за децата, има за достъп до платформата за управление на библиотеки в града и като редовен потребител вижда нов начин, по който книгите могат да бъдат заемани по-лесно. Или лекар, който се придвижва до работното си място с колело да има достъп до системата за движение по пътя и избере най-безопасния начин.

3.     Последното нещо са резултатите. Това включва основният фокус към това, което получаваш за своите инвестиции. Тук повечето умни градове се провалят, нямайки ясна представа за проблемите, които се опитват да разрешат или поради липса на ефективни мониторинг инструменти за да ги измерят.

Няколко пъти споменавате образованието като ключов фактор за развитие и съм много любопитна да разбера повече за Вашата гледна точка относно напредничавите методи, които се използват в образователната система на Сингапур и Нова Зеландия?

Що се отнася до образованието има два отговора. Първият с по „деликатен“ аспект.

В Сингапур е пределно ясно от най-ранна възраст, че образованието на всеки индивид е част от цялостния облик на страната. Да бъдеш успешен в образованието си е важна част от националната гордост на сингапурските граждани.

Мисля, че за много държави по света образованието е някак скучна подробност. Ходим на училище, защото трябва. Колко от нас наистина са обичали да посещават учебните занятия? В Сингапур образованието е част от националната психика и са много конкурентни относно това. Така че, ако се замислим за нещата, които вие правите в България или ние в Нова Зеландия от гледна точка на национална гордост, образованието едва ли е едно от тях, нали?

По-„суровият“ отговор относно това, което правят в Сингапур е, че измерват постоянно резултатите. Те работят по учебната програма за оценяване PISA, както и в много други държави, но там не само побеждават, а също търсят начини да еволюират, в стремежа си да се задържат на върха. Те дойдоха в Нова Зеландия преди няколко години за да наблюдават как се справяме ние. Някои от промените, които ние направихме по отношение на образователната програма са водещи в света: култура изградена на база на доверие и ценности; силно и добре разпределено лидерство; значителни учебни връзки в учебното заведение. Сингапур наблюдават всички новости в света на образованието, защото отказват да останат в застой с техните лаври „трябва да сме номер едно и трябва да запазим тази позиция“. Комбинацията на тези деликатни и по-сурови елементи е сърцевината на успеха в образователната система.

Mr. Mark Thomas is an entrepreneur, business leader and smart cities expert. He specializes in smart city development focusing on mobility, city digitisation strategy, new technology utilisation, urban economic opportunities and citizen engagement. He is a regular international keynote speaker and media commentator on these issues.

He founded the Asia-Pacific based advisory and services business Serviceworks. He was also an elected member of Australasia’s largest local authority, and the world’s 3rd most liveable city Auckland New Zealand, for six years.

Mr. Thomas received the Leadership Award for Outstanding Contribution towards building Smart Cities from the World Sustainability Congress and is part of the Top 50 Most Impactful Smart Cities Leaders.

I am sitting down with him today in conversation for you concerning the global topic about the cities of the future, the good examples and different approaches in the world.

A lot of the talks around smart cities in terms of figuring out the best practices especially in cities where you have old buildings and cultural monuments involve the best ways to have communication between the different sectors. What are the steps you are taking to achieve that smoothness in the design process?

One thing working in Singapore that we’ve come across was the innovation cities laboratory at NUS (National University of Singapore). The Swiss company ETH Zurich established this cities applied research center there… At the innovation lab PhD students research and experiment often based on real-world projects and challenges. They use creative technology approaches to examine deeply what data and technology applications could help cities make more progress. In Taipei, Taiwan there is a similar approach. They use living labs to examine and better cope with the almost permanent state of change many cities are in. Technology is changing quickly and sometimes we don’t realize that. So let’s create a lab environment where we could experiment with prototypes but then also secure contracts with both public and private sector organizations to run specific projects and actually solve problems. So they are using the technology in experimental form but also demonstrating the credibility to be able to fund contract work as well.  It’s a lot quicker than our traditional city bureaucracies!

Technology and data have been surrounded by a lot of controversies due to the lack of knowledge and as you are saying the fast development. One of the major topics that would lower the cost of IoT tremendously is the 5th generation mobile network, known as 5G. And despite all lab researches, people are still not hesitant about the impact of it. How are the New Zealanders taking this and what is your level of implementation?

Well, we do have some elements of that too. I see the anti 5G people globally, going in the same category as the anti-vaccination people, especially now with Covid. One could find a number of studies done on the safety of 5G. Indeed Тhe Atlantic, the US magazine, posted a story recently with the results from 4 different universities really just disabusing all of the conspiracies that people have around 5G. That is not to say there isn’t some uncertainty, there are still some things we don’t know it in terms of long-term use, for example.

However, we have to look at science and be informed by it. This is the approach we have taken in New Zealand with Covid. We shut down our borders and economy quickly and quite early on in March when we had only 6 cases. Covid came a little later to us but we had seen most of the rest of the world, and the Northern Hemisphere particularly, decide that they could manage it using more modest controls. And we saw the devastating effect that approach had on many countries.

So, what we did, driven by science, is moving quickly and shut the economy down – despite there still being things we did not know. That idea of moving quickly and early was the mantra. This is what the technology and city leaders have to do now: move more quickly with opportunities like 5G to realise the economic, social and environmental benefits that will come.

So what trends you expect in that regard in the next, say 5 years?

It is actually launching 5G and seeing what finally we can get with it, moving towards automation with vehicles, getting much more virtually interactive in health and commerce, and more quickly addressing our climate change demands. This kind of early action, like New Zealand took with Covid, would deal to some of those 5G concerns.

Could you list the 5 most advanced cities in the world in terms of smart development and the reasons behind your chart?

This is a very contested question because there are a lot of different studies and ranking systems. In fact 2 years ago one of the Singapore universities did a big new smart city ranking study with the IMD Business School. They hoped to provide a definitive answer to your question but it remains contested…

So let’s put aside the measures and bring my 10 years of experience. I have more experience with Asia and Europe than America, but still, the 5 cities for me are:

Singapore

Dubai

Amsterdam being closely chased by Copenhagen

Taipei

Helsinki

Now I have put aside London, New York, Paris, Tokio, Shanghai –the big cities because when you are big being smart can be a bit easier. I haven’t included also Seoul, Melbourne and Barcelona – who are on many of the lists. Individual mayors of city leaders have been champions of the success in these cities – but the enduring nature of their success remains to be seen. So, Singapore we’ve talked about some of the attributes they have (whole of city approach, strong leadership, very technology engaged population). I am putting Dubai second because they’ve managed to digitize all of the government. All connected services of the government are 90% digitized and by the end of this year everything connected with local government would be digital. They set that ambitious plan like 5 years ago and put a road map to achieve it. They are also doing very interesting things in terms of blockchain – making it very accessible. If you want to buy a house in Dubai, for example, you use a blockchain system cutting the process in half not needing a lawyer for part of the process. If people see the benefits of it personally, they are going to adopt the technology far more quickly.

Amsterdam was a global pioneer in Smart cities development. They were practically doing it – before the smart cities term was in wide use – having established a core planning framework linked to project development and monitoring and evaluation by 2007. Key to this early focus was political commitment and clear motivation, in Amsterdam’s case a desire to use information technology to help solve environmental challenges (they were ahead of their time!). Copenhagen is chasing them now with their ambition to be the first carbon-neutral city in the world by 2025. Amsterdam embraced partnerships and Taipei has picked this idea up, seeing that although the city government, through the Taipei Smart City Project Management Organisation, would be the “smart platform” Taipei would never make as much smart progress if they tried to control and regulate everything. It provides the hub, maybe put in some seed funding and then be a catalyst for the private sector and NGOs to come together and add value. So they sponsor innovation hackathons, urban labs, cooperative technology platforms, etc. as a permanent part of their smart ecosystem.

Taiwan has a not well-appreciated very comprehensive city technology infrastructure in place. Not just in the city functions, in transport and waste but also in health, education and people movement.

Helsinki could be a little bit more arguable to be in the top 5, but I did it because they are leading the world in terms of ideas like mobility as a service in transport, their smart tourism strategy, and their sustainable urban energy programs. The small Norwegian city takes an impressively consistent approach to embedding new technology in a wide range of city services and development projects…

Let me have the overall idea of the criteria for ranking?

I really think it all comes to 3 key things:

1. You need to have the infrastructure in place. You have to have significant broadband penetration and uptake or you just not going to achieve it.
2. There has to be people engagement. This is the idea of letting some control go so that cities can get greater innovation and creativity The government and the private sector are not going to solve our great urban challenges by themselves. They have to have open data platforms, source third-party information services, maintain shared (ideally open-sourced) project update platforms,  and allow citizens to dabble and create. For example the data Dad who stays at home taking care of the children has access to cities libraries management platform and, as a regular user,  sees a new way that library books could be borrowed more easily.. Or the doctor cycling to work at her hospital, can access the transport control system and works out a safer way to organize the traffic flow on her commute.
3. And the last thing is results. This includes a core focus on what you are getting from the investment. This is where most smart city projects fall down. They haven’t been clear enough on what the problems they are trying to solve are, or they haven’t set up effective monitoring tools to measure this.

On a couple of occasions, you are pointing the education as a key factor for development, and I am really curious to know more about the advanced methods used in Singapore as well as New Zealand from your perspective, please?

In terms of education, there are two answers to that. The first is the “soft” dimension. In Singapore, they make it very clear from the early years that a person’s education path is part of the country’s journey. Being successful with your education is an important part of the national pride as a Singapore citizen.

I think for many countries in the world, school education is just a bit of a chore. We go because we have to. How many of us really loved going to school? In Singapore education is part of the national psyche and they are very competitive about it. So, if we think about the things you do in Bulgaria or we do in New Zealand for national pride, education is not one of them, right?

On the “hard” side, what they do is measure consistently which shows the results. They have the global PISA assessments for measurement, as in other countries, but not only do they triumph the PISA system, they also look for evolutions, searching to stay on top. They came to New Zealand a couple of years ago and looked at what we are doing. Some of the changes to the New Zealand system have been considered world-leading: a trusting & value-based culture, strong & distributed leadership and powerful learning connections across the school. They did this because Singapore refuses to rest on their laurels “we must be number one and we have to stay there”. Combining these soft and hard elements has been at the heart of the educational success.

***

Умен, като процес, отношение и среда за развитие