Трябва да признаем, Netflix спретнаха доста ефектен номер, пускайки целия първи (и може би единствен) сезон на The OA без никаква предварителна рекламна кампания и само с един трейлър,излъчен 4 дни преди премиерата на сериала. На 16 декември вече имахме наразположение 8 епизода, някои от които – разточително дълги (около 70 минути) и цял един уикенд, вкойто да се закотвим вкъщи, гледайки ги един след друг.

Това беше просто последната страница в еднаособено силна година за Netflix, в рамките на която компанията хвърли космическите 5 милиарда долара засъздаване на собствени шоута и отвя главите на абсолютно всички (включително нашите кухикратуни) сносталгичното сай-фай приключение Stranger Things.

В този смисъл, The OA е техният изненадващ, ефектно опакованколеден подарък, който разопаковаш и не искаш да оставиш настрана, а желаеш даразглеждаш и разглеждаш, и разглеждаш с часове. Въпросът пред теб е – след катоние направихме точно това, трябва ли да последваш светлия ни пример?

Отговорът, макар и леко уклончив, е – защо пъкне? The OA e отличнозаснета и на моменти доста хитроумна продукция, която успешно задържавниманието ти епизод след епизод, напук на някои свои очевидни минуси.Основният от тях е сравнителната близост на сюжета с този в Stranger Things (лаборатории, паралелни вселени, парапсихичниспособности, група младежи в помощ на странно, наглед лудо момиче) и изобщо неминуемитесравнения между двата сериала, при които The OA определено не може да излезе победител.

Но въпреки че на места е детински наивен инеубедителен, на други The OA оправдава всички очаквания, които можеш да имаш към творческото дуоБрит Марлинг и Зал Батманглидж, които в случая са поели всичко в свои ръце –сценарият е общ, режисурата е на Батманглидж, а в главната роля е саматаМарлинг.

Истина е, че тук-там съвсем изпускат нещатаот контрол, но като цяло Марлинг и Батманглидж са уцелили точно баланса междупървокласна драма, крими трилър, сай-фай и дори нещо като приказно фентъзи,което е особено подходящо за студените зимни дни и пъплещите към нас празници.

Визуално, сериалът е за oтличен 6, а няколкотозадължителни неочаквани обрата правят гледането му по-зарибяващо от хрупанетона проклетите пуканки в събота вечер. Марлинг е просто прелестна в ролята наПрери/Нина, музиката е съвсем на място (както и тишината, ползвана обилно), има апетитно-нестандартнихрумки (откриващитенадписи в първия епизод се появяват 40 минути след неговото начало) и доста скрити символи (гледай епизодите до края– не прескачай финалните надписи).

Забеляза ли колко ефектно пропуснахме данапълним този текст със спойлери? Защото мислим за теб и не искаме да тискапваме кефа от гледането на TheOA, разбира се.