Той носи магия в джоба си и не се страхува да я използва. Eдин от най-обещаващите млади автори на българската литературна сцена. Мартин Колев: “София е пълна с чудати места и трябва съвсем малко, за да ги откриеш… стига да си магьосник”.

Софийски магьосници разбуни духовете – типичното градско фентъзи с криминални и диаболични елементи, което съчетава хумор а ла Тери Пратчет, магия а ла Дж. К. Роулинг и дълбочина а ла Лукияненко, безцеременно влезе в класациите на най-продавани книги на няколко от големите книжарски вериги, а премиерата му буквално заля малките софийски улици около Da Da Cultural Bar (Бенковски 10) с нетърпеливи фенове и чародеи под прикритие, а на 11 юли предстои първата му среща с читатели от страната –  кафе Нашето място в Стара Загора ще се превърне в сборище на чародеи, а няколко седмици по-късно магията ще залее и бургаския залив.

По всичко личи, че 2017  се очертава повече от успешна за младия писател, тъй като освен публикуването на първи роман, до момента Мартин е извоювал и две престижни отличия – първа награда на дарителски фонд 13 века България в конкурса Рашко Сугарев за къс публикуван разказ на автори до 35 години и наградата Славка Славова на Театър 199.

 

Вдигаме палец нагоре като агент Купър за Мартин и сме сигурни – ще се срещнем пак с него. Може би някъде по пътя към морето.

 

Откъде изскочиха тези Софийски магьосници?

В началото на миналата година реших да се заема сериозно с писане на роман. Имах няколко идеи, но все за дълги, сложни истории – и то начала на поредици. Попаднах на един стар файл, в който бях започнал Софийски магьосници, но в доста различен стил, чисто хумористично фентъзи. Не се получи и го бях зарязал. Реших това да е тестовият ми полет в дългата форма – с по-кратка и праволинейна история. Някъде към средата осъзнах със смесени чувства, че светът на романа вече се е разраснал извън кориците му.

 

 

Сравняват романа с историите на Роулинг, Лукяненко, Пратчет… Това притеснява ли те?

Не. Когато се захванах с романа, знаех, че не мога да избягам от сравнения – не и ако искам да разкажа тази история по точно този начин. Едно от нещата, които ме очароват в концепцията за магическа София, е простотата ѝ. Поне що се отнася до първата книга – в момента пиша втората и нещата взеха доста да се усложняват. Така де, по якия начин. 

 

Спомена втора част. Какво можеш да кажеш за нея?

Продължението е с работно заглавие Софийски магьосници: Самодивите на Странджа. Ще излезе в края на тази или началото на следващата година. И (почти) ще отговори на любимия ми въпрос: Защо софийски магьосници, а не бургаски?

В първата част се запознахме с Шестте кьошета и с Друг мост, който е скрит под Орлов. Ще има ли нови магически места в продължението?

О, да. Ще се запознаем по-отблизо с управлението на магьосническа София, с маг-милицията, както и с магията на бюрокрацията. Ще минем през една тайна зала в Националната библиотека и ще пием по бира в градинката пред Народния театър, където бродят странни създания. Ще се върнем и в Гладната сврака, няма как иначе!

Вече познатите ни герои ли ще обикалят Странджата или продължението ще разказва за нови магьосници?

Не, Самодивите продължават историята на вече познатия ни Бриян и неговото чиракуване при Буреносна. Участват вече познатите герои – или поне някои от тях. Появяват се и доста любопитни нови лица. Не искам да издавам повече засега, но потривам доволно ръчички при мисълта какво забърквам в котела…

Да минем към следващия въпрос: защо софийски магьосници, а не бургаски?

Ха-ха. Всъщност в света на този роман си има бургаски магьосници и те играят определена роля в по-голямата картинка. Ако погледнеш България през очилата на тази идея, доста неща се набиват на очи. Магьосническите фракции във Варна и Бургас са в непримирима вражда, Велико Търново е един от най-старите магьоснически градове и т.н. Разбира се, най-много магьосници има в Пловдив.

Предните ти книги са два сборника с разкази. Домъчня ли ти за разказите в последно време?

Обичам да пиша разкази и не съм спирал съвсем. От време на време, когато романът не върви или пък го чакам да отлежи, се заемам с някой и друг разказ. Виж, поезия отдавна не съм писал, но там положението е по-особено.

И за десерт – доволен ли си от новия Туин Пийкс? Защото знаем, че го гледаш и защото все пак и в него има малко магия.

Много. Когато пуснаха новината за нов сезон, бях доста скептичен – Туин Пийкс отдавна е любимият ми сериал. Опасявах се, че Линч и Фрост ще яхнат модерната напоследък вълна на носталгия по стари сериали и не виждах вариант това да доведе до силен краен резултат. В крайна сметка – и за щастие – те се движат в съвсем друга посока. Все още има доста въпросителни, но едно е ясно – в момента няма нищо, подобно на Туин Пийкс, по телевизията, точно както е било и в началото на 90-те.

Нещо друго?

Приятно лято на всички читатели на егоист! Пийте вода и вярвайте в чудеса!