Изобщо няма да има предисловия, фльонги и красиви думи. Два дни преди изборите ситуацията изглежда повече от трагична.

Цецка Цачева (ГЕРБ) и Румен Радев (БСП) са на един дъх разстояние.Дъхът (или духът) пък, който ще даде преднина на единия или другия сламен човекна балотажа, принадлежи на… ДПС и националистите.

Така че – часове преди вота едно е абсолютно сигурно – и този път Българияняма да има президент, различен от изкуствено инсталиран аватар на БКП вДондуков 2. 

Защо това е възможно ли?Защото такъв е избирателят. Защо е такъв избирателят ли? Защото като цяло тойсе вълнува от доста по-прозаично битови теми, които се претворяват във вечниямахлено-политически анализ, заключващ се в изречението: Всички са маскари.Защо въпросното заключение е много близо до валидността ли? Защото избирателятне е критичен. Като не е критичен партиите си знаят капацитета и държат в тежкозаложничество (това е специална политдума) електоратите си. В общи линии всекизнае колко гласа ще получи и се простира според чергата си.

ГЕРБ всъщност спада откъмподкрепа. БСП си е в перманентен срив от 2013 година насам. ДПС са константнитърговци на души, със самомнение, че решават политическото битие на държавата.И не са далеч от истината, защото и Бойко Борисов и социалистите често ползваттехните услуги. Автентичната десница отдавна се нуждае от „червени кукувици“(по Костов), за да додрапа до някакъв неприлично малък брой гласове, които дадържат главите им над водата. А националистите са в подем по ред причини – всички известни и далеч не характерни само за България. 

Общата картина подсказа инемощта на основните кандидати. ГЕРБ издигнаха бивш кадър на БКП с политическахаризма, остойностявана на минус безкрайност. Главното в случая обаче е, четова е най-безопасният за Борисов кандидат. За когото можем да прогнозираме спочти 100% валидност, че няма как да се еманципира от него. В общата си импотентност БСП пък номинирахаза президент бивш военен (байгън от умилението по генералската твърда ръка),който спекулира, че бил пазил небето на клета майка България. Ама от какво го епазил, остава загадка. А пък и единствените, от които има смисъл да го пази(да, да – за руснаците става дума) той възприема като “свои”. ДПС за пореден път употребиха услугите нагумената си кукла, която преди години трябваше да легитимира само корпулентноторешение – Пеевски в ДАНС, а сега трябва да послужи за „разписка“, която ще покажеброя гласове, с които партията ще подчини бъдещия президент. Реформаторският блок, който е в състояние наразпад от момента на създаването си, номинира бивш министър на ГЕРБ, а кактознаем, който е бил гарнитура на Борисов, си остава в тая роля. Подсъдим за рекет бизнесмен със спорнарепутация и аптечно-популистки уклон кой знае защо също се явява сред възможнитеизбори. Изговаряща проблемите надържавата, но била също част от тези проблеми, бивша социалистка претендира загражданското доверие, подкрепяна от бившата царска партия.

Ако това нещо, в коетоживеем през последния един месец не бенаречено предизборна кампания, то със сигурност щеше да бъде скеч. Говорещиглави, които нищо не казват. А когато изговарят каквото и да е, то е кухо, безсмисъл и съдържание. Нещо катотелетъбиси, за бавноразвиващи се възрастни. В ролята на бавноразвиващите севъзрастни – избирателите.

В тази предизборна кампаниясе говореше за бежанци, които ще ни поробят. Но за момент не се обясни, че ниесамите сме бежанци, а поробителите  саполитико-олигархични кръгове с влияние в съдебната власт. В тази кампания се говореше за българскотонебе, за приятелството с Русия, за проблемния ЕС. Но за миг не се каза, чепроблемен или не ЕС е безалтернативен и е единствената ни надежда омертата, вкоято живеем да не ни унищожи. В тазикампания се говореше за охрана на границите ни, отношенията с Турция, може лижена да бъде главнокомандващ на смехотворната ни армия. Говореше се още запърви дами, първи господа, представата на кандидатите за щастие, с колко париживеят месечно и още всякакви мъгляви, нищо не значещи и напълно безсмислени теми.

Но нито за момент основните двама претенденти (ГЕРБ и БСП) и основните двамаподгласници (ДПС и Патриоти), които в крайна сметка ще определят следващиясламен пълнеж на президентството, не поставиха най-важния въпрос. Този завърховенството на главния прокурор, а не на закона, както е в нормалнитедържави. За взаимния рекет между политическите сили,маскиран в европеидното словосъчетание “конструктивна опозиция”. Въпросинеразривно свързани, върху които се основават плаващите ни обществени пясъци,които поглъщат всеки, който опита да се разбунтува срещу тях. 

Всъщност, на тези избори имадвама кандидати, които въпреки багажа си (а той не е никак малко) предлагатнякаква алтернатива. Това са Татяна Дончева и Трайчо Трайков. Уви, гласовете за тях са обречени, но понемогат да преброят разумните хора, които разбират проблемите, които стоят преднас като общество. И, за жалост, даслужат като статистика за бъдещи емигранти.

Всъщност, тези избори сапредрешени. В тях има лозунгарство, но няма решения. В тях има клишета, но нямаистини. В тях дори няма предизборна кампания. Защото това са избори, в коитоняма нужда от избиратели.  Необходиматабройка е организирана.

Това са избори, в които”всички са маскари” е по някакъв начин валидно, защото ние самите сбъднахмеалкохолните си махленски откровения. Защото фен-клубовете не настояват пред”отборите” си ако не друго поне черното тото да не е така видимо. Защото и на самите фен-клубове им е все едно.

Единственият ефект от тозивот е да покаже почти липсващата легитимност на партийния живот у нас. Това саизбори, в които разобличените няма да признаят, че са разобличени. А сламениятчовек, инсталиран на Дондуков 2, няма да признае, че макар и избран… езагубил.