В неделя в Швейцария се проведе уникален по своя род референдум, последиците, от който тепърва ще стават все по-видими. Мнозинството отхвърли с близо 78%възможността всеки гражданин да получава безусловен нетен доход в размер на 2500 швейцарски франка.

Една от най-богатите държави в Европа е първата, подложила на националнодопитване въпросът за свободни завсеки средства, наречени “безусловен нетен доход”, макар че такивапланове има и в други страни, включително във Финландия и Холандия. ВъвФинландия правителството ще пробва въвеждане на частичен гарантиран доход, катопрез 2017 г. се очаква 180 000 финландци да получават гарантирано всеки месецмежду 500 и 700 евро – доста под средните месечни доходи, които се движат около2 700 евро. Подобен проект се развива и в холандския град Утрехт. Австралия иКанада също пресмятат дали това няма да се окаже по-евтина алтернатива насоциалните помощи.

Извъникономическите анализи как едно подобно решение би преразпределило държавниябюджет и доколко самата сума от 2 500 франка при среден доход 6 000 франка езначителна, за мен референдумът създавапрецедент с фокуса на въпроса, а именно солидарното разпределение на блага викономика, в която ни учат, че “няма безплатен обяд”.

Самият факт, че концепцияза минимален гарантиран доход вече се обсъжда и се работи по нея, говори заогромна промяна – в мисленето, във визията за света, в който искаме да серазвиваме. Защото този гарантиран месечен “базов” доход е финансов инструментна една съвсем нова по своята цел политика, насочена към потребности от нов видкато общество, солидарност, развитие.

В Швейцариядебатът стартира още през 2013 г., когато петицията в подкрепа на идеята събранад 126 000 поддръжници. Защо именно там, ще попиташ? Защото това е еднадържава с традиции в прилагането на пряката демокрация, страна, която не езастрашена от фалит, в която икономиката все още се развива, а заедно с неяеволюира и начинът на мислене и очакванията от ролята на държавата.

Теорията загарантирания месечен доход не е никак нова. Още през 16-ти век Томас Мор яразвива в книгата си Утопия. Подкрепяна е и от бащата на монетаризма, американският експерт Милтън Фрийдмън. Новото е, че дискусията се разраства въввремена, в които различието в доходите все повече расте, когато капитализмътняма на практика никаква алтернатива. Професорът по трудово право Анди Стърндава едно логично обяснение. Според него сме изправени пред технологичнареволюция, при която огромна част от работната сила ще се окаже ненужна. “Всякадържава трябва да е подготвена. Бездействието ще е меко казано глупаво”,настоява Стърн.  

Средпо-известните поддръжници на идеята за основния гарантиран доход са ощеНобеловият лауреат и професор по икономика от Принстън Ангъс Дийтън,съоснователят на фейсбук Крис Хюс и много собственици на старт-ъпи. Такаобвиненията, че това е теза, харесвана от по-бедните, които желаят да получаватдоход, без да работят, издиша. Напротив, такава е визията за развитие на света,изповядвана от еди от най-успешните хора със завидни икономически знания и опит.

Те вярват, четози гарантиран доход ще даде огромна свобода на хората да мечтаят, да рискувати да се развиват, преследвайки целите си. Днес не страдаме толкова от липса наматериални ресурси, казват поддръжниците на идеята, а повече от всякога нилипсва новият подход в тяхното ползване. Те вярват, че гарантираният месечендоход ще стимулира именно този подход – чрез преосмисляне на източниците надоход и ценностите и отделяне на едните от другите, ще остане чистата идея затруда и развитието на икономиката.

Целта на концепцията за гарантиран месечен доход е да сесъздаде общество с по-голямо разнообразие, свобода, воля и визия за развитие.Въпросът за труда е фундаментален, така както и този за човека. Новата тема надискусия не поставя ограничения, а напротив – дава възможности. Тя позволявавсеки по-лесно да намери своето място в обществото, гарантира не толкова доход,а отношение, общество и дори солидарност.

Според един оторганизаторите Ено Шмидт, дискусията относно труда и парите, всъщност е дискусияза демокрацията и за човешките права. Посветил цяло десетилетие на срещи идискусии с хората по темата, Шмидт осъзнава, че процесът на приемане на идеятае дълъг, но за него най-съществената първа крачка е вече направена среферендума. Обществото вече започна публична дискусия, която излезе извънтериториалните граници, а дори извън поколенията. Началото вече е поставено итова трябва да се празнува.

Спорединициаторите основната цел на техните действия, е била да обучат обществото. Имай успяха – според проучване, проведено от DemoScope през януари 2016г. 59% от хората в Швейцария вярват, че основния гарантиран доход ще бъдереалност. Огромна част от тях са младите, което би трябвало да е симптом на новтип очаквания към управляващите политици.

Някоиспециалисти дори вече прозряха началото на процеса по отделяне на работата отпридобиването на екзистенциален минимум приходи – така хората ще могат даправят точно това, което искат. С други думи нещо като далеч по-хуманенкапитализъм.

Аз бих гонарекла “солидарна икономика” – тази чиста алтернатива на капитализма,основава на човечни принципи като взаимопомощ и солидарност, вместо наконкуренция и алчност. Този вид икономика, която цели постигането на пазарноравновесие, при което нуждите на всички са задоволени и която разширявавъзможностите за участие на тези, които нямат средства да участват встандартния пазар. Икономика, която не се води от “естествения подбор” илиоцеляването на най-силния, а насърчава включването на хората в обществото иповишава тяхната ангажираност към икономическите и социални взаимоотношениепомежду им. Истинската икономика с човешко лице, основана на хармония, липса насмачкваща йерархия и хоризонтална структура.

Солидарна икономика, единно общество – утопия, ще кажеш?
Предстои да видим, дебатът е вече на масата.

А междувременно в най-бедната държава в ЕС се очаквапоредният референдум, който още повече да разедини изстрадалото ни обществото…