Въпреки заплахите на Турция, на 2 юни 2016 г. германският Бундестаг единодушно (само с един глас против и един въздържал се) прие историческа резолюция,с която обявява за геноцид избиването на арменци в Османската империя през1915-1916 година и “изразява съжаление за действията на тогавашното правителствона младотурците, довели до почти пълно изтребление на арменците”.

Проекторезолюцията озаглавена Спомен и възпоменание загеноцида над арменците и други християнски малцинства преди 101 години бешевнесена от управляващата коалиция на ХДС/ХСС и беше подкрепена с гласове, кактона управляващите, така и на Зелените, които са в опозиция. Тя изразява огорчениеот “достойната за съжаление роля на германския Райх, който в качеството сина основен военен съюзник на Османската империя не е предприел нищо, за да спретова престъпление срещу човечеството”.

При откриването на дебатите по резолюцията шефът наБундестага Норберт Ламерт осъди “множеството заплахи, включително със смърт”,отправени в навечерието на гласуването, включително срещу народни избраници оттурски произход. 

Недоволство показа и турската общност в Германия чрезмащабна демонстрация, в която в сряда вечер се включиха около 10 хил. души.Всички те гледат на подготвения документ като на „политическо шоу“, което щеима негативни последици за отношенията между Берлин и Анкара.

Пролог
В отговор на арменските обвинения, че в резултат напланирани действия от страна на Османската империя са загинали 1,5 милионаарменци, официалните власти в Анкара винаги категорично са отказвали да признаятмащаба на масовото изтребление и традиционно отхвърлят всеки опит то да бъдеокачествена като геноцид, като твърдят, че жертви на трагедията от 1915 годинаса били както арменци, така и и турци. Турция многократно подчертава също, ченито един съд досега не се е произнесъл, че събитията от 1915-1917 г. могат дабъдат определени като геноцид.

Миналата година по повод стогодишнината от тези събитиягерманският президент Йоахим Гаук за първи път използва термина”геноцид”, за да определи масовите избивания, извършени от османскитетурци и довели до смъртта на 1.5 милиона души в периода между 1915-1917 г. Тогава турският президент РеджепТайип Ердоган обвини Гаук, че “подкрепя исканията, базирани върхуарменските лъжи”.

Дипломация и не само

В дипломатически план през последните десетилетия Турция положисистематични колосални усилия, за да не допусне разширяване на кръга от страни,които определят масовото избиване на арменци като геноцид. Въпреки това днесповече от 20 националности, сред които Русия, Франция, Швейцария и Полша, кактои от Европейския парламент и Световния съвет на църквите направиха своите явниполитически оценки на трагедията от 1915-1917 г.

Три “шамара” отекнаха особено силно в Анкара презпоследните месеци:
1.    ПапаФранциск нарече организираните масовите убийства на арменци “първият геноцид на ХХ век”;
2.    Няколкодни след изявлението на папата в своя резолюция Европейският парламент откритопризова Турция да се възползва от стогодишнината, за приеме миналото си, дапризнае арменския геноцид и така да положи основите на истинско помирение междутурския и арменския народ;
3.    Австрия,някогашен съюзник на Османската империя, също официално призна геноцида.

Турското обществосъщо не е така единно в оценката си на събитията като своите политици.
През 2005 г. в свое интервю за швейцарско списание ОрханПамук, носител на Нобелова награда за литература, открито заяви, че Турция еотговорна за убийството на 1 милион арменци и 300 000 кюрди. В последствие бе принуденда обяснява изявленията си пред съда, който го обвини в уронване нанационалната чест и на достойнството на турската армия.

През 2008 г. 200 турски интелектуалци подписаха петиция, скоято се извиниха за “голямата катастрофа на османските арменци”.За кратко време тя беше подписана от 29 000 души.

Елиф Шафак, също толкова известна и световнопризната турскаписателка, също бе изправена пред съда по обвинение в обида на турскатанационална идентичност за думите на един от героите от романа си Копелетона Истанбул, разказващ за изтласкването и за фетишизирането на паметта запрестъплението.

Не бива обаче да се неглижира фактът, че както българскотонаселение държи на термина “турско робство”, така турското отхвърля “геноциднад арменците”. Това е резултат от политиката на правителството да внушава насвоето население, че арменците се опитват да го натоварят с неоснователна инезаслужена вина.

В този контекст особено силно звучи историческият призив наЕлиф Шафак “Не е работа на политиците дапишат историята.”

Какви са настроениятана основните персонажи през антракта?
Непосредствено след приемането на резолюцията от германския Бундестаг президентътЕрдоган категорично заяви, че тя „ще засегне сериозно турско-германскитеотношения“ и потвърди, че прибира посланика си в Берлин Хюсеин Авни Карслиоглу “законсултации”. Турският министър-председател Бинали Йълдъръм определи решениетона Бундестага “историческа грешка”, която трябва да бъде поправена. “Приетата резолюция от германскияБундестаг, с която се признава арменския геноцид в Османската империя през 1915г. е историческа грешка”, това написа вицепремиерът на Турция Нуман Куртулмуш в туитър.

Тези реакции са крачка назад от изявлението,прозвучало през миналата година от устата на турския министър-председателРеджеп Таийп Ердоган, който изрази съболезнования на сегашното поколениеарменци, чиито предци са станали жертва на масови убийства. Турция като че либе поела посока на плавно приемане на събитията, когато в навечерието нагодишнината от трагедията турският премиер Ахмет Давутоглу поднесесъболезнования към наследниците на арменците, загинали, по неговите думи, придепортациите през Първата световна война. Тогава той каза, че Турция споделяболката на арменския народ, и изтъкна, че за държавата е исторически инравствен дълг да бъде запазена паметта на загиналите арменци и културното имнаследство. Своите съболезнования към арменците поднесе и президентът Ердоган,който тогава бе министър-председател и призова за справедлива и хуманна оценкана този “болезнен период”.

Решението на Бундестага е неудобно и за германския канцлерАнгела Меркел, тъй като то може да се отрази на изстраданото споразумение забежанците, което Брюксел постигна с Анкара. В телефонен разговор, проведен въввторник, Ердоган предупреди Меркел, че на карта са поставени двустраннитеотношения между Анкара и Берлин. Тогава канцлерът Меркел изрази мнение, чемежду Германия и Турция има дългогодишни добри отношения, така че дори приразличие в мненията, връзката между държавите, тяхното приятелство и общистратегии продължават да са все така добри. Министърът на външните работиФранк-Валтер Щайнмайер изрази надежда, че “германо-турските отношения няма дабъдат засегнати от тази резолюция и че ние ще можем да продължим да работимдобре заедно”.

Българските статисти
На 24 април 2015 г. след повече от 3 часа спорове впленарната зала, българският парламент прие редактиран текст на декларациятасъс 157 гласа срещу 36 “против”, а ДПС напуснаха залата предигласуването. Резолюцията осъди събитията от 1915-1922 година, твърдейки, че “Изтреблениетона арменците в Османската империя през 1915 – 1922 година е идентифицирано скатегорични исторически факти и автентични документи” и България признаваофициално “масовото изтребление на арменците в Османската империя иобявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви”.

Редица дискусии предизвика замяната на термина “геноцид” с “масово изтребление”, приета поинициатива на премиера Бойко Борисов, който твърдеше „Аз мисля, че ще се намериконсенсус в тази посока. Надявам се, че ясното разграничение между Османскатаимперия и сегашна Турция и безспорно историческият факт, че са изтребени хора иубити, ще се отчете”.

И все пак веднага след приемането на резолюцията посланикътни в Турция Красимир Тулечки бе привикан на среща във външното министерство, зада обясни позицията на страната.

Оттук накъде?
Възникват основателните опасения дали приетата резолюцияняма да внесе искра в нажежените отношения между Брюксел и Анкара помигрантската криза и няма да възпламени крехките споразумения. Действителнопреговорите протичаха изключително тежко и тромаво. И все пак не трябва дазабравяме, че постигнатите съгласия са в интерес и на двете страни.

“Сериозните последици”, с които Ердоган плаши, са новиталази с бежанци и икономически мерки – действия, негативните резултати откоито като бумеранг биха се върнали към Анкара. Турция трудно ще се откажекакто от европейско финансиране, така и от либерализиране издаването на визи занейни граждани на територията на ЕС.

Може би в знак на реверанс на гласуването в Бундестага удобноне присъстваха канцлерката Ангела Меркел, вицеканцлерът Зигмар Габриел ивъншният министър Франк-Валтер Щайнмайер. И тримата се оправдаха с програматаси, макар че е утвърдена практика програмата на политиците да се променя приважни гласувания в Бундестага, на които те искат да присъстват.

Така все пак вратата на дипломацията остава открехната поне докато пушкатане гръмне…

Но нека не забравяме, че едва преди два месецаарменците водиха няколкодневни бойни действия срещу азербайджанците в НагорниКарабах. Ереван бе подкрепян от Москва, а Баку- от Анкара. Карабахските събитиязасилиха силно позициите на Русия в Ереван.