Откакто скромният ви разказвач убеди колежка, че Шумен е между Видин и Калафат, той има самочувствието, че може да убеди много хора в много неща. Но да убедиш когото и да е в това, че може да намери тихо място на плажа, е трудно дори за него. И все пак, ако избягваме долуописаните типажи, имаме шанс. 

Първият закон за тихото място на плажа гласи, че когато го намериш, отнякъде идват две баби, лягат и почват да говорят за крем Корега. Препоръчително в случая е бързо и тихо отстъпление. Захапката на баба с Корега е по-силна и отровна от захапката на комодски варан, така че няма какво да се правиш на мъж — баба ще те ухапе и с още неизстиналото ти трупно месо ще нахрани младите внучета. 

Младите влюбени – той на 15, тя е с 2-3 години по-малка. Момичето е сопрано по рождение и сирена от системата за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия и аварии по призвание. На всяка негова реплика отговаря със звънко “оф” или “котаибе”, но за нуждите на този текст трябва да подчертаем, че вероятно има и някакъв пасивен речник. 

Русначето. С отработена диверсия то напомня за съветското другарче, с което си си писал писма в детството и използва тази ти временна слабост за подла вербална агресия. С писъците си русначето може да промени миграцията на паламуда и това е само началото. В някакъв момент го чуваш да ти вика “дядя” и всичко, което искаш е да му набиеш големите български гостоприемни шамари, докато го питаш: “Ти на кой ше викаш дядя, бе, майка ти…?”

Майка му. Уморените рускини ги пращат в Китен, нали? Трагичен образ, роден от смъртта на красивото при сблъсъка с действителността, те носят онова зловещо излелчване след определена възраст, което ги кара да овикват в барем 5 октави денонощно русначето от погоре. 

Кирилебемайкобезащобемайкобе. С три деца и четири хладилни чанти, тя е ходещо кулинарно риалити, поседнало в околовръст. Готвачката законно притежава хладно оръжие и знае как да го използва. Тази жена може да отреже и намаже филия с лютеница в състояние на будна кома и да плейтне така получената гозба три пъти, да извика и нахрани децата, да ги сгълчи с любов, защото Кириле, бе, тоя домат, дето падна на пясъка, пари струва, бе, майко, бе! А после бърже да притихне, когато вечерта смирено гасне и за всички на плажа вече е късно за каквото и да било.