Понеделник. Цел – уреждане на документи в общината. Очакван резултат  даване на държавата на пари за не-знам-си-какво.

8:30 – Като швейцарски часовник съм, влизам в общината. Дала съм си половин час, послеме чака работа. Във фоайето гишета с прилежни надписи. Виждам Териториалноразпределение и се засилвам, сто процента това е моето място. Чукам, слагамлюбезна усмивка, отварям вратата и…

– Каквоима? – срязва ме женицата отсреща.
– Доброутро. Бихте ли ми съдействали да проверя еди-какво-си?
– Не.През две гишета.
-Понеже още няма никой…
-Не.

Минавамдве гишета встрани. Там чакаща жена ми се усмихва разбиращо. Двете седим чиннополовин час. Почвам леко да образувам нерви, работното време (уж) е започнало предичас.

9:00 – Отивам при охраната и правя грешка номер 2 в рамките на час.

– Каквоима? – срязва ме перхидролена жена с възедро тяло в униформа на охрана. Дъвче дъвка и едновременно си черви устните вярко-ярко- много ярко розово.
-Бихте ли извикали експерта? Чакам вече доста време, а и закъснявам за работа.
– Когатодойде, ще дойде. Не мога нищо да направя.

Приближаваобщински чиновник, забравил си е картата за достъп. Перхидролената ми нареждада се дръпна, преча. И опъва една дървена пръчка с прикрепена на края ѝ с тиксокарта, и я допира до четеца, и заплесът влиза. Евалла, хитро.

10:00 – С непознатата жена продължаваме да чакаме. Положението е сан-шан -жмо.Закъснявам яко за работа, поглеждам я и казвам,че ще дойда утре (пак). Тя свива рамене.Перхидролената ме поглежда пренебрежително. Чао, червило.

Вторник. Цел – същата – уреждане на документи в общината. Очакванрезултат – същият – даване на държавата на пари за не-знам-си-какво.

8:00 – Дежа вю. Пред гишето съм, жената от вчера и тя е там, перхидролената жена седро тяло в униформа на охрана пак се черви. Този път адски бързо губятърпение.

-Вие наистина ли не можете да извикате експерта?
– Не.Елате между 14 и 16 часа, тогава би трябва да му е приемното време.
– Наработа съм тогава. Извикайте някого вед-на-га. 

Втози момент отнякъде слиза Негово величество Експертът, нашият човек. Сестратами по съдба казва:
– Влезтепърво Вие, аз съм си взела цяла седмица отпуск да си оправя документите, даноми стигне.

Отказвам,няма начин да не дойде бързо моят ред. Няма, ама има – два часа по – късно женатапродължава да е вътре, а аз – отвън. Отнася го перхидролената жена с едро тялов униформа на охрана, която два дни дъвче дъвка и едновременно си черви устнитев ярко-ярко- много ярко розово. И от нерви крача безумно напред-назад, а отчантата ми пада журналистическата карта. И настъпва смут. Ама смут.
– Аааааааа,ама вие журналист ли сте? Еееее, сега ще измислим нещо….

КАжичестно. Тук не издържам:
– Каквозначение има какво съм? Динозавър съм. Паразити си бяхте и паразити сиостанахте и всички ви знаят какви паразити сте. 

Трипъти казах „паразити“ в рамките на 30 секунди, отмъстена съм. Тръгвам си, дотукбях с общината.

Сряда. Цел – да се сборя с КАТ, на паркинг на хипермаркет ми откраднахазадната табелка с номера на колата. Очакванрезултат – да се сдобия с нови номера.

11:00 – Опашкатаот коли в КАТ е леко депресираща. Днес обаче съм си пуснала отпуск, спокойно,ще оправя нещата за час-два. Минала съмпрез репеуто на меверето, след три обяснения имам вече документ защо ми е нуженнов номер. Успяла съм и да се скарам със застрахователите, такива истории непокривали – да съм се оправяла.

12:30 – Подаласъм няколко молби, написала съм няколко обяснения, вече съм готова за новитеномера. Около мен 30 човека, обаче катаджиите излизат в обедна почивка. Лошо. Добротое, че почивката е само половин час. Пече жега. Свършва почивката и се почва има-няма,на 30 минути извикване на чакащ и даване на табела. Някаква служителка ме гледапренебрежително.

– Извинете,няма ли някакъв начин да се случват по-бързо нещата, четвърти час съм в КАТ?
– Не.– люпи семки, излъчва досада.
– Защо? -решавам да й го върна, като досаждам – Какво толкова сложно има, за 70 лева нетрябва ли малко да се разбързате?
– Не -продължава да люпи семки.
-КАжи честно? – това въобще не знам как го изстрелях. Излишно, не разбра иронията.
-Ами щото можеш да си платиш и за готови номера, но цената е…
-Еми като можете да подготвите номера предварително, защо не подготвяте по принцип номера предварително? – Още докато питам и знам отговора. Каквотоне се купува с пари…

Двачаса и пакетче семки по-късно съм горд собственик на нови номера. Айде съсздраве.

Пак сряда. Междувременно възниква втора цел – свързване с джипито. Очакван резултат – получаване нанаправление за изследвания.

Звъня цял ден. Свобооооодно, затваря, заето, заето, заето,изключен… После пак така и пак в тая последователност. В моментите на„свободно“ се чува „Die another day“. Хем свободно, хем оптимистично. В крайна сметка се свързвам.

– Ааааа, здрастиииии…
– Здравейте, може ли да дойда утре за едно направление за тези -и тези –и тези изследвания?
– Мдааааа… Ела. – И ми тресва телефона. Оптимистично.

Четвъртък. Цел – посещение при джипито. Очакван резултат – получаванена направление за изследвания.

7:00 – Като швейцарски часовник съм, половин час предизапочването на работния ден на Нейно величество джипито. Имам да изчакам „само”четирима преди мен. Тоя път всичко ще е наред.

10:00 – В кабината на джипито съм. Закъснявам за работа, щего давам по кратката процедура.

– Здравейте, аз за изследванията… Вчера се чухме.
– А-хааа, да. Платете такстата.

Плащам.

– Не мога да ви дам направление, но ето ви карта с 5%отстъпка за една страхотна частна клиника.
– А защо вчера не ми казахте за страхотната частнаклиника?
– Еми нищо де, ето сега ти казвам….

Грабвам визитката и изхвърчам. По пътя звъня в  лабораторията на страхотната частна клиника -200 лева за изследванията

– Извинете, мен ме праща еди – коя си лекарка, това има линякакво значение?
– Само за нея има. – гласът звучи ехидно, аз се правя, че несхващам намека. Сбогом, изследвания, всъщност това са глезотии, много съм сиздрава, нищо ми няма.

Петък. Цел – Университета. Очакван резултат – най – накрая давзема да се дипломирам.

Час – не си го спомням, но всичко е на пълно шест, уцелиласъм работното време на секретарката – четири астрономически часа с един часпочивка. Истински късмет – появява се сравнително скоро, но погледът ѝ напомняс нещо понеделника, нищо добро не вещае.

– Какво има?
– Ами аз така и така, понеже, защото….
– Не се обяснявайте. Подавате три-четири молби тук, там итам и чакате. Ако получите разрешение, 500 лева за защита на дипломната работа.Това е, приключихме.
– 500 лева?
– Ами да, образованието да не ви е бащиния, има си цена.

Пускам 2 484 376 молби за 2-3 часа. Справих се нелошо, сегами остава само да изчакам разрешението.

Петък вечер. Цел – да забравя къдеживея. Очакван резултат – да си остана закононарушител, мнимо здрава ибездипломно полуобразована. Резултат – постигнат, след две три-чаши вино ицелта ще е постигната. Наздраве за държавната администрация. В понеделник съм вНАП.