WI-FI BG BAR Сердикийски комикси“ е необикновен фантастичен роман, изпълнен със софийски жаргон, философски дилеми и любопитни бележки под линия.

Светоний – преводач и историк лаик, е безработен мъж в средата на своето жизнено поприще, който редовно изпада в самосъжаление и дави мъката си в чистилището на централен софийски бар. Една съдбовна вечер след инцидент в бара той се събужда, но в друг свят. Годината е 343-та, а мястото – римска Сердика. С помощта на нови и стари приятели, една звездна апликация и вездесъщата Богиня Майка Светоний търси обратен път към „своето време“ и става свидетел на знакови събития от историята на античния град.

А, всичко започва с пропадане. В шахтата, склад на бара до Орлов мост (по пътя към Източната порта на Улпиа Сердика, близо до Храма на Асклепий при Централната баня, Константиновия дворец, Претория…), където се видях за разговор със Светоний – авторът.

Светослав Тодоров в шахтата на бара… Фотография: Деми Милчева

Евохе, пилигримче. Кво става в бара?

В това квартално чистилище нищо не се променя. Същите буйни, безнравствени изгубени души.

Защо паралели, исторически или митологически?

Винаги ме е дразнело усещането, че ние българите някак си започваме да съществуваме от „средата“ на Историята. Вълнува ме факта, че през последните 75 години сме затворени в една пропагандна матрица свързана с 681 г. – създаването  на българската държава. Такава в момента, така или иначе не съществува, та за това е добре да се опитаме да разширим хоризонта си и да погледнем преди тази дата, да открием самосъзнанието си някъде другаде. Ние, които сме се родили по тези земи имаме много история, която се крие в пластовете на времето. Тази книга няма научни претенции, но има много исторически провокации. Използвал съм най-различни източници, както научни, така и апокрифни. Има любопитни предания, които съм ползвал, все данни на ръба на фантастиката. Това все пак е комикс.

Историческото поставя множество интересни паралели и линии, но митологичният сблъсък между мъжкото и женското, например за мен е много по-интересен – подмяната на лунните, женски вярвания със слънчевите мъжки такива ми се струва една от най-любопитните линии в романа.

Защо точно тези времена и тематика?

Много харесвам античната култура и смятам, че хората, които живеят по нашите земи трябва задължително да познават историята на Египет, Хем, Древна Гърция и Рим. Нашите земи влизат в рамките на така наречения плодороден полумесец, в който се е живяло и имало цивилизация отпреди Потопа. Всеки ден изскачат все повече артефакти, доказващи че по тези земи е имало изключително развита цивилизация и култура. Надявам се книгата да събуди любопитството за подобен тип разговори и търсене на нови знания.

Постоянно говорим за османското робство, но забравяме, че сме били повече от пет века под римско робство.  Именно там е напълно обезличена и преиначена нашата тракийска история. За да спрем с коментарите за турското присъствие е добре да разберем жестокостта, с която Рим „цивилизова“ векове наред света. Искаше ми се да отместя акцента и да покажа, че сме преминали през ужасно дълга и болезнена трансформация преди да се наречем отново българи.

Щеше ли да подчертаваш, ако четеш тази книга като непозната?

Много ясно. Романът е изпъстрен с любопитни пояснителни бележки, които отварят много врати. С редактора Таня Джокова решихме бележките да не бъдат под линия, за ужас на моите приятели академици и за улеснение на всички мои приятели, които отдавна не са отваряли книга.  Щях да си подчертавам и поетичните пасажи в романа. Обичам поезията на научните термини. Харесвам поетичния език на науката, който добива друг смисъл в тази книга. Харесвам сравнителния вид на романа, харесва ми да откривам тънките разлики между епохите, а също и неизбежните прилики, изследването на непроменливите качества и добри и лоши на човешката природа. Именно за това действието се случва в различни времена, но на едно и също място – при Източната порта на Сердика, до Моста на орлите.

Всички ли сме *паупери днес?

(*паупер – мъжки род, от латински: Човек, който работи единствено срещу прехрана и подслон. Тълковен речник на Василка Радева.)

Докараха ни до едно жалко, безрадостно състояние. Кoгато си на 34, 44, 54 годишна възраст и трябва и искаш да се грижиш не само за себе си, но и за някой друг, е много тъжно да изкарваш само толкова, колкото да преживяваш. Ние може да не сме роби, но собствените ни управници ни превърнаха в паупери. Вместо българските мъже на средна възраст да се обезобразяват от пиене и безизходица, вместо да се налага да изоставят семействата си и да заминават в чужди страни, за да работят каквото им падне, щеше да е по-добре маслоядците на властта да бъдат достатъчно далновидни да дадат на тези мъже възможността да развиват своите идеи, да развиват свой бизнес, да развиват свои стопанства, да гледат големи семейства, с повече от едно-две деца и да се грижат за поне още 4-5 ромски, както е било от време оно.

Светлината. Надпреварата с нея и тя, вътре в нас. Разкажи ни за тази линия и противопоставянето в различните епохи.

Светлината е единственият важен елемент в духовния свят. Изпълването с нея има своите правила. Молитвените ритуали ни зареждат и “осветяват” и променят настройките ни към външния свят.  Чел съм за това просветление във всички световни духовни текстове. Ние сме съд, изпълващ се със светлина. Днес в съвременния свят, науката вече не търси просто практични, логически отговори.  Достигнали сме мига, в който религия и наука се сливат в едно. Открито е съществуването на божествена искра. Квантовото състояние на мозъка, паралелните светове, открихме частицата без маса. Светът съвсем скоро ще се преобърне и хората най-сетне ще започнат да гледат навътре в себе си. Неизбежно е. Да постигнем скоростта на светлината е безсмислено, ако не се научим да се изпълваме с нея. Само така можем да се придвижваме нагоре през световете.

Може би изолаторът, в който ние българите живяхме 70 години, все пак ни е спомогнал да сме повече обърнати навътре към себе си.

С какво искаш хората да запомнят книгата?

Бих искал читателите по един весел и непринуден начин да надникнат в древната ни история. Бих искал българите да се чувстват горди от древната ни култура и да уважават и използват правилно магическите енергии на земята, която ни е родила. Бих искал тази книга да върне смазаното ни самочувствие и да спрем да се страхуваме, че сме хора втора или трета ръка. Много е лесно имперските пропагандни машини да ни слагат в една подчинена позиция.

Най-ранният ти спомен?

Когато бях на три и половина или четири годишна възраст, родители ми заведоха мен и по-големият ми брат до място, което по СОЦА мисля, че наричаха „Мототехника“, там след десетгодишно чакане, те щяха най-сетне да се сдобият с „Жигули“. Именно там някъде в еуфорията и сред тълпата съвсем естествено нашите ме изгубиха. Помня, че плаках много. Оттогава не съм спрял.

Кога последнo плака?

Мисля, че съм малко като Тити Папазов в това отношение. Е, не чак толкова добър артист, разбира се. Но съм много ревлив, в смисъл, че реагирам на всякакви емоционални провокации – музика, филми, изповеди, комедии и трагедии, всичко докосващо душата. Не се срамувам. Смятам, че всички плачат. Богатите също.

Ти как живееш в хармония със себе си и света?

Ние сме непрестанно извън баланс. Така сме създадени. Всяка сутрин се събуждаме, за да възстановим отново хармонията в себе си. За целта е нужно непрекъснато самонаблюдение и корекция. Нужно е да се питаме, защо дадено нещо се случва и да се вслушваме и вглеждаме в знаците около нас. Античните хора, които не са имали достъп до модерните технологии и комуникации са имали един много важен метод, според който са определяли дали да действат или не.  Гаданията. Молитвите и знаците свише.

В главата “Сговор на *Авгури” (* Гадатели в древен Рим Б.пр.) съм описал именно този процес. Тук (в бара) има две книжки (Тълковен речник на Василка Радева и Новия завет), които всеки ден отваряме с най-добрите ми приятели. “Random page of kindness“ – така наричаме процеса по отгръщане на случайна страница от книга и четене на глас на произволен пасаж от текста. Какво по-смислено от това може да направи човек за деня?” В зависимост от това каква дума или послание от свещените текстове изберем да прочетем, веднага можем да си поставим ориентири в духовния свят, да се замислим за това къде се намираме и накъде сме тръгнали този ден. Това не е суеверие, а вглеждане в случващото се в момента около нас.

Когато става въпрос за духовно просветление, градовете са доста неподходящи места, подвластни на мрака. Добре е да сме сред природата. Сами или на малки кабалистични групи. За да постигаме своята хармония е нужно постоянно активно състояние на съзнанието, нужно е да усещаме любовта към всяка природна частица.  Нужно е сливането с природния свят, който неизбежно ни включва в своята енергия. Нужно е да сме едно с кучето, котката, с джанката, и с листата, и с повея и с хората около нас.

Beautiful people flooding in

Публикувахте от Wi-Fi BG Bar Book в Събота, 29 юни 2019 г.

Каква е твоята отрова?

Жените. Имам проблем с разбирането им. Наистина сме от две различни планети и сме програмирани по съвсем различен начин. Мисля, че съм отгледан емоционално неграмотен в този смисъл. Твърде мек, твърде добър, твърде гневен и твърде безпощаден. Жените съвсем не са „по-слабия пол“, напротив. Вие сте едни ужасни хтонични същества, които властват и разбиват на пух и прах що-годе разумния мъжки свят. Казвам това с любов, не с критика. Сладки чудовища.

Книгата споменава и за онзи изгубен в митологията ден, в който ядосаните, разгневени жрици на Хеката разкъсват на парчета тялото на Орфей. Има една мощна линия, която се вълнува от бавната подмяна на вярванията, от дългата борба между матриархата и патриархата, между старите лунни вярвания на Великата Майка и бляскавите слънчеви ритуали на мъжките братства. Мисля, че от административна гледна точка, жените биха управлявали много по-добре и по-честно този материален свят. Пример за това е новозеландския премиер и реакцията й след скорошния зловещ атентат. А, мъжете, ние по-добре да слугуваме, да учим децата на доблест, да четем и да развиваме духовните си умения.

Как се вписва статиката в това?

Промяна в духовния свят не съществува. Чрез действията си ние променяме външния свят, но вътре оставаме едни и същи. Движение не съществува. Има преминаване от едно статично състояние в друго. Т.е. ние сме едни постоянни духовни съдове, които се пълнят и изпразват със светлина.

Към какво насочваш с използването на периферното зрение като прийом за преминаване от едно състояние в друго или едно място в друго?

Периферното зрение символизира даоисткия заобиколен метод, характерен с липсата на устрем, план, насоченост, липсата на интенция и праволинейност в решенията. Някъде в сляпото петно се случва един паралелен свят, който изпускаме, когато гледаме единствено напред. Бих казал, че живеем като коне с капаци.

Кое качество в другите осъждаш най-много?

Съдил съм много, след което съм осъзнавал, че няма кого да обвиняваш. Ако човек успее да се успокои, всъщност няма нуждата да вини никого.  Това, разбира се, е много трудно.

В малкия мизерен свят, в който живеем ние сме подвластни на всекидневна завист, алчност и двуличие. Пълно е с крадци, които гледат в джоба на съседа, желаят жената на ближния, а след това нощем преди смъртта се разкайват. Хорските грешки остават едни и същи, независимо дали си император в IV-ти век или паупер в 21-ви.

В кой момент се почувства най-засрамен?

Основният проблем за мен с книгата е, че е доста откровена. Много е лична, а аз съм много срамежлив човек и не обичам да разказвам за себе си и личните си преживявания. За щастие, когато преодолях своя срам, настъпи истинско успокоение.

Колко книги да очакваме в продължение?

Със сигурност има още една част, която ще завърша до края на годината. Може да има и още, историята всъщност би могла да продължи без край…

Най-скъпата ти покупка?

Никога не съм се изхвърлял за себе си. Иначе напоследък това бяха брекетите на дъщеря ми. За един паупер това е истински кошмар. Иначе, не обичам скъпи вещи, не си падам по предмети на лукса, предпочитам аскетичния живот. Това, което обичам са изживяванията, те може и да са скъпи.

Кой би те изиграл във филма за живота ти?

О, не, не! Такъв въпрос?!

А, ако книгата бъде екранизирана?

От самото начало имам избрани любими актьори – Шайбата (Петьо Петков) е Пацо/ Тамирис. Веднага му се обадих и му казах: “Ти си Пацо – най-добрият ми приятел” Богдан Казанджиев е другият актьор. Той определено е Светоний – исторически пияница и вечно бебе. В ролята на „Приятно ми е Деа“ си представях актрисата Лилия Гелева.

Петьо елемент – Шайбата.

Публикувахте от Wi-Fi BG Bar Book в Вторник, 2 юли 2019 г.

Най-големият ти страх?

Сега нямам такъв, но ако все пак трябва да посоча, най-големият е свързан с близките ми, защото знам, че пътищата са неведоми. За сега щастието е на моя страна.

Кога беше най-близо до смъртта? Падал ли си в тази шахта самият ти?

Хаха! Не, но мои приятели са падали и именно това пропадане отключи историята. Шахтата е моят ключ към местенето на героя във времето. Всъщност тази „дупка“ ме накара да започна да пиша.

А, най-близо съм бил до смъртта… не знам. Може би много пъти без дори да разбера. Но имам една конкретна история от казармата. Стъклото на един прозорец се счупи зад гърба ми, аз за щастие, точно в този миг станах и се поместих. И така избегнах декапитация.

Книгата, която промени живота ти?

Имам любими автори – Гор Видал, например и ако трябва да съм по-конкретен ще цитирам неговата книга “Сътворението”. Прочетох я в десети клас. “Юлиан” отново на Гор Видал ми помогна да разгърна света през IV век. Друг пример е “Синухе Египтянина” на Мика Валтаари. Тези книги успяваха да ме пренесат в различни древни светове. По някакъв начин и моята е повлияна от тази автори.

С кого би се напил в бар или излязъл на вечеря?

Има много хора и живи и мъртви, които бих искал да срещна. Винаги е приятно да пиеш с умни и чувствителни хора. Бих пийнал едно с Nick Cave със сигурност. Доста впечатляващ духовен съд.

От кое твое удоволствие се срамуваш най-много?

Мастурбацията.  Знам, че не би трябвало, но все още ме е срам.

Коя песен ще звучи на твоето погребение?

What goes around comes around“ на Justin Timberlake.

За край, моля те, сподели любим цитат от книгата?

„Започвам горко да ридая като Граф Монте Кристо, Желязната маска, Робинзон Крузо, Дъстин Хофман в „Пеперудата“, всичките взети заедно. Трябва ли да минавам през този кръг? Моля се на Светата Троица! Призовавам Вседържателя! Жаля се на Животворящия! Викам Въплътения! Моля те, Господи, ако нося нещо ново в себе си, не ме изоставяй! Ако нося нещо ново в себе си, не ме оставяй да умра!“

Повече за книгата тук: https://www.colibri.bg/knigi/kat/10/ochakvaite/

Публикувахте от Colibri Books в Вторник, 18 юни 2019 г.

***

Търсете Wi-Fi BG Bar в книжарниците и онлайн тук.