Мисля, че е страхотно. Научих се, че обичам живота, обичам да правя любов, обичам някого, обичам цветята, обичам небето, обичам ярки цветове, обичам животните. Но също така научих и неприятни неща – била съм прекалено упорита, егоистична, неразумна, дори зла. Наранявала съм хората около себе си.

Дониале Луна
споделя впечатленията си от употребата на ЛСД

Днес Дониале Луна е почти забравена, но записва името си в историята като „първият чернокож модел в света“, проправил пътя на бъдещи икони от подиума като Иман, Наоми Кембъл и Тайра Банкс. Приятелка и муза на едни от най-великите творци на 20 век, надарена с нестандартна и неоспорима красота, Луна и крaткият ѝ, но наситен живот, остават загадка неразгадана и до днес.

Портрет на Луна от Шарлот Марч. Снимка, която остава като емблема на 60-те години.

Дониале Луна се ражда като Пеги Ан Фриийман в Детройт през 1945 г. като най-малката от три сестри. Баща ѝ е избухлив и често прекалява с алкохола. По-късно Пеги Ан ще започне да твърди, че биологичният ѝ баща е друг и ще приеме фамилията Луна. В интервюта споделя, че баба ѝ е била ирландка, която се омъжила за чернокож интериорен дизайнер, а майка ѝ имала египетски и мексикански корени. Всички тези твърдения остават недоказани. Отличителна черта на Луна ще бъде да създава митове за себе си и да гради светове от илюзии. Една от сестрите ѝ я описва като „много странно дете.“ „Тя живееше в собствен свят на фантазии и мечти още от раждането си.“

Като тийнейджърка посещава Cass Technical High School, учи журналистика и пее в хор. По това време започва да се нарича Дониале. Съученици и приятели от тогава я определят като „прекалено ексцентрична“.

През 1964  г. фотографът Дейвид МакКейб, я вижда на улицата в училищната ѝ униформа. „И останах напълно зашеметен. Тя беше толкова висока, толкова слаба и ефирна, с най-перфектната лицева структура.“

Фотографът кани 18-годишната тогава Луна в Ню Йорк и я запознава с главната редакторка на Harper`s Bazaar- Нанси Уайт, която е не по-малко впечатлена. Луна прилича на видение със своите дълги пръсти и огромни очи, наподобява скулптура на Джакомети и портрет на Модилиани, с карамелена кожа и уплашено изражение. Толкова е нестандартна и различна, че веднага се появява на корицата на Harpers’s Bazaar. Това е и първата корица на чернокож модел.

Първата корица на чернокож модел. Луна краси първата страница на Harper’s Bazaar в илюстрация от Катарина Дензингер

В писмо до приятелка от детството Луна описва това време:

„Ню Йорк е мечта, с един мъж танцувахме на Пето авеню, а когато минавах по Бродуей всички ме гледаха, а мъжете подсвиркваха и много други налудничави и невероятни неща. Научавам най-доброто в Harper`s Bazaar. Възможно най-скоро ще ти пратя снимка на новото ми аз. Ще бъда на върха на света и ще се боря за това с всеки дъх и с всяко мускулче на прекалено слабото ми тяло. Усещам го, знам го. Ще бъда нещо като звезда много скоро. Много скоро!“

Луна сключва едногодишен договор с фотографа на Harper`s Bazzar Ричард Аведон, днес смятан за един от най-великите американски фотографи. Първият резултат от съвместната им работа е спираща дъха фотосесия, която излиза в априлския брой на списанието през 1965 г. Заглавието към снимките гласи: „Дониале Луна носи дрехите с грацията и силата на воин от племето масаи“. Според Хералд Трибюн посланието е расистко и неуместно, но за първи път чернокожа красавици постига такива неоспорими успехи. По-късно Джоел Лобентал, изследовател на модния  свят през шейсетте, описва снимките като революционни.

View this post on Instagram

#Repost @hollywood_ric with @make_repost ・・・ #VintageStyle | She came. She conquered. Then she died (too soon, tragically). The "she" being supermodel Donyale Luna, who in 1966 became the first black woman to appear on a cover of Vogue (British) Magazine. That same year Time published an article called "The Luna Year." It described Donyale as "a new heavenly body who, because of her striking singularity, promises to remain on high for many a season." But something went terribly wrong in Donyale's life that prevented her from remaining high on the mountaintop for many a season… In the early morning hours of May 17, 1979, Donyale Luna died from an accidental overdose. She was just 33 years-old. | c. 1960s. ……. CONTEXT FROM @telegraphfashion : … her father had been shot dead by her mother in self-defence… when she first arrived in the city, (Luna) neither drank nor smoked, and would lecture her fellow models on how 'disgraceful it was to smoke pot'. ……. ✊🏾✊🏾🧡 I’m doing my part to be accountable to the next generation. “Not everything that is faced can be changed, but nothing can be changed until it is faced.” – James Baldwin “Injustice anywhere is a threat to justice everywhere!” – MLK #allblacklivesmatter #intersectionalactivism #moloviin #singtumo #tumohastherange #blackhistory365 INCLUSIVELY, AUTHENTICALLY hella BLACK 🇱🇷🇺🇸🏳️‍🌈 . #blackeducator #gay #lgbtqplus #blackgaylove #blackgaymagic #blackboyjoy #crespo #liberia #africa #latino #brazil #singer #DonyaleLuna #Model #SuperModel #Vintage #retro

A post shared by SingTumo🇱🇷🇺🇸🏳️‍🌈👏🏾👏🏾🧡 (@singtumo) on

Луна от Ричард Аведон на страниците на априлското издание на Harper’s Bazzar през 1965 г.

Луна има невероятния късмет да пропусне тежките кастинга и борбата да бъдеш забелязан – тя директно попада под светлината на ярките прожектори. Точно три месеца след излизането на историческата корица, Луна получава шокиращи новини. Майка ѝ застрелва баща ѝ, за да се защити, след като той се прибира пиян и я напада. Луна е заобиколена от приятели като Майлс Дейвис, Андри Уорхол и Сами Дейвис – младши, които се опитват да ѝ помогнат. Тя намира утеха не само в звездното си обкръжение, но и в опасния свят на наркотиците и алкохола.

„По това време започна да прави неща, които не трябваше“, споделя Дейвид МакКейб, нейният откривател. „Беше много свободно време, всички вземаха наркотици, ЛСД и други по-опасни неща. Луна се движеше с най-креативните и интересни хора в Ню Йорк. Парадоксално, те бяха и сред най-саморазрушителните личности и започнаха да ѝ влияят зле. Когато пристигна, беше невинно момиче, не пушеше и не пиеше, дори се караше на моделите, че не е възпитано да пушат трева“ .

Кариерата ѝ също е в криза. Много хора спират абонамента си за Harper`s Bazzar след априлския брой с нея. Част от американското общество все още е крайно консервативно и расистки настроено. „Беше ми забранено да я снимам за списанието отново“, ще признае Аведон години по-късно. Въпреки че е дискриминирана, самата тя не се чувства така.

Começamos o domingo com uma dupla daquelas! No clique, a modelo e atriz queridinha de Andy Warhol, Donyale Luna, com Salvador Dalí e um pet pra lá de inusitado. Surreal!

Публикувахте от Glamurama в Неделя, 6 декември 2015 г.

Луна не се отчайва и заминава за Лондон, където веднага се превръща в хит. Снимат я фотографи като Дейвид Бейли, Уилям Клейн, Хелмът Нютън и Уилям Клакстън. Именно Клакстън я запознава със Салвадор Дали, който става неин голям почитател и я нарича „преродената Нефертити“. През март 1966 г.  Луна отново влиза в историята, появявайки се на корицата на английския „Вог“. Снимката е на Дейвид Бейли, композицията наподобява стила на Пикасо. Според някои специалисти Луна покрива половината от лицето си с ръка, за да се спести шока на английското общество. Същата година в немското списание „Twen“ излиза снимка на Луна направена от Шарлот Марч. Това е черно-бял портрет на Луна с открито изражение и огромни обеци. Именно тази фотография се превръща в символ на епохата Swinging Sixties.

Луна – първият чернокож модел на корицата на Vogue. Снимката е на Дейвид Бейли

Луна е най-изобретателна в измислянето на истории за собствения си живот и създаването на свое паралелно алтер-его. Целта ѝ е да се превърне в енигма, в неразгадаем шифър, в загадка, която изумява и шокира приятели и журналисти. Често, когато я питат откъде е, невъзмутимо отвръща „Аз съм от Луната, скъпи“. На едно свое гадже казва, че е осиновена, а родителите и са загинали в автомобилна катастрофа. Веднъж пък информира италианската преса, че яде по три килограма месо на ден.

Невероятният ѝ успех в Лондон разширява приятелския ѝ звезден кръг. Общува с Мик Джагър, Майкъл Кейн и Джули Кристи. Става гадже с актьора Терънс Стамп, а след като връзката им приключва с Браян Джоунс от „Ролинг Стоунс“. Изглежда всички, които са се докоснали до Луна, имат интересна история с нея.

Нейна колежка, Пат Кливлънд, разказва: „Тя нямаше гърди, но имаше невероятно присъствие и харизма. Разхождахме се по улиците и мъжете оставаха безмълвни. Влизахме в ресторант, хората спираха да ядат, ставаха и ръкопляскаха. Тя беше като мираж, като фантазия.“ Веднъж в нощен клуб самата Джаки Кенеди отива до Луна и простичко и казва: „Ти си красива.“

Шейсетте е именно и времето на гражданските движения за равни права на чернокожите.  „Да, движението за равни права винаги ме е подкрепяло, но честно аз не искам да се замесвам“, споделя Луна. През 1968 г., когато я питат дали успехът ѝ може да е трамплин и за други чернокожи, тя отвръща: „Ако това ще донесе работа на повече мексиканци, индийци, китайци или чернокожи – супер. Може това да е добре, може и да е зле. Както и да е, не може да ми пука по-малко.“ В същото интервю свободно разказва за опита си с ЛСД.

През 1969 г. има кратка афера с един от най-противоречивите актьори на 20 век Клаус Кински, който я гони от дома си заради злоупотребата с наркотици. „Тя спря да се явява на снимки“, спомня си Бевърли Джонсън, също много известен чернокож модел. „На нея не ѝ беше трудно, тя сама си го правеше трудно“. По това време Луна има множество почитатели в Европа и в Америка, снимала се е редом до Граучо Маркс, участвала е във филм на Фелини и в експерименталните проекти на Уорхол, посрещана е като богиня и звезда.

Умира на 17 май 1979 г. от свръхдоза в Рим. Тя е само на 33 години, когато  оставя 18-месечната си тогава дъщеря, която носи името Dream (мечта).