Как се промени феноменът ‘‘клубна култура‘‘ от края на 20-ти век до сега? Изчезва ли традиционното разбиране за нощен клуб? Какви са причините за масовото затваряне на клубове в Европа и в каква посока се развива нощния живот на градския човек?
Обликът на нощния живот се променя, разбира се, там където все още масово клубoвете не са затворили, каквато е световната тенденция. Проучване на асоциацията на лицензираните търговци (Association of Licensed Multiple Retailers, UK) показва, че броят на клубове във Великобритания е намалял на половина в рамките на 10 години – от 3 145 нощни клуба през 2005-та, до 1 730 през 2015-та. В Холандия цифрите показват същата тенденция – 38% спад в броя на работещите клубове между 2001-ва и 2011-та година. В същото време обаче, събитийният бизнес и „нощната“ икономика по света растат прогресивно. Парадокс, който предполага, че така наречените “millennials” търсят нови начини на забавление, различни от традиционния нощен живот, а причините, много и различни…
Keith Haring on Area- the legendary 80's NYC nightclub. 80s- the era of wildly decadent yet sophisticated nightlife pic.twitter.com/0MOYTNZ3Mt
— Irina Pak (@IriwaaaP) May 5, 2014
Keith Haring and Andy Warhol at the opening night of the Palladium nightclub in New York City, May 1985. pic.twitter.com/eV1ptAbUo9
— Bushman (@MrBushman1) February 17, 2019
Едно от нещата, които променят градската клубна култура е тенденцията към по-здравословен начин на живот. Все повече внимаваме и се грижим за здравето си, броят на пушачите намалява, а по света масово се организират партита, на които не се продава алкохол. Отделно, че е модерно да пием кокосово и бадемово мляко, някои са вегани, други са на кето диета… В това, разбира се, няма нищо лошо. Тенденцията е позната като “from hedonism to health” и можеш да я видиш в огромен брой дневни партита по света – хем излизаш, хем танцуваш, хем си обратно в къщи преди 00:00 часа. Не пиеш толкова алкохол, успяваш да се наспиш, да отидеш на фитнес и на работа.
Причина за затварянето на толкова заведения са и големите музикални фестивали, и парти дестинации, чиито брой се увеличава стремглаво. Всъщност – вече можем да отидем на Ибиса, на EXIT, на Tomorrowland, на ADE и още 100 други места, където да се пренаситим с парти преживявания, без да има нужда да излизаме всяка седмица.
Jean-Michel Basquiat controlling the decks at Area Nightclub NYC, circa 1984. #Artist #DJ #Musician #Visionary #Creative #StreetArt #HighArt #Art #SAMO #Vinyl #iNeedThatOnVinyl https://t.co/bQZhhLO1yD
Music | Culture | Lifestyle pic.twitter.com/IBIcaXVq55— Skoolwerk Apparel (@Skoolwerk) October 5, 2019
Друг важен фактор, който трябва да се вземе предвид, преосмисляйки новото лице на клубната култура, е бумът на социалните мрежи #internetrules. Новият начин на комуникация и анти-социалният елемент на социалните медии е дълга тема, но е неоспорим факт, че съществуването ни взаимно и свързване един с друг се промени завинаги. Запознанствата и контактите не изискват да напускаме пределите на убежището си, а просто да swipe-нем наляво или надясно в Тinder; можем да слушаме който и когато си пожелаем в Youtube, Spotify, Tidal… #younameit и сме пренаситени с всевъзможни видове онлайн забавления. За да избягаме от истинския живот не е нужно да излизаме. Накратко –неограниченият достъп до хора и информация все повече ни пречи да осъществяваме социални контакти, онези очи в очи, при които невербалната комуникация е водеща, да изживяваме нещата в момента, в който ни се случват, заставайки лице в лице с действителността.
Интересен поглед по темата дава новият филм Insta DJ: Social Media and the New Age Dancefloor, продуциран от Pioneer DJ. В него артисти като Карл Кокс и Ани Мак са единодушни, че идеята да бъдеш на open air парти или в клуб се променя коренно през годините. Преди целта е била наистина да се социализираш, да се потопиш в музиката и да танцуваш, без да те интересува кой ще те види, дори надявайки се, че ще се слееш с тълпата, искащ да си анонимен в цялото, част от неповторимо изживяване на обща енергия.
Днес, като млад човек започнал да излиза през последните години на 21-ви век, забелязвам, че по-важно е да бъдеш видян някъде, да се снимаш и да постнеш стори в Инстаграм. Да отбележиш присъствие. Освен това вече сме били навсякъде, пътували сме, излизали сме, знаем местата. От части понякога сме навън само заради така нареченият fear of missing out – страх да не изпуснеш нещо. Информация. Май това всъщност е най-ценната валута на настоящето. Кой е? Къде е? С кого? Как?
И все пак, още има такива, които присъстват заради музиката и за да бъдат с други хора, а надеждата ми е те да стават все повече. Май на всички ни писна да живеем в телефоните си. Добре, че има и места, където е забранено да се снима.
Това ме довежда до най-важната точка – какво всъщност е бъдещето на клубната култура? Какво е новото й лице?
За да е успешно едно място сега, то трябва да предлага разнообразни неща на днешните пренаситени millennials. Да може да ни изненада и стимулира така, че да не се чувстваме все едно пак сме в поредната дискотека. Търсим мултифункционални пространства, отворени през различни часове, предлагащи различни неща. Търсим нещо ново, а сетивата ни се пренасищат толкова бързо…
Култовите Ministry of Sound си колаборират с известната архитектурна фирма OMA в създаване дизайн на сграда, която въпреки, че не е била изпълнена, е олицетворение на клуба от бъдещето. Проектът е бил за пространство с движещи се стени, които променят размера и облика на мястото. Включва магазин за плочи, кафе, радио студио, ВИП салон, зала за фитнес и спортни класове, и още много неща, правейки го не просто клуб, а място посрещащо разнообразните нужди на градския човек.
Като артист и музикант, не мога да пропусна развиващата се интересна връзка между изкуството, музиката и клубната култура. Всъщност още от 80-те годни картини на Keith Harring и Basquiat са били част от интериора на клубове в Ню Йорк, а драг явлението е едно истинско клубно изкуство. Като че ли обаче, свързването на галерийното с клубното пространство е по-ново явление- някъде това беше наречено “democratizing the gallery floor”. Tate Modern организират серии от събития през последните години, наречени Tate Lates, които са микс между парти и изложбa.
Saatchi London приветстват вечери с Fatboy Slim & Carol Cox, сред множество други събития.
По обратната логика, все повече и повече артисти експериментират с проекти и изложби в клубове. Един от тях е известният Prem Sahib, който казва в интервю по темата, че всъщност ценното за него e “чувството за свободата в клубното пространство, сравненo с галерията.” Тази тема беше изключително интересна за мен, особено покрай работата ми по събития и платформата за млади артисти Urbanites Sofia. Всъщност, най-интересното нещо е функцията на изкуството да стимулира и оставя емоции в публиката, което по някакъв начин е и целта на един клуб.
В този ред на мисли – следващото събитие на Urbanites Sofia е тази сряда, 6-ти ноември, от 21:30 в ЕХЕ CLUB. То се казва Neon Dancing и е по проект на хореографа Коста Каракашян и дизайнера Георги Десподов. Събитието съчетава хореография, създадена на живо пред публиката, 80-тарски електронен DJ сет и визуално изкуство, включващо инсталации и прожекции. Eла и стани част от нещо съвсем ново.
Излиза, че вече не ни е достатъчно просто да сме навън. Искаме повече, или няма смисъл. Повече, по различен начин. Нощният клуб променя измеренията си и заживява в различното. Stay tuned…