България е коруба, проядена от корупция (коруба, а не държава – защото тук предимно всичко е външно и без особено плътен пълнеж). Главни виновници за това са властимащите (без значение кои са актуални към този момент). Те пък от своя страна имат един основен съучастник – прокуратурата. Тя се меси както в администрацията, така и в изпълнителната власт. Кадровият орган на съдебната власт пък е потопен в скандали, предимно политически, затова Европа е вдигнала ръце от него. А обективният разказ за цялата тази обществена тъга липсва, защото медиите са зависим, евтино продаван персонал на властимащите.

Ето така звучи докладът на Европейската комисия за България, 10 години след като страната ни е член на Европейския съюз. Разбира се, написан е малко по-възпитано, защото ако картината бъде разгърната в цялост, дори хрисимите чиновници в Брюксел няма да имат друга алтернатива, освен да изкрещят, че София трябва да бъде изключена от съюза. Ама не с референдум по наше желание като Брекзит, а с шут. Слава Богу, такава процедура няма.

На фона на безрадостния документ партиите без свян обясниха, че докладът е похвала за България.

Според БСП той отразява изцяло техните виждания – нищо, че те бяха една от двете основни причини за провала на конституционната реформа, заради което “опраскване” държавата ни търпи редица критики.

Според ДПС механизмът за сътрдуничество и проверка е дискриминационен и е крайно време да отпадне, ‘щото както и да го погледнем сме си супер. На поредица журналистически въпроси по определени констатации от доклада обаче се оказа, че представителят на ДПС не просто не беше чел документа, ами не знаеше, че е и публикуван.

Реформаторите, разбира се, видяха куп свои заслуги вътре. Ама то не бе борба с корупцията, то не бяха заслуги на дясноцентристко управление. С една дума – чудо. Сто процента сигурно е, че само по невнимание пропуснаха скандала с “двете каки”, в който активно е намесен премиерът на дясноцентристката тъй благодатна за България власт.

И като казахме премиер – веднага идва реакцията на ГЕРБ, изразена обстоятелствено от Цветан Цветанов. Той благодари на Европейската комисия като на церемония за Оскар (във всякакъв смисъл). И в последствие се окичи със славата на започналата съдебна реформа (единственото отбелязано с положителен знак в целия документ), в която лично той участваше като главен “опрасквач” по команда на Сотир Цацаров. На въпроси меси ли се прокуратурата в изпълнителната власт, както твърди Брюксел, Цветанов даде забележително обяснение. Той благодари на главния прокурор, че никога не му се е месил в писането на закони. Всъщност, това е единственото, което не е правено от главния обвинител. Защото имаме поредица доказателства, че няма нужда да ги пише той, а трябва само да ги продиктува по телефона – я на ГЕРБ, я на БСП, ДПС или Патриотите.

И докато партиите се чудиха как да обяснят колко положителен е документът за страната ни, защото нали избори идват и всеки трябва да има заслуги за просперитета на страната, бе публикувана още една печална статистика. България е най-корумпираната държава в целия Европейски съюз.

Заслуги за това никой не си написа. И никой не благодари. Макар че реалните постижения на “системните политически играчи”, както би казал Цветанов, са именно в тази посока.

Какъв е изводът ли? Също като при предходния доклад. И като по-предишния. И като още по-предишния. И така 10 пъти.

Всъщност, този доклад показва, че нямаме нужда от доклади. Защото, каквото и да ни напишат, както и да ни го кажат от Брюксел – няма никакво значение за нас. Защото в тази прогнила от корупция коруба на държава единственият пълнеж е най-трайната политическа коалиция – тази на всички “системни партии” срещу законността.

Този пълнеж се базира на общото разбиране, че властта не е нищо друго освен търговия на влияние, с цел лична облага. В това управленско съзаклятие влизат ГЕРБ, БСП, ДПС и набиращите влияние националистически движение. Всички партии от мнозинството Цацаров.

И ако тази констатация е правена по различни поводи, тя не трябва да става досадна. Напротив – трябва да се повтаря, потретва и натъртва, докато не стане ясна за обществото. Защо в бъдещите два месеца “системните играчи” ще говорят за леви мерки, десни мерки, българщина, права, свободи и ценности. А единствената ценност, в която да се доказали е “успешно” да заработват подобни доклади, които казват, че няма държава, а прогнила фасада. След което същите, които са ги заработили излизат с коментари за успехите си. Без дори да са прочели документа. Но и защо да го четат – той е един и същ всяка година.

Ето защо от доклади нужда няма. Има болезнена необходимост някой да прочете досегашните десет.