Никой не е безгрешен. Правим разни неща, бъркаме, криво ни е, терзаем се, минава време и забравяме за грешките, но продължава да ни е чоглаво, чудим се къде сме сбъркали, междувременно грешим пак, съвестта ни мъчи. Разсеяни сме, караме се с колегите, забравяме детето в детската градина, искат ни развод, вземат ни къщата, уволняват ни, нямаме пари за антидепресанти и общо взето си страдаме стабилно.
Това може би щеше да се случва в паралелна вселена без Сирни Заговезни, защото, слава Богу, в годината има един ден, в който всички ни напомнят, че са също толкова грешни като нас. Отвори си социалните мрежи от вчера, прехвърли си фийда и ще се почувстваш по-добре. Или всъщност, нека ние ги прехвърлим вместо теб…
Да грешиш е човешко, да простиш е божествено… или иначе казано, да простиш е изкуството да спре да ти пука.
Помисли само колко яд си насъбрал…
И колко по-лесно е просто да се отпуснеш, да махнеш с ръка и благосклонно да щракнеш ентера.
От всички най-трудно е човек да прости на самия себе си.
Затова започни с малките неща.
Пък накрая ще намериш начин и на себе си да простиш.
Не позволявай на разни дребни кавги да замъглят преценката ти.
В крайна сметка кое е най-важното?
И понеже прекалените ведрина и оптимизъм просто не са редни в ден като днешния, продължаваме напред с екзистенциален въпрос:
За да имаме бъдеще, трябва добре да помним добре миналото си.
И може би тогава най-сетне ще успеем да си го простим.
Прощавай и продължавай със седмицата както си знаеш…
коментари